— Само заради деня, който преживях — оправда се тя, съблече се бързо, подреди дрехите си върху бюрото му и скри бикините под блузата си. После легна на леглото, а той легна гол върху нея. „Това вече е друго нещо!“ — помисли си Нико и обгърна с ръце гърба му, наслаждавайки се на тежестта му. Нищо не можеше да се сравни с един красив млад мъж с мускулесто тяло. Кожата му беше толкова мека… Сигурно по-мека и от нейната…
— Да извадя ли връзките? — попита той.
— Не знам.
Понякога той завързваше китките й за двата края на леглото (табла нямаше, затова я завързваше за ръбовете на пружината), а това задължително повишаваше възбудата й. Но днес като че ли не желаеше да се чувства ограничена. Искаше да я освободи от преживения следобед, да я накара да се почувства друг човек, така, както винаги го бе правил преди. Може би като някоя лека жена от порнографски филм. Жена, която го прави с мъж, докато другите мъже ги гледат…
— Изчукай ме! — прошепна тя.
Той пъхна ръка между краката й и прошепна:
— Както кажеш, красавице!
О, не! Защо трябва непрекъснато да повтаря тази глупост?! Особено след като точно сега желанието й е изключително крехко!
Красавица, да бе! По-добре да не мисли сега за това! Трябва да го забрави и да се отпусне. Но не бе в състояние да го забрави. А дали изобщо иска да прави секс?
— Не си много влажна — констатира той.
— Съжалявам — усмихна се предпазливо тя, надявайки се да скрие чувствата си. — Сигурно е от напрежението…
— Аз ще го премахна! — отсече той.
Свлече се в долния край на леглото, разтвори краката й, после постави ръце върху вагината й и я разтвори. После започна да я ближе, а тя постави ръка върху главата му и си наложи да се отпусне, да почувства нещо. Но нещо не се получаваше. И не само това — като че ли я дразнеше, неприятно.
Но какво й става днес?
— Кърби — изрече тихо, — нека просто правим секс, а?
— Разбира се — кимна той. — Всичко, което пожелаеш, скъпа! Много добре го знаеш! Бих направил всичко за…
Тя сложи пръст върху устните му, за да го накара да млъкне. Ако продължи да говори в този дух, тя със сигурност няма да може да направи нищо повече. Изви глава назад и прокара ръка по мускулестите му рамене. Пръстите й усетиха малка, изненадваща издутинка. Пъпка ли беше това? Кърби Атууд има пъпка… на рамото?!
„Престани!“ — заповяда си тя. Няма да прави като другите жени — да се концентрира върху дребните недостатъци на мъжа, докато постепенно той загуби в очите й всякакъв сексапил. Напомни си, че има голям късмет. Напомни си, че е на четиридесет и три и че трябва да бъде доволна, че все още някой иска да спи с нея, особено мъж като Кърби. Наложи си да се наслади на преживяването. Налагаше се да се наслади! Трябваше да избяга от всичко! И сега, фокусирайки мисълта си върху твърдия му пенис и върху усещането на същия този пенис вътре в нея и върху чисто физическата наслада да бъде с възбуден млад мъж, тя повдигна бедра, постави ръце върху задните му части и го придърпа по-навътре в себе си.
За няколко секунди почти успя да забрави за всичко, като даже си позволи да изпищи от удоволствие. А после продължи да го държи, да гали гърба и задните му части, да се наслаждава на гладката му кожа и да го натиска навътре в себе си, макар да си даваше сметка, че е започнал да омеква.
— Олеле! — прошепна той и я погледна. — Това си беше като фойерверк!
Тя кимна, все още не желаеща да го пусне. Добре че лекарството „Кърби“ все още действа! Но докато се обличаше, реалността на ситуацията я удари като с чук. Нико се натъжи. Нямаше начин да пренебрегне факта, че днес изобщо не беше толкова хубаво, колкото стотици пъти преди. И че някой ден, вероятно в най-скоро време, лекарството окончателно ще спре да действа.
Телефонът в апартамента ицдаде две кратки позвънявания, подсказвайки пристигането на вътрешен посетител. Уенди грабна слушалката и сложи ръка на другото си ухо. Магда беше надула звука на телевизора почти докрай, за да заглуши прахосмукачката, която камериерката влачеше отегчено по килима наоколо, като от време на време хвърляше неодобрителни погледи към хаоса около себе си.
— Ало? — извика в телефона Уенди.
— При мен е Неса Хоуп. Да я изпратя ли горе? — попита жената от рецепцията.
— Разбира се — отговори Уенди.
Погледна си часовника. Беше два и половина — Шейн закъсняваше вече с петнадесет минути, факт, върху който със сигурност ще обърне внимание пред госпожица Хоуп като поредното доказателство за родителска небрежност от страна на бащата. Запъти се към малкото фоайе и мина през вратата, която водеше към помещенията на децата. Те се състояха от две малки стаи плюс отделна баня и бяха разположени точно срещу нейната спалня и дневната от другата страна. Тайлър и малката Клоуи оцветяваха картинки. Тайлър грабна молива на Клоуи и извика:
— Не се прави така, глупачке!
— Тайлър, не говори така! — изрече търпеливо Уенди, измъкна молива от ръката на сина си и го връчи на дъщеря си.
— Ама тя излиза от очертанията! — запротестира Тайлър.
— Тя е само на две годинки! — изтъкна майка му. — И й е позволено да излиза от очертанията.
