Доктор Хайд, седнал на страничната облегалка на един фотьойл, гледаше в тавана.
— А, тъкмо се сетих за Колинс… — каза ти небрежно. — След обеда той поиска да види чантата ми.
Без да обръща внимание на това, което ставаше на горния етаж, инспектор Мордонт привършваше разпита на професор Лала-Пур.
— Не сте длъжен да отговаряте на този въпрос, професоре. Но бих искал да узная от коя област на Индия сте родом?
Илюзионистът отговори, без да се колебае:
— От Сирса естествено.
— Сирса… В Бенгалия?
— Пенджаб.
— Интересно! Майор Феърчайлд ви заговорил, както казва, на пенджаби, а вие не сте му дали очаквания отговор.
3а пръв път тънките устни на индуса се разтвориха в лека усмивка:
— Естествено не можех, инспекторе.
— Защо?
— Блажен е зрелият човек, жертва на илюзиите си. Скъпият майор си въобразява, че говори пенджаби!
— Вие ли ни повикахте, инспекторе?
— Не точно аз! — каза Мордонт, отмествайки стола си. — Искам да ви разпитам поотделно.
Въпреки това мисиз Крабтрий продължи да се приближава с твърда стъпка:
— Наистина ли, инспекторе? Моят съпруг няма тайни от мен! Вие ще говорите съвсем откровено, Ърнест.
— Разбира се, мила.
Мордонт се въоръжи с търпение:
— Боя се, че не ме разбрахте. Аз…
— Отлично разбираме! Вие искате да знаете как сме прекарали вечерта. Нищо по-лесно! Но ще загубите цял час, докато накарате Ърнест да говори! От осемнайсет години се грижа най-внимателно за него. Затова е свикнал да разчита за всичко на мен. Мъжете са големи деца. А също и ужасни егоисти! Естествено това не важи за вас, инспекторе. Вие изглеждате толкова решителен, толкова силен! Що се отнася до Ърнест, запознах се с него в един голям магазин, на щанда за корсети. Той искаше тубичка сапун за бръснене. Улових го за ръката и мога да кажа, че оттогава никога не съм го пускала!…
Измъчен, Мордонт се отпусна отново на стола си:
— Мистър Крабтрий… Излизали ли сте от салона след вечерята?
— Не… — смотолеви мистър Крабтрий. — Искам да кажа: „да!“
После млъкна.
Мисиз Крабтрий сметна за свой дълг да го насърчи:
— Запазете спокойствие, Ърнест. Инспекторът няма да ви изяде. Ако е нужно, помислете малко. Но, за бога, престанете с това пелтечене!
— Разбира се, скъпа приятелко.
Настъпи тягостно мълчание. Малкият човечец ту се изчервяваше, ту пребледняваше. Що се отнася до мисиз Крабтрий, тя беше живо олицетворение на триумфа.
— Да свършваме! — каза тя внезапно. — Аз обичам до полуда пасиансите, по-точно един южноамерикански вид, наречен „водопад“. Всъщност от три седмици вече се мъча да го подредя докрай. Всяка вечер към осем часа Ърнест се качва в нашата стая и ми донася три колоди от по петдесет и две карти. После сяда до мен и не помръдва. Способен е да ме гледа с часове… Отлично двойно алиби, нали?
— Колко време остана вашият съпруг на горния етаж?
— О, най-много десетина минути! Камериерката, обясни ми той, сложила картите на друго място, та не можел да ги намери. — Мисиз Крабтрий се обезпокои: — Нали няма да го заподозрете за това? Горкият Ърнест! Имайте предвид мястото, където смяташе да си купи сапун за бръснене.
— Няма да го забравя толкова скоро! — каза Мордонт.
В стаята, където бе извършено престъплението и откъдето току-що изнасяха трупа, Стрикланд, облегнат на камината, разпитваше мистър Колинс:
— Как прекарахте времето си след вечерята?
— Аз ос… останах в салона в ком… компанията на другите пан… пансионери.
— Без да излизате нито за миг?
— За… защо ме пи… питате?
— За да зная! — отговори Стрикланд невъзмутимо. Той сметна за нужно да добави: — Не бойте се. Говорете ясно.
Смущението на мистър Колинс се засили:
— И аз б… бих ис… искал! Но пел… пелтеча от рож… рождение.
— Съжалявам.
Стрикланд се престори на малко притеснен. После атакува отново:
— Какво сте правили в осем часа и тридесет и пет минути на стълбата, водеща към сутерена?
— Пре… предпочитам да не ви от… отговоря.
— Грешите, Колинс! — намеси се съчувствено доктор Хайд. — Всеки знае, че задигате вечер по един-два портокала под самия нос на Дафни!
— Това… това не е вярно!
— Тази работа ще си остане между нас. Възползвайте се от случая, за да си признаете.
Стрикланд кипна:
— Подобна намеса е абсолютно неуместна, доктор Хайд! Ще отговаряте само на моите въпроси… А вие, Колинс, ще постъпите много по-добре, ако си признаете малката кражбица, отколкото да утежнявате положението си.
— Боя се, че не раз… разбирам.
— Много добре. Ще ви обясня. Имаме двойно доказателство, че убиецът на мосю Жюли е носел ръкавици и ги е изгорил в парния котел. Ако не ни кажете причината за присъствието си в кухнята, ще имаме сериозно основание да предположим, че вие сте виновникът.
— Но аз…
— Кога напуснахте салона и кога се върнахте там?
— Не си с… спомням.
— Опитайте се! Това е във ваш интерес.
— Толкова по-зле! Раз… разпитайте другите, ако… ако искате!
— Те вече говориха.
— К… какво казаха?
— Показанията им съвпадат. Според тях вие сте изчезнали от осем и двайсет и пет до осем и четирийсет.
— Е… щом е тъй, трябва да им се вярва!
— Какво правихте през този четвърт час?
— Нищо осо… особено! Отидох в стаята си, после в… в кухнята.
