— Мислех си, че ние с теб сме различни — промърмори той, застанал пред прозореца с гръб към нея, като че ли не можеше да издържи да я погледне в очите. Нико се замоли да не тръгне сега да й прави някоя сърцераздирателно сцена.
Преглътна и каза:
— Кърби, ти много добре знаеше, че съм омъжена!
— Е, и?! — извика той и се извъртя на пета.
— Просто обичам съпруга си, Кърби! Той е прекрасен човек! И не желая да го нараня!
Всичко това звучеше като предварително подготвена реч и Кърби просто кимна, като че ли я бе чувал десетки пъти преди. Нико кръстоса ръце пред гърди. Вече започваше да се ядосва. Може би изобщо не трябваше да идва — може би трябваше да стори така, както обикновено правят мъжете: просто спират да се обаждат. И ако Кърби я търси, да предупреди асистентките си да казват, че я няма. Но подобно разрешение й се струваше твърде страхливо. Освен това му липсваше финал.
— Значи просто ме използва, за да стигнеш по-лесно до този извод, така ли? — отбеляза Кърби.
— О, Кърби!
Приседна на ръба на канапето и се втренчи в стената. И тя не можеше да го погледне в очите. Изпитваше вина, а вината я вбесяваше. Стисна устни. Наистина ли беше използвала Кърби, за да провери чувствата си към Сеймор? Не го беше замислила точно така. Всъщност, не беше замисляла нищо предварително — когато постави началото на връзката им, просто знаеше, че нещо в живота й липсва. И както обикновено ставаше, оказа се, че липсващото парче не е някой друг човек или нещо, което може да получи от друг. Единственото сигурно сега бе, че всяка част от нея вече е запълнена и че там няма абсолютно никакво място за Кърби.
Насили се да го погледне и каза:
— Много съжалявам, ако ти виждаш нещата така, Кърби! Защото не е нарочно! Мислех, че сме приятели и че просто… се забавляваме. — Господи, вече определено звучи като мъж!
— Забавляваме ли се? — изуми се той.
— Кърби — опита пак тя, — ти си прекрасен човек, а освен това си още много млад! Целият ти живот е пред теб! И в този живот ти нямаш никаква нужда от мен! — Да, а сега вече звучеше като майка му. — Не може да е чак толкова трудно, нали?
— Нещо не мога да схвана — отбеляза той и пак й обърна гръб. — Може би пропускам нещо. Знаеш ли какво ще ти кажа? Този град е отвратителен! — и само след момент възкликна: — Хей, видя ли, че вали сняг?!
„Баво на мен! — помисли си Нико, докато си слагаше ръкавиците. — Току-що дадох на един мъж пет хиляди долара, за да не ми иска секс!“
От тази мисъл й стана едновременно забавно и тъжно.
— У дома ли, госпожо О’Нийли? — попита Димитри, наблюдавайки я в огледалото за обратно виждане.
— Налага се да се отбия за малко в офиса — отговори тя и след моментна пауза допълни: — Извинявай, Димитри! Знам, че денят ти беше много дълъг! Вероятно ти също искаш вече да се прибираш у дома!
— Обичам да се разхождам из големия град! — отбеляза шофьорът, като измъкваше внимателно колата от алеята пред жилището на Кърби, за да навлезе в Седемдесет и девета улица. — Освен това вие трябва да работите! Трябва да вършите онова, което ви прави толкова уникална в този град, нали така?
— Прав си — кимна Нико и отново усети, че я залива чувство на вина.
Погледна през матираното стъкло на колата. Снегът се сипеше на дребни, блестящи снежинки, като дъжд от диаманти. Добре че всичко приключи! Вече сложи точка и знаеше, че никога повече няма да допусне подобна грешка! Следователно няма никакъв смисъл да продължава да изпитва вина!
Какво облекчение!
Сега единственото, което й оставаше, бе Сеймор никога да не разбере за чека, който бе написала на Кърби. Надяваше се да не стане. Бе посочила своята лична сметка, а знаеше, че Сеймор ненавижда да си пъха носа в чуждите работи. Считаше го под достойнството си. И с лека усмивка тя си спомни мига, в който бе подала чека на Кърби.
— Но защо става така, че никой не ме обича?! — стенеше Кърби, докато обикаляше в кръг дневната си и почесваше голите си гърди. — Та аз съм на двадесет и осем години! Искам да се оженя и да имам деца! Къде е жената за мен?
— Стига вече, Кърби! — отсече накрая тя, стана и взе чантата си. — На света има стотици жени, които нямат търпение да се влюбят в теб! И ако толкова много държиш да се ожениш, значи не трябва повече да си губиш времето с жени, които вече са омъжени!
— Значи наистина е точка, а? — вдигна очи към нея Кърби.
— Да, наистина! — А после бе извадила чека от книжката си. Той, естествено, веднага бе надал вой. — Не е необходимо да го правиш! — протестираше неумело. — Аз не съм нещо, за което трябва да плащаш!
— Не се дръж като глупак, скъпи! Това не е заплащане! Това е просто подарък!
И въпреки протестите си той бе приел чека. А когато го бе погледнал, очите му се бяха разширили при вида на цифрата. После го бе сгънал и преспокойно го бе прибрал в джоба си.
— Сигурна ли си, че не искаш още едно? Заради доброто старо време?
— Не, Кърби, но ти благодаря. Не смятам, че идеята е особено добра!
После бе излязла и бързо бе поела по коридора към асансьора, като си мислеше, че вижда тази обстановка за последен път. Слава богу!
