Какво му става? — питаше се тя непрекъснато. — Дадох му една от най-хубавите си стаи. Изглеждаше много доволен, че ще живее на две крачки от музея. Не се пазари за пансионната такса..
Безпокойството ѝ не убягна за дълго от вниманието на мистър Андреев:
— Неприятности ли имате, мисиз Хобсън?
— Не, не! — отговори тя машинално.
Някакъв зъл демон я подтикна. Тя повиши тон:
— Или по-скоро — да! Имам да ви съобщя една печална новина. Мосю Жюли, едва-що пристигнал, ни напуска. Заминава веднага.
Вдигна се хор от възклицания и въпроси, повече или по-малко оживени. Каква е причината за това прибързано заминаване? От близките ли си е бил повикан мосю Жюли? Или Лондон не му харесва?
Мисиз Хобсън видя с тайно задоволство, че дребният човечец се изчерви и се смути.
— Според мен — каза тя внезапно, без да се замисли изобщо, — мосю Жюли се страхува от нас!
— Що за хрумване! — провикна се мисиз Крабтрий, усмихвайки се най-пленително. — Та толкова ли сме страшни!
— Искате ли да чуете моето мнение? — обади се мистър Андреев.
Дългите му изящни ръце сякаш щяха да литнат:
— Мосю Жюли не се страхува от нас… а от мистър Смит!
Внезапно настъпи дълбоко мълчание. Престъпленията на мистър Смит бяха забранена тема за разговор в пансиона „Виктория“, откакто се бе развихрил един злополучен спор между доктор Хайд и майор Феърчайлд. Само мистър Андреев можеше да се осмели да я засегне.
Мосю Жюли бе оставил ножа и вилицата си.
— Какво искате да кажете? — измънка той, мъртвешки блед.
— Уважаеми господине!… — Руснакът сияеше усмихнат: — Нима искате да ни уверите, че не знаете кой е мистър Смит?
Мосю Жюли се помъчи да запази спокойствие:
— Касае се за един ловък престъпник, нали?
— Кажете по-добре: най-ловкия, с когото Скотланд Ярд е имал работа досега. За два месеца и половина той е взел седем жертви.
Мосю Жюли сметна за благоразумно да прояви известно любопитство. Не биваше да се показва твърде осведомен за мистър Смит.
— К… Как действува той? — запита със слаб глас.
А погледът му скачаше ужасен от лице на лице. Кое от тях беше на убиеца?
— Той броди из мъглата — обясни любезно мистър Андреев, — проследява тихомълком някой минувач, настига го на пусто място, вдига ръка…
— Не мога да разбера — прекъсна го тъкмо навреме мис Поутър — как нашият убиец успява да различи минувачите с пари от ония, на които джобовете им са празни.
— Според мен не обръща внимание на външността!
— Сигурно тя често го разочарова.
— Затова наваксва с количеството.
— Pp… работи серийно! — вметна мистър Колинс.
— Точно така!
Мистър Андреев запали цигара:
— За да се уверите, достатъчно е да сравните стойността на откраднатите суми. Мистър Бърман например, когато бил нападнат на 10 ноември, току-що бил изтеглил петстотин лири-стерлинги от банковата си сметка. Мистър Дъруент, от друга страна, имал дванайсет шилинга и шест пенса. Така се получава средното!
— Изглежда, отлично сте осведомен! — промърмори майорът.
— Можех и да не бъда толкова осведомен.
— Смятате ли, че мистър Смит се намира между вашите приятели?
Облягайки се на стола си, руснакът се разсмя гръмогласно. „Същински казашки смях!“ — помисли си майорът.
— Нещо повече! Аз съм мистър Смит!..
— Боже небесни!
Мисиз Хобсън, цялата пребледняла, бе сложила ръка на сърцето си:
— Със съжаление трябва да ви напомня, мистър Андреев! Но има въпроси, с които шега не бива!
Руснакът не можеше да пропусне такъв добър случай да целуне ръката на домакинята.
— Простете ми! — каза той, проявявайки най-искрено разкаяние. — За нещастие това са единствените шеги, на които се смея с удоволствие.
А мосю Жюли, неспособен да слуша повече, се бе втурнал към вратата. На прага се обърна.
— Извинете ме — измънка той, — но крайно време е да тръгвам. Погрижихте ли се за сметката ми, мадам Хобсън?
— Мери ще ви я донесе след малко.
Всички наставаха от масата и повечето от пансионерите, минавайки в салона, наобиколиха лампата. Мистър Андреев взе от едно чекмедже интересно везмо върху канава, което бродираше по един час всеки ден. „Нищо друго не пречиства така душата!“ — отговаряше той на присмехулниците. Майор Феърчайлд обсеби вечерните вестници, а мисиз Крабтрий се залови с пасианса от три колоди по петдесет и две карти, който не довършваше дори веднъж на десет пъти. Мистър Крабтрий получи позволение да гледа.
След четвърт час мис Поутър стана.
— Капнала съм! — рече тя. — Лека нощ на всички! Приятни сънища.
Едва излязла, тя пак отвори вратата и подаде глава през пролуката:
— Спете на дюшеци Соунсън-Харис!
Мис Холанд скоро я последва. Тя мина през кухнята, за да поиска малко мляко за най-новия си храненик — един бял котарак, паднал от небето заедно с нощния мрак, — после се качи в стаята си и оттам се дочу очакваната от всички жална песен:
„Stop! You’re breaking my heart…“30
Както други си купуват аквариум, понеже имат златна рибка, така и мис Холанд си бе купила грамофон, за да ѝ свири и повтаря тази единствена плоча.
Към девет и четвърт мисиз Хобсън, учудена, че мосю Жюли още не е напуснал пансиона, се вмъкна в стаята му.
