Бърич, стари приятелю,
Е, да кажем, че се устроихме тук. Не беше приятно време за мен, нито за теб, ако някак сбитото ти писъмце скрива толкова, колкото подозирам, че скрива. Къщата е огромна, твърде голяма е за нас двамата. Все същият си, да питаш за конете ни, преди да си се поинтересувал за здравето ми. Ще отговоря първо на това питане. С радост мога да ти споделя, че Копринена понесе промяната в конюшнята доста спокойно, като добре възпитаната кобилка, каквато е била винаги. Висок, за разлика от нея, си намери ново любимо занимание, да налита на бой на местния жребец, но сме предприели стъпки яслите и стоборите им да са добре разделени вече. Намалил съм му зоба и тук има един млад коняр, на име, колкото и странно да е, Толман1, който с огромен възторг прие молбата ми да извежда коня и да го уморява с езда поне веднъж на ден. При такъв режим съм сигурен, че скоро ще се усмири.
Милейди съпругата ми. Не питаш за нея, но ти я познаваш добре, приятелю. Тъй че ще ти кажа, че Търпение беше и гневна, и уязвена, меланхолична, истерична, и общо взето на сто различни настроения за положението ни. Мъмри ме, че съм ѝ бил неверен преди да се срещнем, а в следващия момент ми прощава и се самообвинява за това, че не ме е дарила с наследник, при положение че „очевидно проблемът е изцяло свързан с мен“. Все някак двамата ще понесем това.
Признателен съм, че си поел другите ми отговорности там. Брат ми разказа достатъчно за нрава на котарака, тъй че пращам съчувствието си и на двама ви, и моите най-дълбоки благодарности. На кого другиго бих могъл да разчитам в такова време за толкова изключителна услуга?
Вярвам, че разбираш защо оставам предпазлив в това отношение. Потупай Лиска, гушни я, и един голям кокал от мен. Убеден съм, че дължа толкова много на нейната бдителност, колкото и на твоята. Съпругата ми ме вика от залата долу. Трябва да привърша това и да го изпратя. Брат ми ще те извести за мен следващия път, когато пътищата ни се кръстосат.
