Първия път, когато срещнах Сенч Звездопад, бях още момче. Посред нощ се събудих от светлина, блеснала в лицето ми, и видях пъпчивото лице на старец с покрит с паяжина сив халат, застанал над леглото ми. В ъгъла на спалнята ми зееше тайна врата, тъмна и плашеща. От рамката висяха паяжини. Всичко това толкова приличаше на кошмар, че известно време само зяпах. Но когато старецът ми заповяда да стана и да го последвам, го направих.
Понякога си мисля за най-значимите срещи в живота си. Първата среща с Искрен. После Бърич. Откриването, че Шутът не е някакъв досаден дворцов смешник, както бях мислил, а има остър ум и е обладан от дълбоката страст да влияе на политиката на замък Бъкип. Има моменти, които променят посоката на живота на човек, и често не осъзнаваме колко значими може да са такива първоначални срещи, докато не минат години.
Писарят пристигна, както се очакваше, макар че затрупаният ми със задачи ум не го очакваше точно този ден. Когато един от новонаетите слуги дойде тичешком да ми каже, че е пристигнал изтощен пътник, първият ми импулс беше да го упътя към кухнята за храна и да му пожелая всичко добро по пътя. Едва когато Булен със закъснение добави, че непознатият твърдял, че е новият писар, прекъснах спора между един бояджия и един дърводелец и тръгнах към главния вход.
Фицбдителен ме чакаше. Беше станал по-висок, с мъжествена челюст и широки рамене, но насиненото му лице привлече цялото ми внимание.
И Сенч, и Копривка ми бяха казали, че са го били. Бях очаквал няколко отока и може би насинено око. Като го погледнах обаче, разбрах, че ударите, които е понесъл, вероятно са му разклатили зъби, а може и да са избили няколко. Носът му все още беше подут, имаше и разцепено горе на скулата. Прекалено изправената му стойка намекваше за стегнати от превръзка ребра, а предпазливото му стъпване издаваше болката му. Сенч и Копривка с право се бяха притеснявали за него: зарастването на счупени ребра не се улеснява от друсането на конски гръб. Явно беше избягал от Бъкип вероятно точно навреме. Побоят не беше предупреждение, а опит за покушение над живота му.
Бях ядосан на Сенч, че ми го праща, и бях решил да се опълча твърдо срещу манипулациите му в домакинството ми или намеренията на самото момче. Но като видях насиненото му лице и старческата му походка, решимостта ми се стопи и трябваше да надвия съчувствието, надигнало се в мен. Освен това имах странното усещане, че ми напомня за някого. Опитах се да видя през подутините и отоците и предполагам, че се бях втренчил в него смаяно. Това го направи предпазлив и той хвърли поглед към слугата, преди да проговори.
Реши да се престори, че никога не ме е срещал. Чух как изхриптя, докато се мъчеше да ме удостои със скован поклон, преди да се представи като:
— Фицбдителен, изпратен от лейди Копривка за наставник на нейната сестра лейди Пчеличка и за да върши писарската работа, необходима за имението ѝ.
Приех представянето му сериозно.
— Очаквахме ви. Домакинството ни е малко в безпорядък, тъй като във Върбов лес се правят отдавна отлагани ремонти, но смятам, че жилището ви ще ви устрои. Булен ще ви заведе до стаите ви. Ако желаете гореща баня след пътуването си, кажете му и той ще ви заведе в потилните. Добре сте дошли при нас на вечеря, но ако сте прекалено уморен от пътя, ще ви донесат храна в стаята.
— Аз…
Изчаках.
— Благодаря ви — каза той и усетих, че остана нещо неказано. Зачудих се дали се чувства обиден, че съм му предложил оправдание да накисне пребитото си тяло и после да си почине, но отдавна бях научил, че една топла баня и дълбок сън са по-добри лечители от всички мехлеми и възстановяващи напитки на света.
Той махна вяло към вратата.
— Мулето носи вещите ми, и свитъци и помагала за учене на лейди Пчеличка.
