Стиснаха си ръцете и Тайлър побягна към стаята си доволен, че е отбелязал поредната точка срещу майка си.
— „Пали“ — обади се бебето, имайки предвид „пари“. То беше всъщност момиченце, на седемнадесет месеца, и Уенди вече знаеше, че първата дума на третото й дете бе „пари“, а не „мама“. Но какво можеше да направи тя?!
— Пари. Точно така, миличка. Пари. Хубаво нещо. — Насочи се към спалнята. Подобно на останалата част от плевнята, спалнята също беше мебелирана оскъдно — само най-основните неща. Въпреки това по някакъв незнаен начин успяваше да внуши усещане за задушаваща теснотия. — Парите са хубаво нещо, нали така, миличка? — продължи Уенди, като хвърли кръвнишки поглед на съпруга си Шейн, който продължаваше да се излежава.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш нещо? — извиси глас той.
Господи! Веднага й стана ясно, че пак нещо не му е наред, че пак ще омърмори света. Нямаше представа докога ще може да го издържи. Още от миналата Коледа, което ще рече вече близо година, настроението на съпруга й варираше от пълно пренебрежение до тотална враждебност, като че ли се бе превърнал в заложник на собствения си живот.
— Би ли ми помогнал, скъпи? — попита колкото й бе възможно по-спокойно, едва сдържайки раздразнението си.
После се пресегна и вдигна рязко щорите — като пират, който вдига корабния флаг. Искаше й се да му се развика, да се разкрещи, но след дванадесет години брак с него бе наясно, че Шейн не реагира никак добре на женската агресия — ако тя започнеше да крещи, той щеше да се нацупи и заинати още повече.
Шейн се изправи в леглото, нацупи се, протегна се и се прозя преднамерено широко. Въпреки всеизвестния факт, че се бе омъжила за един мръсник и че му беше бясна, Уенди почувства болезнена любов към него. Просто Шейн беше прекалено красив и секси и ако сега не държеше в ръце бебето, тя със сигурност щеше да се опита да прави секс с него. Обаче веднага си даде сметка, че редовните свирки надали са най-подходящата награда за отвратителното му поведение.
— Тайлър се държи идиотски — обяви Уенди. — А Магда изобщо не съм я виждала…
— Сигурно си е в стаята и пак реве — махна небрежно с ръка съпругът й.
— И всички ще закъснеем — добави Уенди.
— Къде е дъртата госпожа… Как й беше името?
— Госпожа Минивър — поправи го Уенди. — Нямам представа. Очевидно и тя закъснява. Времето отвън е гадно. Би ли поддържал за малко бебето, ако обичаш? Да мога поне да си взема един душ!
И без да чака отговора му, тя му тръсна бебето. То веднага сграбчи стърчащата му, метросексуална коса (преди седем години Шейн бе ходил на козметичен хирург за вграждане на коса, за което бе платила, разбира се, Уенди) и я дръпна радостно, а Шейн, точно толкова радостно, потри носа си в този на момиченцето. Уенди се спря за миг на прага, разнежена от сцената между баща и дъщеря (възможно ли е на света да има по-добър баща от Шейн?!), ала Шейн побърза да вгорчи удоволствието от момента с думите:
— Ще се наложи днес ти да закараш децата на училище. Аз имам среща.
— Каква среща? — попита недоумяващо Уенди. — Среща в девет сутринта?!
— В девет и половина. Обаче е в ресторанта. Така че няма да имам никакво време да ги закарам на училище, а после да измина целия път до другия край на града и да бъда навреме.
— Не можеш ли да я отложиш за по-късничко?
— Не, Уенди — отвърна той с нарочно престорено търпение, сякаш й бе обяснявал това стотици пъти. — Срещата е с предприемача. И със строителния инспектор. Знаеш ли колко трудно е в наши дни да си уредиш среща с тези типове?! Но ако толкова много държиш да я отменя, няма проблеми! И тогава ще изминат още два месеца, докато ресторантът отвори врати. Какво пък, нали парите са си твои!
„Господи! — въздъхна за кой ли път вътрешно тя. — Пак се започва!“
— Парите ми са общи, Шейн — изрече търпеливо. — Казвала съм ти го милион пъти. Парите, които аз изкарвам, са за цялото ни семейство. За нас. За теб и за мен! — Уенди знаеше, че ако ролите бяха разменени, че ако той беше човекът, който изкарва всички пари в къщата, а тя не печели и цент, никога не би искала той да си ги стиска и да твърди, че са изцяло негови. — Просто си мисля… може би не си много щастлив с този ресторант. Може би трябва да се върнеш към сценариите…
За съжаление това се оказа червеното платно, развято под носа на бика.
— Мамка му, Уенди! — извика той. — Какво си ме зачесала тази сутрин?!
