Никой не я наблюдаваше, естествено. Трапезарията беше полупразна. Тя си взе дървен поднос, сложи върху него празна чиния и неочаквано се улови, че отново се гмурва в една от най-новите си фантазии. Влиза най-неочаквано в новата квартира на Шейн (за която подозираше, че по някакъв начин плаща точно тя, макар че той не я беше молил за пари) и го заварва в леглото с друга жена! Да, няма да го убива със собствени ръце — ще наеме някой друг да й свърши мръсната работа. Познаваше един тип от мафията, когото преди две години бяха наели за консултант на техен филм. Никой нямаше да заподозре нищо, ако тя помоли да й намерят телефона му. После ще се обади на този човек от монетен автомат в метрото и ще го помоли да се срещнат в „Сбаро“. Ще носи перука, обаче истинска, качествена перука — лошите перуки винаги си личаха. Хората задължително запомняха некачествените перуки. Вероятно ще избере руса. Но не скандинавско русо. Ще се спре на нещо естествено. Може би кестеняворусо.
Разтърсването на подноса в ръцете й внезапно я върна на земята. Някой току-о се бе блъснал в него. Уенди автоматично сведе поглед и върху ръба на таблата зърна нечия мъжка ръка. Беше гладка, добре оформена и с лек, приятен тен. Внезапно тази ръка я накара да си помисли за секс. После вдигна очи и замръзна на място. Ръката принадлежеше на Селдън Роуз.
„Колко типично за него!“ — помисли си вбесена тя.
— Опитваш се да изместиш подноса ми от пътя си ли? — извиси грубо глас тя.
— О, Уенди! — възкликна сконфузено той. — Не подозирах, че си ти!
— Това да не би да означава, че ако знаеше, че съм аз, нямаше да се сблъскаш с подноса ми?
— В никакъв случай! — усмихна се той. — Щях да го блъсна още по-силно. Защото знам, че ти ще съумееш да го задържиш!
Тя ахна. Ама че странна работа! (Да не би да се опитва да флиртува с нея? Или й отправя директна заплаха?) беше толкова шокирана, че не се сети какво да отговори.
Но пък в замяна на това го огледа внимателно. Очевидно през последния месец бе оставил косата си да расте на воля, защото беше по-дълга от обикновено и втъкната зад ушите му. Той се усмихна и отбеляза:
— Очевидно и двамата сме тук за едно и също нещо!
Така ли?! Но за какво говори той, за бога? И което беше още по-странно, той изглеждаше много готино! И да й бяха казали, никога нямаше да повярва, че някога ще си позволи да флиртува със Селдън Роуз! Но ето че сега се улови, че отвръща:
— Виж ти! И какво би могло да е това нещо?
— Свежа плът — отговори Селдън. После се приведе над ухото й и добави поверително: — Това е една от най-ревностно пазените тайни в Ню Йорк, но на теб ще кажа! Четвъртък е! Шефската трапезария на „Сплач-Върнър“! — Направи драматична пауза и добави: — Специалният ростбиф! Директно от ранчото на нашия Старец в Колорадо!
— Така ли?! — възкликна Уенди, едновременно впечатлена и заинтригувана. Защо Селдън Роуз винаги беше в течение на подобни детайли, а тя не? И защо изведнъж е решил да бъде толкова любезен с нея?
Ха! Кого си въобразява той, че заблуждава? Всички, успели да се изкачат до тяхното ниво, бяха напълно способни да се държат чаровно, когато решат. И за да не остане назад, тя отбеляза:
— Благодаря ти, Селдън! Ще го имам предвид!
— Удоволствието е изцяло мое, Уенди! Винаги се радвам, когато успея да насоча вниманието на някого към пикантериите на кулинарията!
Уенди го изгледа внимателно. Сексуален намек ли се усещаше в думите му? Той повдигна вежди и й се усмихна, като че ли потвърждавайки съмненията й, а в нейната глава преминаха поне два варианта на съдържащото се в израза „пикантериите на кулинарията“. Но реши да си замълчи. Напомни си, че Селдън Роуз е врагът и следователно не може да му се има доверие.
Разговорът им като че ли се изчерпи, затова двамата продължиха да пристъпват напред в опашката, потънали в мълчание, което ставаше все по-тягостно и неудобно. Когато накрая дойде нейният ред, Уенди изпита облекчение.
Седна на масата си, разтвори непохватно салфетката си и я разстла в скута си. Но салфетката се свлече на пода и тя се приведе, за да я вдигне. И докато го правеше, видя, че към нея вървят нечии мъжки панталони. Селдън Роуз! Пак той!
— Имаш ли нещо против да ти правя компания? — попита той. — И без това исках да поговорим за корпоративното събрание.
Молбата му беше съвсем разумна, а тя не можеше да си позволи да се държи гадно с него безпричинно. Затова, след като вдигна салфетката си, тя махна с ръка към стола срещу нея и отвърна:
— Заповядай, седни!
