— Защитата не е съгласна, но да допуснем за момент, че имате право и че всичко уличава обвиняемия като извършител. Възможно ли е обаче истинският извършител на това престъпление просто да иска вие, колегите ви и прокурорът да повярвате, че обвиняемият е убиецът?
— Искате да кажете, че някой просто е влязъл и е излязъл от къщата незабелязано и е подхвърлил уликите срещу Робърт Соломон, така ли? Не — овладя смеха си Андерсън, — извинете, но това е просто нелепо.
— Само по начина, който описахте на съдебните заседатели, ли е възможно да са станали убийствата? Бухалката да е използвана за убийството на Карл Тоузър, а после ножът — за Ариела Блум, докато двамата са лежали в леглото?
— Това е единственият сценарий, който съответства на доказателствата — каза Андерсън.
Върнах се при лаптопа си, влязох във видеосистемата на съда с паролата си и качих две от снимките, които Харпър беше направила предишния ден сутринта. Погледнах екрана и видях, че Прайър е оставил там снимката от местопрестъплението. Щеше да ми е от полза. Шепнешком дадох наставления на Арнолд как да избира изображения и как да ги пуска на екрана. Станах, намръщих се заради засилващата се болка и си напомних скоро пак да взема обезболяващи. Трябваше да издържа още малко. Погледнах към кашона, матрака и сака върху матрака.
Втори етап. Разплатата.
— Инспектор Андерсън, погледнете на екрана снимката на жертвите. Точно така ли ги намерихте, когато пристигнахте на местопрестъплението? — попитах.
Той отново погледна снимката. Карл на една страна с окървавен тил. Ариела по гръб, с кръв по корема и гърдите и никъде другаде.
— Да, така ги намерихме.
Прочетох доклада на патоложката от местопрестъплението. Съдържаше подробно описание за положението на телата и раните по тях. Тя беше пристигнала към един през нощта. И беше определила часа на смъртта в рамките на три до четири часа по-рано.
С два изпънати пръста дадох знак на Арнолд да смени снимката на екрана. Близък план на етикета в основата на матрака от местопрестъплението.
— Инспектор Андерсън, матракът на пода е „Немослийп“, продуктов номер пет-пет-шест-едно. Ще потвърдите ли, че номерът е същият като този на матрака на снимката с кървавите петна от жертвите?
Той погледна снимката и каза:
— Така изглежда.
— Според доклада на патолога торсът на Ариела се намира на трийсет сантиметра от левия край на леглото, а главата й е на двайсет и два сантиметра от горния край на леглото. Така ли е?
— Така ми се струва. Не мога да си спомня точно, без да прочета доклада отново.
Замълчах, докато помощникът на Прайър намери копие от доклада и го даде на Андерсън. Насочих го към съответната страница по памет. Никога нищо не забравям — умение, което ми е от огромна полза в адвокатската практика.
— Да, бих казал, че е така — отговори Андерсън.
Потвърди и че според патолога главата на Тоузър е била на шейсет сантиметра от горния край на леглото и на четирийсет и пет от десния край.
Вдигнах сака от матрака и извадих съдържанието му на пода.
Ролетка. Маркер. Стъклена чашка. Царевичен сироп. Бутилирана вода. Сладкарска боя. Чаршаф.
Разтворих новия чаршаф и застлах с него матрака. Измерих разстоянията, определящи положението на жертвите според патоложката, и с маркера нарисувах два кръга на чаршафа. После изпънах пръст към Арнолд — исках първата снимка да се появи на екрана.
Изображението на екрана се промени. Снимка на матрака, направена вчера. Широка и плътна кървава следа върху леглото от страната на Ариела, и бледо петно от страната на Тоузър, горе-долу с големината на чаша за кафе.
— Инспектор Андерсън, ще се съгласите ли, че отбелязаното от мен върху това легло съответства на кървавите петна от снимката?
Без да бърза, той сравни снимката с матрака на пода и отговори:
— Повече или по-малко.
— Докладът на патолога е пред вас. Там е записано, че теглото на Ариела Блум е петдесет килограма, а на Карл Тоузър е сто и пет килограма, така ли е?
Той разлисти страниците и отговори:
— Да.
— Не ви изпитвам по математика, но Карл Тоузър е тежал два пъти повече от Ариела Блум, нали?
Той кимна. Размърда се на мястото си.
— Отговорете за протокола — настоях.
Андерсън се наклони към микрофона и каза:
— Да.
Отворих кашона и извадих две метални тежести. Показах ги на Андерсън. Той се съгласи, че едната е десет килограма, а другата — двайсет. Поставих едната тежест върху матрака от страната на Ариела, а другата — точно под кръга откъм страната на Тоузър. Още преди да продължа, ми стана ясно, че демонстрацията ще свърши работа. Разбрах го още тогава в спалнята на Боби, когато с Харпър бяхме легнали на леглото. Двайсеткилограмовата тежест потъна в матрака много повече. Хлътна в него. Десеткилограмовата остана поне с няколко сантиметра по-високо върху матрака.
— Инспектор Андерсън, да се върнем отново на доклада на патолога. Там е отбелязано, че Ариела Блум е претърпяла съществена кръвозагуба. Почти един литър, така ли е?
Той намери данните в доклада.
— Да.
