— Точно така. Ще има пръстови отпечатъци на предишните свидетели, вероятно частични, ако нашите отпечатъци не са ги заличили. Можем да открием следи от ДНК на всички днешни свидетели. И вашата, господин Флин — каза Кини.
— Съгласен съм. А също ДНК на съдебните служители, на вчерашните свидетели и на всеки, който напоследък е докосвал тази Библия. Ще можете да извлечете многобройни ДНК проби от тази книга, нали?
— Да.
Кини вече се досещаше накъде бия. Започваше да се стяга и да отговаря кратко и отсечено.
— Ако изследвате тази Библия и намерите само моята ДНК, това би било необичайно, нали така? — попитах аз.
Няколко съдебни заседатели внезапно се заинтригуваха. Детската психоложка Рита Весте, инструкторката по карате през почивните дни Бетси Мълър, симпатичното старче Брадли Съмърс и шеф-готвачът Тери Андрюс — всички те съсредоточиха вниманието си върху мен и Кини. Алек Уин продължаваше да държи ръцете си скръстени. Оставаше си непоколебим. Хрумваха ми няколко въпроса, които биха го разколебали.
Кини се замисли сериозно, преди да отговори. Накрая каза:
— Може би.
Минах изцяло в настъпление. Вече нищо не ме възпираше.
— Една от причините да не намерите върху Библията друга ДНК освен моята може да бъде фактът, че някой е избърсал корицата, прав ли съм?
— Да.
Върнах Библията на свидетелското място и насочих вниманието си върху Кини. Време беше за сблъсък.
— Господин Кини, по банкнота, която е в обращение от няколко години, най-вероятно ще има отпечатъци и ДНК на хиляди хора. Банкови касиери, продавачи в магазини, обикновени граждани, на практика всички, които боравят с пари в брой. Съгласен ли сте?
— Възможно е — каза той.
— Хайде сега, по-скоро е много вероятно, отколкото просто възможно, нали?
— Много е вероятно — повтори той и от всяка негова сричка струеше едва доловимо раздразнение.
— По банкнотата в устата на Карл Тоузър е имало негова ДНК, на обвиняемия и още един профил, прав ли съм?
— Прав сте.
— Този трети профил е на човек на име Ричард Пена, екзекутиран в друг щат, преди въпросната банкнота да бъде отпечатана, нали?
Той очакваше въпроса ми.
— Съгласен съм, че профилът беше аномалия. Не беше толкова отчетлив, колкото на обвиняемия, и би могъл да е от близък роднина на господин Пена. Проверих лабораторните ни дневници и доколкото успях да установя, ДНК пробата на господин Пена никога не е напускала щата. Никога не е била в нашата лаборатория, затова няма как да попадне върху банкнотата. Тази ДНК би трябвало да е на негов близък кръвен роднина.
— Възможно е. Знаехте ли, че Ричард Пена е осъден за убийството на няколко жени и че в сутиена на всяка от жертвите му е била пъхната банкнота от един долар, а негова ДНК е открита върху една от тях?
Чух как съдебните заседатели мърморят и как шумът бавно плъзва и сред зрителите. Засега исках само да посея семето. Щях да го изчакам да покълне.
— Не, нямах представа — отговори Кини.
— Да се върнем към сегашния случай. Все още не знаем защо по банкнотата, намерена в устата на Карл Тоузър, няма следи от друга ДНК. Знаем, че господин Пена не е докосвал банкнотата, защото тя е в обращение от няколко години. Истината е, че някой е почистил ДНК следите от банкнотата, преди да я докосне обвиняемият. Това е единственото обяснение, нали?
— Не съм съгласен.
— Банкнотата е почистена, за да може ДНК следата от обвиняемия върху нея да бъде недвусмислена и лесно откриваема. С други думи, някой я е поставил там, защото е искал да натопи господин Соломон за убийствата.
Кини поклати глава.
— Това не обяснява пръстовите отпечатъци на обвиняемия върху банкнотата — самодоволно отбеляза той.
— Мога да ви помогна в това отношение. Възможно е някой да е накарал Соломон да докосне банкнотата, без да съзнава значението на действието си. После я е взел от него и я е пъхнал в устата на Карл Тоузър.
Кини отново поклати глава и изсумтя презрително.
— Пълна небивалица.
Обърнах се към съдебните заседатели и казах:
— Господин Кини, бръкнете във вътрешния ляв джоб на сакото си.
Той изненадано изсумтя. Бръкна в джоба си. Извади банкнота от един долар и я вдигна с ужасено изражение.
— Днес сутринта нямах в джоба на сакото си банкнота от един долар — каза Кини.
— Разбира се, че не. Аз я оставих там. Сега вашата ДНК е върху банкнотата. — Извадих кърпичка от джоба си, пресегнах се и дръпнах банкнотата от ръката му с кърпичката. — По-лесно е, отколкото допускате, нали?
Върнах се на мястото си, а гласът на Прайър отекваше в ушите ми. Възразяваше и Хари удовлетвори възражението му.
Нямаше значение. Заседателите бяха видели. Някои от тях щяха да се замислят и да се усъмнят в убедителността на ДНК уликите. Ако достатъчен брой от тях се усъмняха, щяхме да имаме шанс.
