— Но защо си се съгласил да работиш за него, след като не си направил нищо лошо?
— Ще ти кажа. Ако нещата бяха стигнали до съд, аз със сигурност щях да лежа в затвора до края на дните си. Не разполагах с никакви доказателства, които да ме оневинят, докато неговата схема беше много убедителна. Работата за Франк не беше лесна, но все пак бе по-добрата алтернатива. Според мен той и неговите хора подозираха, че съм бил прецакан, но вместо да докажат невинността ми, те предпочетоха да ме шантажират, за да работя за тях.
— Но защо в Шотландия са стреляли срещу теб?
— Кой ти каза? — остро попита той.
— Може би Франк.
— Не ме лъжи, Ана!
— Приятно ми е да го чуя от твоята уста!
— На практика никога не съм те лъгал — въздъхна той. — Просто не ти казвах всичко.
— Разлика, която граничи с абсурда! — възбудено извика тя.
Шоу почервеня от гняв, но само след минута чертите му се смекчиха.
— Всъщност ти си права. Но както и да е. Разбрахме се, че ще работя за тях в продължение на пет години, след което, ако оцелея, ще бъде свободен. Е, стана така, че годините наближават шест.
— Но защо работиш допълнително за тези ужасни хора? Не виждам смисъла.
— Защото исках да съм сигурен, че ще ме пуснат.
— Кога реши за тази допълнителна година?
— Преди три години, в Берлин. Точно в полунощ.
Очите им се срещнаха, в гърлото на Ана се появи буца. Полунощ беше часът на първата им среща. Знаех го с точност, защото някакъв уличен часовник започна да бие в мига, в който той я спаси от хулиганското нападение.
— Но той ми каза, че не си свободен — с мъка промълви тя. — Че продължаваш да работиш за него, защото хората с тази професия никога не могат да се оттеглят.
— Току-що имах възможност да се уверя в това.
Думите му прозвучаха толкова отчаяно, че Ана стисна ръката му между дланите си.
— Не можеш ли просто да се махнеш? — попита с насълзени очи тя. — Да избягаш някъде?
— Бих могъл. Тогава със сигурност ще бъда убит или ще попадна в затвора в рамките на следващите двайсет и четири часа.
— Но тези хора са представители на закона! Как е възможно да постъпват така?
— Те са закон в закона. Убиват свободно, когато целта им го оправдава. Светът е опасно място, правилата на играта са променени.
— Много успокоително!
— Искаш ли да си в безопасност?
— На всяка цена? Не!
— Значи си малцинство.
— Какво ще стане с нас?
— Аз те помолих да станеш моя жена и ти прие. Пожела да поискам ръката ти от баща ти и аз го направих. Но не бях напълно откровен с теб. Оказа се, че не мога да се отърва от Франк. При това положение не очаквам да се омъжиш за мен. Не би било честно. Не е правилно. Обичам те твърде много, за да ти го причиня. А сега ми предстои да направя най-трудното.
— Какво е то? — попита с дрезгав шепот Ана.
— Да изчезна от живота ти.
След тези думи Шоу започна да се надига.
— Чакай! — извика тя, избърса сълзите с ръкава на пеньоара си и добави: — Още ли искаш да се ожениш за мен?
— Този въпрос вече е невалиден, Ана. Не искам да се питаш дали ще се върна жив при всяко мое заминаване.
— Ами жените на войниците и полицаите? Нима не си задават този въпрос всеки ден?
— Лесно е да се каже, Ана. Но…
Тя седна в скута му, хвана голямата му силна ръка и я положи върху годежния си пръстен.
— Трябва да си зададеш един въпрос, Шоу. Само един. Все още ли ме обичаш? Ако отговорът е „не“, нямаш проблем.
Той опря глава в нейната и тихо прошепна:
— Значи имам огромен проблем.
Николас Крийл не беше особено религиозен човек, но благополучието му явно беше свързано с някаква божествена сила. Съдейки по златните възможности, които буквално го засипваха напоследък, животът на ръба между добрите дела и продажбата на смъртоносни оръжия щедро му се отплащаше.
Прегледът на записите от наблюдението на централата на Финикс Груп беше поредното доказателство. На тях се виждаше как една жена, идентифицирана като Ана Фишер, влиза на работното си място ръка за ръка не с друг, а с легендарната журналистка Кейти Джеймс!
Това моментално оформи останалата част от плана му. До този момент той разполагаше с досиетата на най-малко дузина обещаващи кандидати, но името на Кейти Джеймс изобщо не му беше минавало през главата, защото отдавна беше изчезнало от радарите. Но сега, в рамките на час, той получи пълното досие на жената, заснета от шпионските камери. И хареса онова, което видя.
Падането й от върха се беше случило бързо, почти светкавично. Обвинения в алкохолизъм, нескопосано написани или изобщо ненаписани материали. Няколко години преди да навърши четирийсет, тя бе изпратена в отдела за некролози и биографии на по-известни покойници. Не я спасиха дори двата пулицъра, които спечели в зенита на славата си. А на записа изглеждаше откровено гладна.
Добре, много добре. Николас Крийл беше готов да изиграе ролята на Спасителя. Ще й подхвърли темата, която несъмнено ще я катапултира отново на върха.
