— Здравей, Майк! — поздрави хладно, мина покрай него и зае мястото си зад бюрото. После натисна един бутон на компютъра си и мониторът оживя.
— Помислих си, че днес бихме могли да обядваме заедно — заяви Майк. Държеше химикал, който непрекъснато щракаше.
Практически той все още й беше шеф и също така практически тя не можеше да му откаже.
— Само момент да проверя дали ще мога да пренаредя графика си — каза Нико и натисна бутона на интеркома си. — Сали? Би ли ми донесла дневника, ако обичаш?
Майк остана в офиса й по време на цялата процедура, като че ли за да се увери, че тя няма да се опита да се измъкне с някой номер.
Обядваха в едно от онези ярко боядисани местенца, предпочитани от туристите, където хората от издателския бранш ходеха тогава, когато не желаеха да бъдат видени от другите си колеги.
— Много съм притеснен от слуховете, които се носят напоследък, Нико — отбеляза Майк, докато пъхаше в устата си няколко тортелини.
Кожата му беше с цвят на старо дърво — каза, че току-що се бил върнал от Сейнт Бартс. Тя кимна. Беше си поръчала телешко с лютив сос и не възнамеряваше да изяде повече от няколко хапки.
— Аз също — каза тя. Направи знак на сервитьора да й донесе още вода. — Но това са само слухове, Майк. Как бих могла да оставя „Бонфайър“?!
— Веднъж някой ми беше казал, че „Ню Йорк поуст“ знаел повече неща и от ЦРУ! — отбеляза Майк.
— Ако се имат предвид последните световни събития, това вероятно е точно така — отговори Нико. — Но пък на ЦРУ не му пука дали вестниците се продават или не, а на „Ню Йорк поуст“ му пука. Не го забравяй!
— Да — кимна не особено уверено Майк. — Няма. — Направи кратка пауза, а после добави: — Само не забравяй едно нещо. Аз те открих! И именно аз те доведох в „Сплач-Върнър“! Без мен ти практически нямаше да съществуваш! — Сви рамене и продължи: — Аз съм си въвел едно правило — да бъда откровен със служителите си. На теб ти липсва творчески замах. Да, вярно е, че съблюдаваш детайлите до последната подточка. Това никой не може да ти го отрече. Но за управлението на цял един отдел е необходимо нещо много повече от това!
Тя се усмихна. Той да не би да я заплашва? На този свят има един особен вид хора, които винаги се стремят да си присвоят заслугите за успеха на другите, като същевременно правят всичко възможно да ги омаловажат. И това са егоистите, хората, които държат винаги да бъдат в светлината на прожекторите, ако ще и пиесата изобщо да не разказва за тях. Не бъди такъв, Майк! Не прави края си излишно грозен! И тъй като знаеше, че вече няма никакво значение какво казва, тя само отвърна:
— Напълно си прав, Майк!
И веднага след това смени темата.
Майк имаше син в тийнейджърска възраст — от първия си брак — който съвсем скоро щял да завърши гимназия. Та двамата поговориха за плюсовете и минусите на различните университети. Всеки път, когато Майк се опитваше да смени темата, тя отново връщаше разговора към колежите. Знаеше, че подходът й е мръснишки, но нямаше друг начин. И така накрая, когато се разделиха пред асансьора, Майк знаеше, но не знаеше нищо конкретно.
„Мъртъв си!“ — помисли си тя в мига, в който вратите на асансьора се затвориха зад него.
Точно в четири часа й се обади секретарката на Виктор Матрик Морийн. Единственото изречение, което каза, бе:
— Виктор иска да те види в офиса си!
Тя влезе в офиса на Виктор само минута преди Майк.
— Готова ли си, Нико? — обърна се към нея големият шеф. — Сцената ще бъде точно като при доктор Фил.
Нико никога не бе гледала шоуто на доктор Фил, но някак си не можеше да си представи, че е толкова брутално.
Няколко секунди по-късно се появи и самият Майк Харнес. Когато прекрачи прага, той спря за момент, по лицето му се изписаха изненада и шок, а после очите му се стрелнаха наляво-надясно като на животно, внезапно осъзнало, че е попаднало в капан. Нико стоеше край бюрото на Виктор, та Майк сигурно се бе зачудил дали двамата са в някакъв таен заговор или големият шеф е привикал него и нея, за да ги мъмри за нещо общо. А после очевидно реши, че независимо какъв е случаят, той трябва да се разграничи от Нико, като я игнорира. Насочи се напред, като съзнателно избягваше погледа й, и седна точно пред бюрото на Виктор.
— Е, Виктор! — подвикна с престорена веселост. — За какво е всичко това?
Виктор бутна опърпаната си грива назад и изрече:
— Нико казва, че срещу теб ще бъде заведено дело.
— Нико ли?! — изгледа я Майк с престорена изненада, но под нея се виждаше жилото на омразата. — Тя пък какво може да знае?!
— Очевидно доста повече от теб — отбеляза спокойно Виктор.
— И за какво? — попита небрежно Майк.
— За нарушение на договор. Глини Рурк — отговори Нико.
— Глини Рурк е напълно лишена от талант психарка, която дори не може да дойде навреме за уговорена среща!
— Видях имейлите. От теб до нея. Нарекъл си я глупава… — започна Нико.
— Че тя си е такава!
— Помисли си обаче как ще изглежда всичко това във вестниците!
— Че на кого му пука?! — сряза я нехайно Майк.
Нико сви рамене и отбеляза:
— Защо трябва да стигаме до публичен скандал, когато можем да го избегнем, а?!
