Цялата истина полностью

Кейти смъкна част от хавлията и му показа яркочервения белег на дясната си ръка, малко под рамото.

— Все пак опитай.

Очите на Шоу се плъзнаха по заздравялата рана.

— Куршум?

— Ти кажи, нали си специалист? Подарък от един превъртял сириец, който за щастие се оказа лош стрелец. По-късно призна, че се е целил в главата ми.

Наведе се да вдигне една от здравите чаши, напълни я с кафе от по чудо оцелялата каничка и му я подаде.

— Когато Клинт Истуд го гръмнат в ръката, той полива раната с уиски, превързва я с парцал и отново скача на коня — бавно започна тя. — Но сценаристите на класическия уестърн никога не навлизат в подробности: например когато куршумът пронизва ръката, разкъсва мускули и сухожилия и пробива артерията. Или пък продължава пътешествието си през органите на бедната Кейти и стига чак до лявото предсърдие. След три месеца в реанимацията най-после ме откачиха от системите и ме изритаха от интензивното. Но преди това се наложи да пробият една хубава дупчица в гърба ми, за да извадят куршума. Оказа се сплескан като палачинка.

— Мек връх — кимна Шоу. — Предназначението му е да проникне в тялото и да причини максимални щети на вътрешните органи. Обикновено остава вътре, а това означава хирургическа намеса на подходящо място, за да бъде изваден. По време на която спокойно можеш да предадеш богу дух.

— Колко огнестрелни рани имаш по себе си? — погледна го над ръба на чашата си Кейти. — Покажи ми ги, няма да кажа на никого.

— Всеки добър пластичен хирург ще се справи с този белег — отклони въпроса Шоу.

— Знам. Веднага след като се прибрах в Щатите, ми предложиха подобна операция.

— А защо не я направиха?

— Не се съгласих.

— Защо?

— Защото предпочетох да си запазя този белег. Стига ли ти това обяснение?

Чертите й омекнаха, гласът й прозвуча доста по-спокойно:

— Виж какво, имаш пълното право да си ядосан. Ако някой започне да се бърка в личния ми живот, не че в момента имам такъв, и аз щях да се чувствам като теб. Истината е, че се опитах да ви помогна. Избрал си една изключителна жена, на която отдалеч й личи колко много те обича.

Шоу мълчаливо отпи от кафето си.

— Обещавам, че повече няма да ви се бъркам — добави Кейти. — Много се надявам нещата между вас да се получат.

Той изпи кафето си и стана. На лицето му се изписа неудобство.

— Ние с Ана се разбрахме. Аз… Аз й разказах някои неща. Трябваше отдавна да го направя. — Тръгна към вратата, после спря и се обърна. — Радвам се, че си успяла да напуснеш Единбург без проблеми.

— Макар и ужасно късно, все пак бих искала да ти благодаря, че ми спаси живота — усмихна се Кейти. — Наистина съм ти благодарна!

— Как успя да разбереш за връзката ми с Ана?

— Хей, аз съм репортер, спечелил най-високи награди — напомни му тя. — Хотелската ти стая. Върху бележника беше оставил ясни следи от името й, изписано на предишната страница. А в джоба ти открих касова бележка за закупуването на някаква книга. Преди няколко години присъствах на една от лекциите на Ана Фишер и останах силно впечатлена. Реших, че си струва да завъртя един-два телефона и да проверя дали става въпрос за една и съща жена. А и повърхностните ми впечатления от теб ясно сочеха, че вниманието ти може да бъде привлечено само от жена с изключителни качества.

Шоу замълча, но очевидно беше изненадан от похвалата. Очите му попаднаха на малкото писалище до вратата, отрупано с документи, вестникарски изрезки и написани на ръка бележки. На екрана на лаптопа беше изписано заглавие, свързано с последните събития в Русия.

— Следващият „Пулицър“? — вдигна глава той.

— Момичето винаги трябва да се старае повече. И да се справя далеч по-добре от момчетата, за да бъде равно на тях.

— Говориш като Ана.

Шоу се поколеба, после извади нещо от джоба си и й го подаде. Беше картичка без име, само с един телефонен номер.

— Раздавам ги изключително рядко — рече той.

— Сигурна съм, че е така.

— Имай предвид, че ако потърсиш среща с Ана, моят работодател почти сигурно ще е някъде наоколо — предупреди я той.

— Веднага ще ти се обадя — кимна тя.

— Пази се. Може би няма да се видим никога повече.

— Точно това си помислих след последната ни среща, но я виж какво стана? Стоим си тук и си бъбрим като добри приятели.

Миг по-късно него вече го нямаше.

Малко след като Шоу замина за Париж, руснаците официално обявиха, че намаляват износа си с петдесет процента, тъй като светът едва ли желае да използва петрол, произвеждан от една толкова ужасна държава. Това съвсем не бяха празни приказки на една страна, която бе втора по износ на петрол след Саудитска Арабия и притежаваше най-големите запаси от природен газ в целия свят. Русия изнасяше повече петрол от следващите три страни в тази класация, взето заедно — Норвегия, Иран и Обединените арабски емирства. Световното производство и бездруго едва успяваше да задоволява нарастващото търсене на петрол. Без черното злато на Русия това ставаше абсолютно невъзможно.