— Ако ни се изплъзне сега, някой ден ще напусне пансиона „Виктория“ и ще продължи другаде зловещото си дело. По-добре би било…
Груповият началник млъкна, сам уплашен от това, което щеше да каже. Но събеседниците му го бяха разбрали — по суровите им погледи пролича — и никой от тях не възрази.
— Изложете ни плана си! — каза сър Кристофър.
Стрикланд въздъхна:
— За нещастие всъщност аз нямам план. Замисляли ли сте се, че дори ако по някакво чудо открием кой е мистър Смит, не ще можем да го арестуваме поради липса на доказателства?
Груповият началник сниши глас:
— Аз съм на мнение да изчакаме.
Сър Кристофър мразеше тази дума.
— Да чакаме ли! — извика той. — Какво да чакаме?
— Мистър Смит, като всеки човек, не може. да не сгреши — продължи Стрикланд със същия плах глас. Но най-важното е да не знае, че е следен!
Отново настъпи мълчание, което сър Кристофър наруши грубо:
— Невъзможно! Абсолютно невъзможно!… Не искам да кажат после, че един-единствен човек е подложил динена кора на целия Скотланд Ярд! Ако не можете да ни предложите нищо друго, по-добре да се върнем към директния подход! Какво е вашето мнение, Прайър?
Помощник-комисарят се размърда на стола си:
— Според мен… Нужен е наблюдател на място.
Сър Кристофър тупна с юмруци по страничните облегалки на фотьойла си:
— Good Lord! Улучихте право в целта!… Мислили ли сте по този въпрос, Стрикланд?
Груповият началник се усмихна насила:
— Да, сър. Това е много примамливо, но, боя се, неосъществимо.
— Защо?
— Защото така ще събудим подозрението на мистър Смит!
— Не е задължително.
— Боя се, че точно така ще стане, сър. Не забравяйте, че къщата е обкръжена и че моите хора имат за задача да не изпускат нито за миг никой от пансионерите мъже, където и да отива. Те са асове в следенето, не се съмнявам в това. И все пак мистър Смит бързо ще забележи, че е следен. Ако продължи да се съмнява в това — а аз ще се погрижа да продължи да се съмнява, като сменям всеки ден инспекторите, които са на пост около къщата, — пристигането на един нов пансионер положително ще му отвори очите.
Сър Кристофър се намръщи:
— Правилно! Какво ще отговорите на това, Прайър?
— Ето какво. Аз нямах предвид нов пансионер, а някой, който е там на място!
— Кого?
— Ние трябва да изберем!
Сър Кристофър погледна въпросително Стрикланд.
— Идеята е добра — призна груповият началник. — Но смятате ли, че една жена ще се съгласи да играе тази роля, която в крайна сметка е опасна?
— Не е задължително да се обръщаме непременно към жена. Между мъжете сигурно може да се намери поне един, който по една или друга причина да не е мистър Смит. Остава да го открием и да го инструктираме.
— Рискована работа, сър! По принцип всеки човек, който живее на 21, може да бъде мистър Смит, както и да изглежда.
Сър Кристофър се намеси:
— Първата ви работа, Стрикланд, е да направите списък на обитателите на пансиона и…
— Ето имената им, сър. Тази сутрин натоварих един полицай да разпита мисиз Хобсън, собственичката, под претекст, че се извършва преброяване.
— Браво! — каза сър Кристофър, чието лице внезапно просветля.
Той разгъна списъка върху подложката си за писане и направи знак на помощник-комисаря и груповия началник да приближат столовете си.
— Що за жена е тая мисиз Хобсън?
— Оправна жена, сър, ако може да се вярва на Уоткинс. Едра, доста силна, енергична, разбирате какво искам да кажа, нали?
Сър Кристофър направи гримаса. Той разбираше много добре, тъй като това описание можеше да важи по точки и за лейди Хънт.
— Мисиз Крабтрий и мистър Крабтрий… — прочете той най-отгоре на списъка. — Впрочем запитвал ли се е някога някой от вас дали мистър Смит е женен?
Не, нито помощник-комисарят, нито груповият началник бяха имали предвид тази възможност.
— Мистър Андреев… — продължи сър Кристофър. — Сигурно е руснак?
— Да… и както вероятно ще си спомните, след онези две престъпления, извършени на Бъдни вечер, се говореше, че мистър Смит сигурно не е англичанин…
— С други думи имаме първия заподозрян! Едър и як ли е?
— Предполагам, сър.
Сър Кристофър продължи да чете списъка:
— Доктор Хайд… Обзалагам се, че и той е подозрителен, а?…
— Да, сър. Доктор Хайд не упражнява професията си вече от няколко години и явно никой не знае отде е дошъл.
— Майор Феърчайлд… Бивш офицер от индийската армия, нали?
Сър Кристофър започваше да се забавлява:
— Съмнявам се, че той може да бъде нашият човек!… Остават мистър Колинс и професор Лала-Пур. Какви са те?
— Вторият е нещо като индийски фокусник, чието име фигурираше преди няколко седмици на афиша на „Колизеум“. Колкото до мистър Колинс, той продава радиоапарати.
Сър Кристофър подчерта тези две имена, както бе подчертал мистър Крабтрий, мистър Андреев и доктор Хайд.
— Няма съмнение — каза той, — според мен остават само жените и майор Феърчайлд…
— Моля да ме извините, сър — прекъсна го Стрикланд. — В списъка би трябвало да има още едно име, защото мисиз Хобсън очакваше тази сутрин нов пансионер.
— Кой е той?
— Французин на име Жюли.
Сър Кристофър и помощник-комисарят се спогледаха многозначително.
