Тази мисъл ме накара да осъзная, че се бях надявал да е сравнително опитен в тази област. Бледата пратеничка ни беше предупредила, че ловците могат да я проследят. Досега не беше имало следа от някакви непознати в района, но не се бях отпуснал. Бяха гонили спътника ѝ до смърт и я бяха обрекли на дълга агония. Това не говореше за хора, които лесно се отказват от гонитба.
Добре, Пчеличка си имаше мен. Щях да стоя между дъщеря ми и опасностите, които можеха да дойдат.
Огледах бързо стаята, за да се уверя, че всичко си е точно както го бяха оставили Булен и Фицбдителен, след което тихо се измъкнах навън.
Беше време да говоря с дъщеря си за новия ѝ учител.
Между първите уроци, които една млада ученичка в Умението трябва да усвои, е това да се сдържа. Трябва да бъде накарана да разбере, че един съд не само задържа това, което е в него, но пречи на това, което е отвън, да навлезе, тоест, за да го изразим по-ясно, един мях с вино не само съдържа виното в себе си, но задържа навън дъжд и прах. Същото е с ума на една ученичка в Умението. Тя трябва да се научи да пази собствените си мисли за себе си и също така да държи мислите на другите да не нахлуят. Ако не овладее тази двупосочна стена на защита, скоро ще падне жертва на размислите на други, било то разсеяни мисли или развратни, или глупави. Следва упражнение, което ще научи ученичката не само да пази мислите си за себе си, но и да държи извън собствения си тих център мислите на други.
Стоях съвършено неподвижно и се чудех дали знае, че съм в скривалището си. Баща ми беше влязъл в бърлогата си и сега гледаше към шпионката ми. Но той знаеше къде е, тъй че, разбира се, ако подозираше, че съм в скривалището, трябваше да гледа точно натам. Зачаках. Ако се обърнеше и се отдалечеше, щеше да означава, че не знае.
Заговори с небрежен тон.
— Пчеличке, търсих те. Ако ще изчезваш привидно от имението, най-добре ще е да ме уведомиш. Моля те, излез. Трябва да обсъдя нещо с теб.
Седях неподвижно. Котаракът спеше срещу мен.
— Хайде, Пчеличке — каза той. Обърна се, затвори вратата на кабинета и подхвърли: — Когато дръпна панела, гледай да стоиш до него и да си готова да излезеш.
Беше сериозен.
Оставих спящия котарак и забързах по тесния шпионски проход. Когато татко отвори вратата, пристъпих навън и изтупах паяжините.
— Да се срещна с наставника ми ли казваш?
Баща ми ме огледа от глава до пети.
— Не. Но дойдох да поговоря с теб за него. Пристигнал е, но не е в най-добро здраве. Мисля, че ще минат няколко дни, преди да е готов да те учи.
— Нямам нищо против — казах кротко.
Облекчението, което изпитах, проясни смесените ми чувства. Беше възбуждащо да шпионирам младия мъж, когато бе пристигнал; беше ми дало самочувствието, че имам малко повече контрол над ситуацията, да знам, че съм го видяла преди той да ме е видял. Но открих, че ми трябва време, докато свикна с идеята за наставник. Докато не научех повече за този човек, щях да го отбягвам колкото можех.
Баща ми ме изгледа преценяващо. След това ме попита:
— Страх ли те е да се запознаеш с учителя си?
Исках да го попитам как го е разбрал. Но предпочетох да задам друг въпрос:
— Мислиш ли, че е дошъл да ме убие?
За миг лицето на баща ми се напрегна. Но той се овладя много бързо, изгледа ме и попита:
— Това пък откъде го измисли?
Как можех да отговоря? Доближих се толкова до истината, колкото можех, без да го накарам да си помисли, че се държа странно.
— Сънувах, че идва да ме убие. Че е изпратен да ме убие, преди много време, но ти си го спрял. И че сега може би идва, за да се опита отново.
Отново мълчание. Баща ми задържаше Умението си толкова здраво, че го усещах празен почти колкото готвачката Нътмег. Бях намерила свитък за това и го бях прочела. Вече знаех, че точно така се нарича. Сдържането на Умението му и пазенето на стените му вдигнати означаваше, че усещах, че мога да дишам, когато е в стаята. И също така означаваше, че се опитва да скрие нещо от мен.
— Изпратен е от сестра ти. И от лорд Сенч. За да те учи. Смяташ ли, че те биха пратили някой, за да те убие?
