Изгледах го. Ревъл скръсти ръце. Не ме погледна в очите, но сви упорито устни. Намерих малко търпение. Беше млад и доста нов за домакинството. Кравит Меките ръце, старият ни иконом, беше умрял предната година. Ридъл се беше пробвал да поеме много от задълженията на стареца, но все пак настоя, че Върбов лес трябва да си обучи нов иконом. Отвърнах небрежно, че нямам време да търся нов човек, и след три дни Ридъл доведе Ревъл. След два месеца Ревъл все още учеше къде му е мястото, казах си и прецених, че Ридъл може би му е вдъхнал твърде много предпазливост. Ридъл в края на краищата беше човек на Сенч и въпреки сегашната си веселост бе човек, обременен от предпазливост. Ако зависеше от него, щяхме да имаме домашна охрана, която да съперничи на гвардията на самата кралица. Озаптих мислите си, за да се върна на текущия въпрос.
— Ревъл, оценявам загрижеността ти. Но днес е Зимният празник. И все едно дали са странстващи музиканти, или просяци, никой не бива да бъде връщан от портата ни на такъв празник, още повече в такава снежна вечер. В къщата има място и не е нужно да спят в конюшнята. Доведи ги. Сигурен съм, че всичко ще е наред.
— Да, сър. — Не беше съгласен, но се подчиняваше. Потиснах въздишката си.
Обърнах се, за да се слея с тълпата в Голямата зала.
— Сър?
Обърнах се отново към него. Гласът ми бе по-строг от всякога.
— Има ли още нещо, Ревъл? Нещо неотложно? — Можех да доловя колебливите ноти на музиканти, привеждащи инструментите си в съзвучие. Бях пропуснал първия танц. Моли сигурно стоеше сама и ме чакаше.
Ревъл за миг прехапа долната си устна. Реши да е настойчив:
— Сър, все още ви чакат в кабинета ви.
— Чакат ме? Кой?
Ревъл въздъхна мъченически.
— Преди няколко часа пратих един от временните ми пажове да ви потърси. Каза, че ви извикал през вратата на потилнята. Трябва да ви уведомя, сър, че така става, когато използваме необучени момчета и момичета за пажове. Трябва да имаме няколко тука постоянно, макар и само за да ги обучим за бъдеща нужда.
При отегчения ми поглед Ревъл се покашля и смени тактиката.
— Моите извинения, сър. Трябваше да го върна и да потвърди, че сте го чули.
— Не съм. Ревъл, би ли имал нещо против да се заемеш с това вместо мен? — Направих стъпка към коридора. Музиката се усилваше.
Ревъл поклати глава.
— Много съжалявам, сър. Но пратеникът настоява, че посланието е изрично за вас. Попитах два пъти дали бих могъл да съм от помощ и предложих да напише посланието, за да го получите. — Тръсна отново глава. — Отговори ми, че само вие можете да получите съобщението.
Предположих какво е съобщението. Холдър Барит се беше опитвал да ме склони с много разправии да се съглася да пасе част от стадото си с нашите овце. Нашият пастир твърдо бе настоял, че животните ще са твърде много за зимното ни пасище. Смятах да се вслушам в пастир Лин, макар Барит вече да бе готов да предложи прилична сума. Вечерта на Зимния празник не беше време за правене на сделки. Щеше да изчака.
— Всичко е наред, Ревъл. И не бъди твърде строг с пажовете ни. Прав си. Трябва да имаме един-двама обучени в персонала. Но повечето от тях ще отраснат свикнали с работата в овощните градини или ще продължат занаята на майките си. Рядко ще имаме нужда от тях тук. — Не исках да мисля за това точно сега. Моли чакаше! Поех си дъх и взех решението. — Колкото и безразсъдно да е от моя страна, че съм оставил един пратеник да чака толкова дълго, много по-грубо би било да оставя милейди без партньор за втория танц, както стана с първия. Моля те, предай извинението ми на пратеника за неприятното ми забавяне и се погрижи да му е удобно, с храна и пиене. Кажи му, че ще дойда в кабинета веднага след втория танц. — Никакво желание нямах да го правя. Празненствата ме зовяха тази нощ. Споходи ме по-добра идея. — Не! Покани го на празненствата. Кажи му да се забавлява и че утре преди обед ще седнем да поговорим. — Не можех да помисля за нищо в живота си, което да е толкова спешно, че да изисква вниманието ми точно тази нощ.
— Ще ѝ предам, сър.
— Пратеникът жена ли е? — попитах учудено.
— Почти, сър. Момиче. Едва-що пораснало. Разбира се, вече ѝ предложих храна и пиене. Не бих пренебрегнал така никой, дошъл на прага ви. Още по-малко млада жена, която, изглежда, е била дълъг и уморителен път.
Свиреше музика и Моли чакаше. По-добре да чака пратеничката, отколкото Моли.
— Предложи ѝ стая тогава и попитай дали иска да ѝ приготвят гореща баня или кротка вечеря сама, преди да се срещнем утре. Постарай се да ѝ е удобно, Ревъл, и ще ѝ отделя колкото пожелае от времето си утре.
— Да, сър.
Обърна се, за да се върне в преддверието, а аз забързах към Голямата зала. Двете високи врати бяха отворени, дъските от златист дъб блестяха на светлината на огън и свещи. Музика и ритмично почукване на танцуващи стъпала се сипеха през тях в облицования коридор, но щом се приближих, музикантите изсвириха последния рефрен и първият танц свърши. Завъртях раздразнено очи заради лошия си късмет.
