„Колко красива изглежда Уенди!“ — помисли си Нико и плъзна поглед към края на реда. Шейн седеше смръщен като буреносен облак, а Селдън, с тази негова ново изправена дълга коса, съзерцаваше Уенди с неприкрита гордост. После Шейн погледна раздразнено към Селдън. Ха, твърде лошо за него! Защото горкичкият Шейн бе започнал да губи привлекателността си! Лицето му беше зачервено и подпухнало, но нищо чудно това да се дължеше на поредната козметична процедура, нещо като лазерен пилинг. Точно в този момент в залата отново избухнаха ръкопляскания и Уенди слезе от сцената и се насочи нагоре по пътеката към мястото си, като на всеки няколко крачки спираше, за да целуне или да се ръкува с някого. После вдигна глава и улови погледа на Нико. Нико й помаха и вдигна ръка, подсказвайки й, че й стиска палци.
В горната част на пътеката настъпи леко раздвижване и ето ги най-накрая и Виктори с Лин! Виктори се отпусна на мястото точно до Нико. Бузите й бяха почервенели от студ.
— Първият сняг най-сетне дойде! — прошепна тя, докато се привеждаше, за да я целуне по бузата. — Наложи се да вървим пеша половин пресечка! Лин едва не получи инфаркт! — Плъзна поглед покрай Нико и Сеймор, към Уенди и децата и им помаха. А после прошепна на Нико: — Виж я само нашата Уенди! С двама мъже!
— Да, именно! — кимна Нико.
— Знаех си, че някой ден ще се стигне дотук! — промърмори от другата страна на Виктори Лин. — Първо завладяват света, а сега се перчат с по двама мъже! Жени! Като че ли по един не им стига!
Нико и Виктори си размениха съзаклятнически погледи, а после се разсмяха.
— Скъпи, просто всяка жена знае, че за да получи един свестен мъж, трябва да събере заедно най-малко двама! — изрече Виктори, като стисна нежно ръката на Лин.
Точно в този момент светлините отново изгаснаха и в салона се възцари пълен мрак.
„От това ли се нуждае всяка жена — двама мъже?“ — запита се Нико, като се отпусна назад. Интересна гледна точка. Когато бяха на двадесет, изпадаха в ужас, ако не успееха да си намерят поне един… А и до днес имаше много глупави жени над тридесет, които продължаваха да търсят единствения и неповторимия. Но ето че сега тяхната Уенди си имаше двама! А беше прехвърлила четиридесет! Когато всички наоколо се опитваха да внушат на жените, че когато навършат четиридесет, са напълно изчерпани, най-малкото в сексуално отношение! Ха, каква огромна лъжа! Нико знаеше, че работата е тази, която поддържа жените млади, която непрекъснато им вдъхва живот. И доскоро тази тайна бе известна само на мъжете — ако държиш да привличаш още дълго противоположния пол, единственото, което трябва да направиш, е да се сдобиеш с власт и успех!
Върху екрана се материализира логото на „Парадор“ и всички започнаха да ръкопляскат. После се появи сцена на купон в Ню Йорк от 1929 година, точно преди краха на борсата, а върху нея надпис: „Продуцент — Уенди Хийли.“ От другия край на техния ред Селдън Роуз се развика щастливо. Нико веднага закима одобрително. Очевидно онова, което бе споделила със Сеймор, щеше да се окаже вярно — сега, когато бе с Уенди, Селдън вече не представляваше никаква заплаха. И не само защото Уенди никога няма да му позволи, но и защото той надали вече ще иска да върви нагоре. Нико подозираше, че Селдън е като повечето мъже — демонстрира амбиция, защото е наясно, че точно това се очаква от един достоен мъж. Но междувременно си мечтае по-скоро да се пенсионира. И щом веднъж Уенди роди детето му, той определено ще се промени. Ще се влюби в това дете и вероятно ще иска да прекарва цялото си време с него. Е, заради Уенди Нико се надяваше, че Селдън ще продължи да работи — или поне още известно време. Иначе как горката й приятелка ще може да плаща издръжката на двама мъже и четири деца?!
Винаги става така! — мърмореше Кърби, докато вървеше към дневната си. — Жените ме харесват, луди са по мен, а после… не знам. Изведнъж им става нещо и повече не искат да бъдат с мен!
Нико кимна, надявайки се, че изражението й подсказва съчувствие. Но тайно погледна часовника си. Наближаваше десет и половина. Бе напуснала партито в десет часа, когато Сеймор бе отвел вкъщи Катрина, а на него му беше казала, че ще се отбие за малко в офиса си, където трите с Виктори и Уенди се бяха разбрали да се чакат, за да отпразнуват случая насаме. Сеймор не заподозря нищо, но за да се увери, че нещата ще си останат така, тя реши първо да оправи работата с Кърби, а после, когато се прибере в офиса си, да се обади на съпруга си от служебния си телефон. Сърцето й туптеше от нетърпение. Сега, когато вече беше тук и си даваше сметка, че краят е неизбежен, искаше да приключи по-бързо и да си тръгне. Завинаги.
— Много съжалявам, Кърби — повтори тя. Знаеше, че звучи грубо, но какво друго да му каже? Направи няколко крачки към него. Той бе облечен само с дънки, без риза — сигурно го беше сварила да се преоблича.
