Струя светлина върху тротоара. Дебел глас, който идва сякаш изпод земята:
— Wattsamatter63?
Със сърце, препълнено до пръсване от собствената му лебедова песен, мистър Крабтрий се наведе. В кухнята-изба на къщата, на която се бе облегнал, току-що се бе отворил прозорец, един полицай по риза обличаше куртката си, слагаше каската си.
— Бързо! Бързо! — молеше мистър Крабтрий. — Мистър Смит иска да ме убие!
Той долови шепот, сподавено възклицание, после шум от стъпки, който ту се отдалечаваше навътре в къщата, ту се приближаваше. Най-после входната врата се разтвори широко и оттам излезе един юначага, висок повече от шест стъпки. Беше с пламнали бузи, с револвер в ръка, а за него се бе вкопчило пълно момиче с раздърпан корсаж, което хленчеше:
— Не отивай, Бърт!… Той ще те убие!
Здравенякът „Бърт“ огледа бързо сляпата уличка и се обърна учудено към мистър Крабтрий:
— Well…
В този момент трима души се бяха спрели нерешително, изплували от мъглата. Първият държеше в ръка оголена сабя — беше Борис Андреев. Вторият който преди десетина минути бе отклонил вниманието на минувача с цигарата, питайки го за пътя до Лонг Ейкър — беше мистър Колинс. Третият — който бе повикал шофьора на таксито — беше доктор Хайд.
— Кой иска да ви причини зло? — попита „Бърт“. — Кого трябва да арестувам?…
Мистър Крабтрий, чиито крака се подкосяваха вече от толкова вълнения, постепенно губеше съзнание:
— Арестувайте и тримата!… Мистър Смит не е един човек… Те са трима!
— Вие подложихте търпението ни на недопустимо голямо изпитание! — извика мис Поутър. — Доброволно ли ще говорите или да ви подложим на изтезание?
Мистър Крабтрий само това и чакаше. Той бе разправял своя разказ на трима-четирима инспектори, на груповия началник Стрикланд, на помощник-комисаря Прайър, на главния полицейски началник, на настойчивите репортери. Така че беше сигурен в ефекта…
Но втренченият и мрачен поглед на мисиз Хобсън го смущаваше. Той чакаше съгласието на жена си. Вместо отговор тя пъхна ръката си в неговата. Символичен жест. Инид нямаше желание повече да командува. Тя искаше да се подчинява на новия мъж, когото събитията ѝ бяха разкрили.
— Често се случва престъпник да има един или няколко съучастника — подзе мистър Крабтрий. — Но който разглежда под този ъгъл съюза Андреев-Хайд-Колинс, ще допусне грешка в преценката. Всеки от неговите членове е имал еднакви права и задължения. Можем да кажем, че те са представлявали нещо като съвет, че мистър Смит е бил убиец, въплътен в три личности. Сигурно никога няма да узнаем цялата истина. Все пак предполагам, че Андреев и съдружниците му са се редували в нападенията, предавали са си оръжието един на друг, така както участниците в маратон си предават факлата.
Кръгът на слушателите бе съвсем тесен. Но освен мистър Крабтрий, мисиз Хобсън, мис Холанд, мис Поутър, майор Феърчайлд и професор Лала-Пур, тук бяха и двама нови пансионери без точно установена самоличност: един нисък пълен човек, към когото майорът вече започваше да изпитва дълбока антипатия, и един висок и слаб с прошарена коса, мек глас, отмерени жестове.
— Докато обикновените убийци често допускат фатални грешки, то мистър Смит — по-точно господа Смит — в последна сметка прекали със своята предпазливост. В основата на техния съюз има една гениална идея. Не зная на кого да я припиша. Възможно е тя да се е оформила по време на някакво общо разискване? Както и да е, тя се свежда до една фраза. За да убедят полицията, че тя има работа с един-единствен човек, господин Смит 1, 2 и 3 решават да прилагат еднакви методи и да подписват престъпленията си с псевдоним, в който е залегнала идеята за единство. Тоест, в случай че някой от тях бъде заподозрян и арестуван, неговата „невинност“ ще бъде автоматично доказана чрез възобновяване дейността на другите двама!
Мистър Крабтрий направи кратка пауза:
— Такъв е бил принципът, от който са се водили нашите тъжни приятели. Все пак, макар и предвиждали, че съдбата може някой ден да се обърне против тях, те не предполагали, че това ще стане при обстоятелства, изискващи пълно разгръщане на плана им за отбрана.
Нова пауза:
— На 28 януари през деня мистър Смит — 1, 2 или 3 — забелязва по различни признаци, че Полицията следи пансиона. Още сутринта идва полицай и разпитва мисиз Хобсън под претекст, че извършва преброяване, цивилни детективи се разхождат из площада. Следва изводът: някой свидетел трябва да е видял, него или някого от съучастниците му, да влиза в №21, в къщата всеки момент може да нахълтат детективи, да разпитат всички…
— Винаги съм казвал, че полицията трябваше да бъде по-предпазлива… или по-експедитивна! — провикна се майорът.
— Ами! И в единия, и в другия случай планът щеше да се изпълни почти по същия начин. Объркваща в случая е бързината, с която Андреев и компанията му са парирали удара, нанесен им от случайността. Но не бива да се забравя, че от месеци те са очаквали най-лошото…
Мистър Крабтрий бе извадил от джоба си цигара. Инид побърза да му я запали.
