Сърцето ми се сви. Това беше наш ден, денят, обещан на мен. Баща ми със сигурност щеше да го защити. Той ме погледна, но аз наведох очи. След малко той каза:
— Разбира се. Ако желаете, предполагам, че можем да се позабавим малко.
Забавихме се цялата сутрин. Шън се държеше все едно случайно е чула за пътуването ни, но бях сигурна, че го е научила от слугинска клюка и е решила да се самопокани по такъв неуместен начин. Първо, беше пристигнала на закуска облечена все едно е блюдо за празнична трапеза. Означаваше ли това, че е готова бързо да тръгне? Не. Трябваше да беснее и да суче косата си, и да пробва десетина чифта обици, и да сгълчи слугинята си, че не е закърпила точно определен жакет и да го е приготвила да го облече. Тези неща ги разбрах, защото остави вратата на покоите си отворена и звуците от острото ѝ недоволство отекваха по коридора чак до стаята ми. Легнах на леглото си да почакам да обявят, че е готова, и задрямах. Потънах отново в обърканите ми сънища, а когато баща ми дойде да ме потърси, се чувствах объркано и странно, докато намеря горните си дрехи и го последвам до тежкия фургон, който щеше да ни превози до градчето, защото лейди Шън беше избрала поли, които със сигурност щяха да се съсипят от яздене на кон.
Баща ми махна на коларя да слезе, качи се сам и взе поводите, преди да ми даде знак, че трябва да се кача при него на капрата. Конят на Ридъл и товарното му животно бяха вързани за задницата на фургона и щяха да вървят след нас. Той се качи на капрата при нас. Поне щях да имам новото преживяване да се возя до баща ми и да гледам как се справя с впряга, без да съм длъжна да слушам бърборенето на Шън. Погледнах към конюшнята и видях, че Настойчивост извежда Прис за упражнение. Кимна ми и аз наведох глава в отговор. Бяхме успели да намерим време точно за един урок по езда, откакто бе започнало другото ни обучение. Бях очаквала с нетърпение да накарам баща ми да се гордее с ездитните ми умения. Шън ли нямаше да развали това!
Но въпреки всичко това возенето до града ми беше приятно. Фицбдителен и Шън се бяха сврели в задната част на фургона с купчина възглавници, завивки за скута и одеяла. Чух, че му разказва някаква история за великолепна каляска на баба ѝ, цялата в кожа и с кадифени завеси. Беше ми топло, както седях между баща ми и Ридъл. Те говореха над главата ми за досадни мъжки неща. Гледах падащия сняг и мятащите се конски гриви и слушах музиката на скърцащия фургон и тупащите копита. Унесох се в нещо като сън наяве, за нежна светлина, която грееше от падащия сняг и ни притегляше напред и напред. Измъкнах се от него чак когато наближихме тържището. Първо горите отстъпиха на открити поля със скупчени малки селски къщи. После започнахме да виждаме повече къщи на по-малки имоти, а накрая бяхме в самото градче, с всичките търговци и хубави къщи и ханове, струпани около площада. Падащият сняг разпръсваше зимната светлина така, че ми се струваше, че идва колкото от небето горе, толкова и от заснежената земя. Чувствах, че се нося във въздуха. Беше чудесно усещане. Носът и бузите ми бяха измръзнали, както и ръцете, но иначе ми беше топло, сгушена между двамата мъже и дълбоките им весели гласове. Имаше гирлянди и фенери на пилони за идващия Зимен празник, а яркото облекло на търговците и обикалящите хора подсилваше празничната атмосфера. Борови клонки красяха врати и прозорци, имаше и други клони с полюшващи се на тях червени и бели зрънца. По-богатите домове имаха малки камбанки, вплетени в клонките, и те звънкаха тихо във вятъра.
Баща ми спря впряга близо до една конюшня и подхвърли монета на едно момче, за да се погрижи за конете. Вдигна ме и ме смъкна долу, докато Шън и Фицбдителен слизаха от задницата на фургона. Татко ми хвана ръката ми и възкликна колко е студена. Неговата беше топла и стените му бяха вдигнати достатъчно, за да мога да понеса допира. Вдигнах лице и му се усмихнах. Снегът валеше и светлината ни обкръжаваше.
Отидохме на градската мера. В центъра ѝ имаше три големи дъба и млади свети дървета, наскоро подкастрени от бодливите им листа и плодчета. На мерата като че ли бе израснало цяло ново градче. Амбуланти бяха спрели там количките си и продаваха тигани от лавици, свирки и гривни от подноси и късни ябълки и орехи от големи кошове. Имаше толкова много за избиране, че не можехме да видим всичко. Минавахме покрай хора с тежки кожени палта и яркоцветни наметала. Толкова много хора и не познавах нито един от тях! Толкова различно от Върбов лес. Някои от момичетата носеха свети коронки. Зимният празник щеше да е чак след два дни, но имаше гирлянди и музика, а един мъж печеше и продаваше горещи кестени.
— Кестени горещи, парят, парят! Кестени, кестени, шкембето ще опарят!
Баща ми напълни ръкавицата си с няколко за мен. Сгуших ги в едната си ръка и обелих лъскавите кафяви корички от жълтите ядки.
