— Това е пълна лудост — каза Харпър.
— Не, това е Банкнотата — отсече Дилейни. — Вече ви предупредих и двамата. Този тип е изключително интелигентен. Може би е най-умният престъпник, с когото сме си имали работа. Трябва да намерим списъка на съдебните заседатели в онези процеси. Можем да проверим личните им документи във всяка база данни, с която разполагаме. Той не може да променя външността си безкрайно много. Ще започнем от изчезналия заседател след процеса срещу Кас. Ще пипнем този тип. Ще дам показания, Еди. Ще направя всичко необходимо — каза Дилейни.
Обсъдихме стратегията си. Този път щяхме да наблюдаваме не публиката, а журито. Но беше рисковано.
— Боби, ако всичко мине добре, ще прекратят процеса. А точно в това сме се прицелили. Означава, че всичко ще бъде преустановено. Дилейни може да наблюдава съдебните заседатели и да ги проучва, докато разберем кой е убиецът. Ще прекратим този процес. Не бива да допусна решението да отиде в ръцете на това жури. Не и ако убиецът е сред тях. Знайте обаче, че съществува вероятност и да не успея. Имаме теория, но не разполагаме с доказателства. Ако съдията откаже да прекрати процеса, Прайър може да обърне всичко срещу нас.
— Какво искаш да кажеш? — попита Боби.
— Ако отправим обвинение, че в журито има сериен убиец, без да знаем кой е той, тогава всички съдебни заседатели ще решат, че ги обвиняваме в престъпление. Ще го приемат лично. И най-вероятно ще решат, че си виновен. Ще опитаме каквото сме замислили, но ако не се получи и не пипнем този тип, ти може да се окажеш зад решетките до края на живота си.
Харесвах Боби. Въпреки парите и славата не се беше променил много — беше си същото момче от фермата, напуснало дома си с бащините спестявания в джоба. Да, имаше си проблеми. Всички имаме. Само че той не пристигаше в съда с бентли. Не мъкнеше със себе си двайсетина лакеи, които денонощно да го уверяват колко е велик. Отрано беше установил какво иска да прави. И имаше късмет, че е талантлив. Беше последвал мечтата си и я беше осъществил. А сега беше един млад мъж, който скърби за загубата на своята любов. Нито парите, нито славата му можеха да променят това.
— Този човек е убил Ариела и Карл — каза Боби. — И всички онези хора. Искам да го заловите. Направете каквото трябва. Не мислете за мен. Знам, че ще го пипнете.
— Трябва да има друг начин — обади се Холтън.
И аз не исках да излагам Боби на опасност. Но в момента не ми хрумваше друг план. Съзнавах, че нещо ми убягва. То ме смущаваше още от самото начало. Как беше поставил ДНК от мъртъв човек върху банкнотата в устата на Карл?
Невъзможно беше.
И още щом тази мисъл пробяга през главата ми, разбрах как точно е станало. Дадох на Дилейни кратък списък с неща, които да провери. Имахме си работа с изключително умен тип.
Но никой не е съвършен.
Кейн сплете пръсти върху корема си, издиша бавно и се приготви да гледа как Прайър ще поеме контрол над делото. Съдебните заседатели си бяха говорили през обедната почивка. Шепнешком, тук-там. Ако трябваше да гласуват сега, две трети щяха да гласуват „виновен“. Кейн допускаше, че останалите все още не са решили, но повече клонят към осъдителна присъда. Беше попадал и на по-лоши ситуации в стаята на журито.
Прайър призова първия си свидетел за следобеда. Технически специалист на име Уилямс, който беше изследвал системата от охранителни камери в къщата на Соломон. Той потвърди, че я е демонтирал и отнесъл за анализ. Открил важен видеоматериал.
На екрана се появи черно-бяло изображение на улицата, заснето от камерата над входната врата на Соломон. Таймкодът в левия долен ъгъл показваше 21:01, когато в близък план се показа фигура с качулка. Кейн не различи лицето. Мярна се брадичката му, когато мъжът вдигна ръка. И я задържа вдигната.
— Какво прави фигурата на видеото? — попита Прайър и остави видеото на пауза.
— Възможно е да пъха ключа си в ключалката. Така ми изглежда — отговори Уилямс.
Видеоматериалът продължи. Мъжът държеше главата си наведена, загледан в екрана на айпода си, от който излизаше бял кабел и изчезваше под качулката — слушалки. Вратата се отвори и отвътре плисна светлина. Мъжът влезе и това беше краят на видеото.
— Как работи тази охранителна система, господин Уилямс? — попита Прайър.
— Активира се от сензор за движение. Камерата се включва автоматично, когато се задейства сензорът. Проверих го в лабораторията и мога да потвърдя, че е в пълна изправност, както се вижда и тук. Той е с обхват три метра. Всяко движение в тази зона ще активира камерата.
— Обвиняемият по делото твърди, че се е прибрал у дома към полунощ. И че не е срещнал съседа си в девет часа. Как ще коментирате това твърдение?
— Не е възможно. Камерата го улавя в девет и една минута. Изглежда, че Боби Соломон влиза в къщата със своя ключ. Проверих, няма заснет видеоматериал след този.
