Позвъни на Сизър и го предупреди да се подготви за пътуване след два дни. Остави слушалката и се облегна. Вратата се отвори и в кабинета се появи малката мис Секси с бутилка шампанско в ръце, облечена само с това, с което я беше дарила природата.
— Обичам този кабинет, защото всичко в него ми напомня за теб — изчурулика тя. — Понякога идвам тук, за да потъна в приятната обстановка. — Настани се в скута му и отпи направо от бутилката.
— Каква приятна изненада — промърмори Крийл и плъзна ръка по голото й бедро. — Тя не влизаше в програмата, скъпа.
— Исках да ти благодаря за страхотния пръстен, който ми подари, миличък — проточи тя.
Беше пияна, а съдейки по зениците, и доста дрогирана. Но Крийл отдавна знаеше, че съпругата му е най-добра в секса именно когато е надрусана.
— В днешно време двайсет карата наистина правят чудеса — въздъхна Крийл, докато мис Секси се качваше на писалището.
Шоу се събуди от силното жужене. Инстинктивно седна в леглото и се огледа. Изтекоха няколко дълги секунди, преди да осъзнае къде се намира. Ана кротко спеше до него. Потърка брадичката си и погледна дисплея. Беше Франк. Грабна телефона, отиде в другата стая и надникна през прозореца. Лондонската нощ беше непрогледно тъмна. Дъждът беше спрял, но над мокрото улично платно се стелеше студена мъгла.
— Какво искаш? — включи телефона Шоу.
— Остана да преспиш, а? Тази жена май наистина те обича.
— Ако още веднъж се доближиш до нея, ще те убия!
— Не обещавай нещо, което не можеш да изпълниш, приятелю.
— Казвай какво искаш, да те вземат мътните!
— Ще ти кажа. След като не прояви интерес към офертата на МИ5, бях длъжен да ти намеря друга работа. Дано вече си избил от главата си всякакви идеи за свобода. Ако не си, тази нежна жена до теб ще трябва да ти идва на свиждане в най-гадния пандиз, който можеш да си представиш.
Еуфорията от изясняването на отношенията му с Ана беше толкова силна, че дори Франк не беше в състояние да му развали настроението.
— Къде? — лаконично попита той.
— Париж. Утре вечер. Днес следобед ще хванеш влака под Ламанша. Част от инструкциите ще получиш на гарата, останалите — на място.
— Един съвет, Франк — изръмжа Шоу. — Не забравяй да си пазиш гърба!
Но линията вече беше прекъсната.
Шоу се усмихна и изключи телефона. Той и Ана. Само това имаше значение. Смъкнал огромния товар от плещите си, Шоу имаше чувството, че ще полети.
След като закуси в компанията на годеницата си, той я целуна за сбогом и тя влезе в банята за бърз душ. Преди да напусне апартамента обаче, си спомни, че сакото му беше останало в малкия й кабинет, и се върна да го вземе. Очите му случайно попаднаха на визитната картичка, която лежеше на бюрото.
Кейти Джеймс, „Ню Йорк Трибюн“.
Гневът бързо се надигна в гърдите му.
Обърна картичката. На гърба й с молив беше изписан лондонски адрес.
Шоу усети как окото го пронизва през шпионката. Беше готов да се обзаложи, че вратата ще остане затворена, но щеше да загуби.
— Видя ли се с Ана? — попита го без предисловия Кейти.
Седеше на малко канапе с подвити под тялото крака. Беше облечена в хотелска хавлия, мократа й коса стърчеше. От банята долиташе топла пара.
В ноздрите го блъсна аромата на шампоан, но той не го забеляза. Беше толкова бесен, че цялото му тяло трепереше.
— Мога ли да ти задам един въпрос?
— Давай — кимна Кейти.
— Защо се месиш в живота ми, да те вземат мътните? — изригна Шоу.
Кейти се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си.
— Кой живот имаш предвид? — хладно контрира тя. — Онзи, в който стрелят по теб и постоянно те мамят? Или другия, с една прекрасна жена, влюбена до ушите, която постоянно се пита дали си нейният безстрашен рицар или обикновен психопат?
— Нямаш никакво право да се месиш!
— Посъветвах Ана да поговори с теб, преди да вземе решението си. Казах й, че според мен ти си добър човек. Но такъв ли си в действителност?
— В момента съм доста раздвоен.
— Защо?
— Защото част от мен копнее да те удуши!
— Ясно. Не искаш ли чаша кафе преди това?
Едва сега Шоу забеляза количката на румсървиса с готова закуска.
— Не.
— В такъв случай ще ми позволиш да се обслужа.
Тя напълни чашата си и отхапа от кифличката.
— Е, и?
— Какво? — изръмжа той.
— Говори ли с Ана?
— Да.
— Какво ти каза?
— Не ти влиза в проклетата работа!
— Защо дойде тогава? За да ми прочетеш закона за борба с безредиците ли? — На лицето й се появи лека усмивка. — Не се справяш особено добре.
Движението му беше светкавично. Количката със закуската с трясък се заби в стената.
Кейти невъзмутимо довърши кафето си и остави чашата.
— Приключи ли с истериите?
— Стой далеч от живота ми! — кресна Шоу и се обърна към вратата.
— Имам един въпрос — бързо подхвърли Кейти. — И той не е свързан с Ана.
Той спря и намръщено я изгледа.
— Какво означаваше забележката ти, че вече си бил в ада и там било точно толкова гадно, колкото всички си мислят?
— Вече ти казах, че едва ли ще разбереш отговора.
