Така че бях живял и също като кучката бях правил каквото ми се кажеше, и никога не оспорвах, че е за добро. Никога нямаше да забравя първия път, когато напълно осъзнах, че Сенч не е непогрешим. Години наред, когато страдах от главоболия при свързване с Умението или при опит за свързване, той ме беше лекувал с елфова кора. Бях изтърпявал отпадането на духа и необузданата нервна енергия, за да бъде прогонена болката. А той ми беше съчувствал и продължаваше да ме подтиква да се опитвам още по-упорито в развитието на Умението си. Години наред никой от двама ни не знаеше, че самата елфова кора всъщност подкопава способността ми за тази магия. Но когато открих това, не се почувствах нещастен, защото магията ми е ощетена, а изумен, че Сенч е сгрешил.
Започвах да подозирам, че съм паднал в този капан отново. Навиците в мисленето трудно се променят.
От двете ми страни се възцари забележително мълчание. Шън кипеше отвътре, Фицбдителен се разкъсваше на две. Двамата с Ридъл вероятно се познаваха от замък Бъкип и въпреки разликите в позициите им може би го беше смятал за приятел. А сега трябваше да направи избор и да се обяви на страната на дамата или да защити приятеля си. Чудех се дали нуждата да спечели одобрението ми ще натежи. Изчаках мълчаливо, знаейки, че от решението му зависи как ще го оценя.
Той се наведе над масата и погледна покрай мен към лейди Шън.
— Не бива да съдиш момчето прекалено строго — каза ѝ. За миг сърцето ми се стопли към него. След това той развали всичко, като добави: — Седнали сме тук сред хора от простолюдието и той е просто един кръчмарски ратай в едно затънтено градче. Щеше да е чудо, ако беше научен как да разпознае една знатна лейди и да я удостои с приоритета, който заслужава.
Как му беше позволил Сенч да придобие такова високо мнение за себе си? Сенч никога не ме беше унижавал заради незаконния ми произход, какъвто имаше и той, беше ми дал да разбера, че раждането ми от майка от простолюдието означава, че никога няма да мога да получа привилегиите, които може да ми осигури благородническата класа. Зачудих се дали този младеж знае, че майка му е била ловкиня, ценена от кралицата, но без високо положение в двора. Въобразяваше ли си, че е лишен от благородство от много висок порядък? Че е по-висш от простия Том Беджърлок, син на човек от простолюдието?
По-висш от Пчеличка?
И в онзи момент разбрах съвсем ясно, че Фицбдителен е напълно неподходящ да учи дъщеря ми. Как бях могъл изобщо да повярвам обратното? За пореден път се усетих, че клатя глава на собствената си глупост. Фицбдителен се беше провалил като дворцов убиец, тъй че Сенч бе предположил, че ще е по-добър като писар и учител. И аз се бях съгласил с такава изкривена логика. Защо? Вярваше ли някой от двама ни, че ученето на деца може да е по-лесно от убиването им?
Какво ми ставаше, че след толкова много години все още се оказвах готов да приема без въпроси предложенията на Сенч? Вече бях възрастен човек, нали? Но такава беше властта на стария ми наставник над мен. Отдавна бях научил, че и той греши, но все още в непредпазливи моменти винаги приемах по подразбиране, че Сенч знае по-добре от мен. Рядко оспорвах заповедите му и още по-лошо, рядко се опитвах да изтръгна информация, която не е споделил с мен. Е, това щеше да се промени. Щях да узная, без съмнение, истинското потекло на Лант и щях да настоя да науча защо някой иска Шън да бъде убита. И щях да попитам защо, по дяволите, той изобщо си е помислил, че някой от тези двамата може да стане телохранител или учител на детето ми?
