Тъй че аз щях да съм двете неща за нея, учител и пазител. Тя вече можеше да чете, а колкото до мен, повечето ми образование идваше или от четене, или от помагането на Сенч в странните му опити. Имало го беше и физическото ми обучение, разбира се, но едва ли имаше нужда да уча Пчеличка как да борави с брадва или меч. Усмихнах се при мисълта с каква страст изпълняваше тя вечерните ни уроци с ножа си. Един бърз урок по боравене с острието бе заменил приказките и песничките за приспиване. Беше бърза; трябваше да ѝ го призная. След като два пъти бе порязала кокалчетата на пръстите ми, бях сменил ножа ѝ с дървено острие. Преди няколко вечери ме беше изненадала, като избегна ножа ми с една хитрина с превъртане, достойна за самия Шут. Щом можех да я науча на танца с ножа, със сигурност можех да я науча на всичко останало, което трябваше да знае. Можех да ѝ осигуря достатъчно образование. А онова, което не знаех, щях да я накарам да го научи от тези, които го знаеха най-добре. Имахме чудесен лечител във Върбово; можеше да надгражда над основите на знанието за билките, което ѝ беше дала Моли. И да, дъщеря ми щеше да се научи да свири на инструмент, и да танцува, и на хилядите други неща, които са оръжията на една жена в този свят. И езици също. Речта на Планинското кралство, определено. И ми хрумна, че няма много неща, които да задържат Пчеличка и мен във Върбов лес. Можехме да прекараме една година в Планините, та тя да научи щедрите им порядки, както и езика им. И същото — за Външните острови. И за всяко от Шестте херцогства. Изведнъж реших, че докато стане на шестнайсет, дъщеря ми трябва да е пътувала до всички тях. Все едно бях вървял по тясна пътека и изведнъж бях осъзнал, че по всяко време мога да я оставя и да тръгна направо по широката земя. Можех да избирам какво и как да учи и междувременно — да я оформя в това, което щеше да стане.
Защото Пчеличка имаше правото на това. Момичетата не трябва да удрят, за да наранят. Но исках ли да я науча на този вид бой от примера на Шън, с потвърждението на Лант?
— … ваша работа е да се оправите, не моя или на Лант. Не ви ли притеснява, че той ме обиди? И Лант? Слушате ли? Холдър Беджърлок!
Щом изрече името ми, се върнах в продължаващия разговор. Но не се обърнах към нея, а към Фицбдителен. Умът ми се вкопчи в един особен къс информация, която ми трябваше.
— Колко восъчни таблички искаш да купиш?
Шън въздъхна раздразнено, че я пренебрегвам. Не ме интересуваше изобщо. Фицбдителен изглеждаше изненадан от обрата на разговора. Започна да увърта и заподозрях, че се бои от бюджетно ограничение.
— Търговецът няма много. Двойните, сигурен съм, може да се споделят съвсем лесно от братя и сестри ученици и…
— Ще купим каквото има. — Леко се отдръпнах от масата. Наблюдавах вратата на хана в очакване Пчеличка да се върне. Изведнъж се притесних за всичките кестени и сладки, които беше изяла. Добре ли беше? — Ще запазя една за Пчеличка; аз ще се заема с образованието ѝ. Смятам, че не си подходящ да я учиш.
Той се вторачи в мен. В погледа му имаше нещо много детинско. Унижение и паника, отчаяние и стъписване се бореха да овладеят лицето му. Нито едно не надделя, тъй че само ме гледаше втренчено. Ако залогът не беше Пчеличка, може би щях да съжаля, че му причинявам това. Лант заговори много внимателно:
— Ако съм ви оскърбил по някакъв начин или съм се провалил в преценката ви, сър, аз…
— Да — прекъснах го. Не изпитвах съжаление или угризение. Той беше ли съжалил Пчеличка, когато я бе укорил и унижил пред другите деца?
Долната му устна потрепери. После лицето му замръзна.
— Щом се приберем, веднага ще си опаковам нещата и ще напусна Върбов лес.
Позьорството му ме отегчи.
— Не. Колкото и да ме дразните и двамата, не мога да позволя това. Все едно колко го желая, трябва да останете във Върбов лес. Разбрах, че никой от двама ви не е подготвен да учи или да защитава детето ми. Как тогава си въобразяваш, че мога да сметна, че си готов да защитиш себе си? Фицбдителен, можеш да продължиш усилието си да учиш другите деца. А аз ще бъда твоят инструктор в боравене с брадвата и с меча, и как да уважаваш всеки човек, който може честно да те погледне в очите. — Още от времето ми щеше да отнеме, но поне можеше накрая да го направи годен да пази себе си. А Шън? Погледнах я, с наскърбеното ѝ царствено достойнство. — Ще помоля иконом Ревъл да се погрижи да бъдеш обучена в онова, което най-вероятно ще ти спечели съпруг. Преценявам, че няма да е танцуване или пеене, а ръководенето на домакинство в рамките на бюджет.
Тя ме изгледа хладно.
— Лорд Сенч ще чуе за това!
— Несъмнено. И то от мен, още преди писмото ти да е стигнало до него.
Тя присви очи като котка.
— Няма да се върна във Върбов лес. Още тази нощ ще взема стая тук в Крайречни дъбове и ще пребивавам тук, сама. А вие ще отговаряте пред лорд Сенч за напускането ми.
Въздъхнах.
