Цялата истина полностью

Шоу изруга и се претърколи през седалката. Извъртя се във въздуха и хвърли коженото ласо през прозореца на Кейти.

То се уви около клона и той светкавично го затегна.

Чудото беше на път да се случи.

Инерцията на колата почти го измъкна през прозорчето, но той продължаваше да стиска колана с две ръце.

— Хвани се за краката ми, Кейти! Бързо!

Усети как ръцете й се впиват в краката му. Колата продължи надолу. Вече нищо не можеше да я спре.

Той ловко се промуши навън, но изведнъж усети, че нещо не е наред.

— Кейти!

В следващия миг тялото му тежко се стовари на земята. Остър камък се заби в корема му. Пръстите му изпуснаха колана, тялото му започна да се търкаля надолу по стръмния склон. Колата пред него усилваше скоростта си. Подхванато от инерцията, тялото му се превъртя във въздуха и падна по гръб. В момента, в който успя да се надигне до седнало положение, колата се заби в дърветата на дъното на пропастта. Секунда по-късно резервоарът се взриви.

Шоу се хващаше за всичко, което виждаше около себе си — храсти, клони, камъни и пръст. Ако не успееше да се задържи в следващите пет-шест метра, тялото му щеше да полети в огнения ад. После се удари в някакъв стар дънер и изведнъж спря.

— Кейти! — изкрещя той. — Кейти!

Отговор нямаше.

Резкият телефонен звън изтръгна Франк от дълбок сън.

Обаждаше се агентът на ФБР, с когото работеха.

Франк се надигна и механично потърси с ръце дрехите, които лежаха в долния край на леглото.

— Какво има? — дрезгаво попита той.

— Току-що са открили убит един от хората в списъка на „Сейнт Олбънс“. Казва се Ричард Пендър.

Франк спусна крака на пода, затисна телефона между ухото и рамото си и започна да навлича панталоните.

— Мамка му! — изръмжа той.

— Това не е всичко.

— Тъй ли?

— Тялото на Пендър било открито благодарение на някакъв съсед, който се обадил в полицията.

— Защо се е обадил? Видял ли е убийците?

— Видял как изнасят двама души от къщата и ги качват в някаква кола.

— Двама ли? Може ли да ги идентифицира?

— Било тъмно, човекът не е сигурен. Но мъжът бил много едър, носели го трима. Другото тяло било на жена.

— Да е видял нещо друго?

— Записал номера на колата, в която ги качили.

— Е, и? — попита Франк, напъха ризата под колана започна да обува чорапите си. — О, не, не ми казвай!

— Колата е на Кейти, взета под наем.

— Какво са търсили там, да ги вземат мътните? — ревна Франк, докато си слагаше обувките. — Още нямаме заповед за обиск!

— По всичко личи, че са предприели малко частно разследване.

— Полицията открила ли е колата?

— Обявили са я за издирване, но резултат все още няма.

— Някой опита ли да се обади на Шоу или на Кейти?

— Да, но не отговарят. Стаите им в хотела са празни.

— Кога е позвънил съседът?

— Преди около два часа.

— Исусе! Може вече да са мъртви. Всъщност сигурно са мъртви! Какво ги е насочило точно към Пендър? Кога е бил ликвидиран?

— Според предварителните сведения поне преди двайсет часа.

— Мамка му, следата отдавна е изстинала! Я чакай малко! Защо са наблюдавали къщата на Пендър, след като са го убили толкова отдавна?

— Може би са очаквали някого.

— Искаш да кажеш, че са чакали Шоу и Кейти! Повторение на сценария от Дурлах. А защо, по дяволите, са отишли там?

— Според криминалистите вероятно става въпрос за обир с нещастен край.

— Обир, ама друг път! Кой, по дяволите, е този Пендър?

— Притежава фирмата „Пендър и сътрудници“ със седалище в Северна Вирджиния. Картината все още не е ясна, но май става въпрос за пиар компания.

Франк позвъни на Ройс, разказа му сбито за какво става въпрос и добави, че след пет минути ще го чака във фоайето. Затъкна пистолета в колана си, изскочи навън и се понесе по коридора. Извади мобилния си телефон и набра няколко цифри, без да намалява скоростта.

— Шоу и Джеймс са в беда! Тръгвайте веднага!

Минута по-късно беше във фоайето, където вече го чакаше агентът на МИ5. Двамата излетяха през вратата и се понесоха към колата си.

Напуснаха паркинга с остро свирене на гуми. Франк набра агента на ФБР.

— Незабавно изпратете ударна група във фирмата „Пендър и сътрудници“! — изкрещя в слушалката той.

— Все още не разполагаме със съдебна заповед.

— Каква заповед, бе?! Какви са шансовете човек от нашия списък, който е ликвидиран в дома си, откъдето са отвлечени Шоу и Джеймс, да няма пряка връзка с проклетата конспирация?

— Милиард към едно — призна агентът.

— Затова майната им на заповедите! Вървете и блокирайте проклетата фирма! Веднага!

Но някъде дълбоко в себе си Франк усещаше, че вече е късно. Поне за „Пендър и сътрудници“.

А може би и за Шоу и Кейти.

Шоу бавно се надигна от калта и опря гръб в извития ствол на някакъв бор с плитки корени. Пламъците над смачканата кола в дъното на дерето бавно гаснеха вероятно поради изгарянето на бензина. Преди известно време престана да вика Кейти просто защото прегракна. Започна да се спуска надолу, търсейки опора във всичко което се изпречваше на пътя му. Изобщо не искаше да мисли какво е останало в изгорялото и смачкано купе. За овъглените останки на Кейти Джеймс.