Цялата истина полностью

Тихият стон го изненада толкова силно, че той се препъна и за малко не падна върху горящата кола. Тялото рязко се завъртя наляво, очите му се напрегнаха.

— Кейти?

Произнесе името й тихо и с недоверие, сякаш се страхуваше от липсата на отговор.

После улови някакво движение, предизвикано от нещо доста по-голямо от заек или катеричка. Втурна се напред, но почти веднага се спъна и падна. В следващия миг отново беше на крака, носейки се в посоката, от която беше долетяло стенанието.

Кейти лежеше по очи в основата на разлистен дъб вече се мъчеше да се изправи. Шоу коленичи до нея и внимателно я обърна по гръб.

— Господи, вече бях решил, че си мъртва!

Лицето й беше окървавено, ръцете й бяха извити под странен ъгъл. Тя вдигна очи да го погледне, усмихна се, но лицето й веднага се сгърчи от болка.

— Значи не съм умряла?

— Не! — тръсна глава той. — Освен ако и аз не съм умрял. Но май не съм, защото няма място по мен, което да не ме боли. Можеш ли да ходиш?

С негова помощ Кейти успя да се изправи, притиснала дясната си китка.

— Май съм си изкълчила рамото — промълви на пресекулки тя.

Шоу се взря в ръката й. Част от костта на педя под рамото беше пробила кожата и стърчеше навън.

— Господи! — възкликна той. — Трябва бързо да стигнем до някоя болница!

Свали сакото си и го уви около ръката й в нещо като примитивен турникет, който би трябвало да я обездвижи.

— Можеш ли да ходиш?

— Да, ако ми помогнеш — кимна тя.

Голямата му лапа се плъзна под мишницата й, другата се уви около кръста й. Плътно притиснати един в друг, те бавно започнаха да се изкачват.

— Какво се случи? Защо ме изпусна?

— Закачих се за дръжката на вратата и пръстите ми не издържаха.

— Как тогава успя да излезеш?

— Чист късмет. Плъзгайки се надолу, колата се удари в нещо, вероятно скала. Вратата се отвори и аз излетях навън. — Очите й се извърнаха към почернялата купчина метал. — Разминах се на косъм.

— Доста тъничък косъм.

— Шоу… Май ще повърна.

— Карай, държа те.

Той разхлаби хватката си, давайки й възможност да опразни стомаха си.

— Извинявай — засрамено прошепна тя.

— Аз също повръщам, когато имам лошо счупване — направи опит да се усмихне той. На няколко метра от билото до слуха им достигна скърцане на спирачки, последвано от тропот на крака, който бързо се приближаваше.

— Лягай долу, Кейти!

— Шоу, Шоу! Долу ли си? — екна неспокойният глас на Франк някъде над главите им.

— Да, и двамата сме тук — извика в отговор Шоу. — Нуждаем се от помощ, защото Кейти си счупи ръката!

Пет минути по-късно Франк и Ройс ги качиха на джип, който бързо потегли.

— Пендър е мъртъв, но на вас вече ви е известно, нали? — обвинително ги погледна Франк.

— Моля те, почакай до утре, преди да ме захапеш — троснато отвърна Шоу.

— Защо? Утре нещата няма да се оправят.

— Имаш ли представа кой ви отвлече? — обади се Ройс.

— Никаква. Действаха светкавично и удряха здраво. — Очите му загрижено се спряха върху Кейти. — Тя има нужда от спешна помощ!

— Пътуваме към болницата — каза Франк. — Вече телефонирах.

— А ти как разбра къде са Шоу и Кейти? — обърна се към него Ройс.

Франк хвърли кос поглед към Шоу и сви рамене.

— Щастливо предположение.

Телефонът му иззвъня, преди Ройс да успее да каже нещо. В продължение на пет минути слушаше, прекъсвайки човека насреща само с къси ругатни. После изключи телефона и го запрати на пода.

— Предполагам, че това означава лоши новини — промърмори Ройс.

— Ударили са „Пендър и сътрудници“.

— И какво?

— Нула. Заварили мястото напълно почистено.

— Би трябвало да има служители, които да отговарят на въпроси.

— Е, разбира се, че е имало. Но след това, което се случи с Пендър, едва ли някой е проявил особена словоохотливост.

— Все пак би трябвало да ги разпитат — тръсна глава Ройс.

— Ще ги разпитат, разбира се. Но не очаквай кой знае какво.

— Съмнявам се, че друг освен Пендър знае името на третия участник в играта — каза Шоу.

— Как стигна до това съмнение? — попита Ройс.

— Той е мъртъв, какво повече? — извика Шоу. — Какво мислиш, че можем да открием за „Пендър и сътрудници“?

— ФБР ги е ударило бързо и неочаквано — добави Франк. — Според неокончателните заключения става въпрос за специализирана пиар компания.

— Не, те са много повече от това — неочаквано се намеси Кейти. — Те са пием компания. Именно благодарение на тях разбрах какво означава това.

Очите на всички се извърнаха към нея.

— Какво е пием компания, по дяволите? — възкликна Франк.

— Така у нас наричаме премиера — услужливо подхвърли Ройс.