— Младата учителка се била привързала много към стареца, който бил толкова запален и добър ученик, а когато Оливър Прауд й казал, че според доктор Ефгрейв на Ото Прауд вероятно му остава може би само месец, младата жена решила, че това е непоносимо. Оливър Прауд се съгласил — не искал баща му да прекара следващия месец в агония, без никаква надежда за възстановяване. Двамата заедно отишли при доктор Ефгрейв и го помолили да сложи край на страданията на стария човек, като му даде някакво лекарство, което би му помогнало да приключи живота бързо и спокойно. Уви, докторът не се съгласил с това предложение.
— Беше ужасен педант — вметна Оливър.
— Два часа след като доктор Ефгрейв отказал да помогне с този план. Ото Прауд бил мъртъв — обърна се Поаро към публиката си в гостната. — Кой е държал възглавницата върху лицето му, мосю Прауд? Може би сега ще ни кажете. Доктор Ефгрейв не е съобщил нищо на полицията, защото не е имал начин да го докаже, но е подозирал, че или вие, или учителката по френски сте задушили баща ви. Прав е, нали? Това е нехристиянската постъпка, която сте извършили заедно с една млада жена?
Оливър кимна.
— Не бяхме в състояние да понесем да го гледаме как страда. Той искаше да го направим. Направихме го с пълното му съгласие — двамата заедно. Съгласихме се, трябва да бъде направено по този начин, или изобщо да не бъде правено, за да може да носим заедно отговорността. И двамата притискахме възглавницата. Беше ужасно, но необходимо. Имах чувството обаче, че постъпвам правилно. Спестих на татко страданието.
— Но не и на себе си — отбеляза Поаро. — Pas du tout, съвсем не. Съвестта ви е мъчила дълбоко и непрестанно — както и би трябвало. Ние, хората, нямаме правото да си играем на Бог, мосю Прауд. Да, има болести, има страдание, но не е наша работа да решаваме кога трябва да приключи един живот. Вашата съвест го е знаела, дори самият вие да не сте. Тревожила ви е толкова мъчително, че скоро след извършването на деянието сте решили, че не искате да споделяте вината. Решили сте, че задушаването на Ото Прауд е било главно по вина на младата жена, която е била ваша съучастничка.
— Да, бях зъл и жесток към нея. Тя беше по-силната от нас двамата. О, не физически, волята й беше по-силна. Успях да убедя себе си, че ако не е било нейното влияние… — той не довърши изречението.
— Точно както обвинихте Франк Девънпорт за кражбата на парите от родителите му, макар и да знаехте предварително за нея — каза Поаро. — Съгласили сте се и сте се възползвали от нея! Вие сте морален страхливец, мосю Прауд! Мислите ли, че можете да убиете веднъж и да останете чист? Не можете! Но това е причината да ви е било толкова лесно да отнемете още един живот, когато Уини Лорд ви е казала думите, които изобщо не сте искали да чувате.
— Мислите ли, че не знам какъв съм? — горчиво попита Оливър. — Знам по-добре от вас. Чувствам се ужасно заради начина, по който се отнесох и към двамата, към Франк и… учителката. Чувствам се жалък и заради Уини Лорд и дори за откраднатите пари, но никога няма да съжаля за това, че спасих баща ми от агонията, която трябваше да понесе. Никога!
— Моля ви, не го измъчвайте, мосю Поаро — в очите на Дейзи имаше сълзи. — Нима никога не сте се страхували от нещо? Толкова съвършен и чист ли сте, че няма за какво да се укорите? Казвам ви, убийството на Уини беше по моя вина. Нека обесят мен за него вместо Оливър!
Поаро не обърна внимание на думите й.
— След като чух тази история от доктор Ефгрейв, внезапно всичко си дойде на място — продължи той. — Най-накрая бях в състояние да обясня най-притеснителния детайл от цялата тази история, детайл, който като че ли изобщо нямаше смисъл.
— Какъв детайл? — запита Ричард Девънпорт.
— Преди да ви кажа, искам да ви задам един въпрос, мадмоазел Хелън.
— Задайте го — отвърна тя.
— Как се запознахте с Франк Девънпорт?
— Знаете отговора.
— О, знам го, разбира се, че го знам.
Но аз не го знаех. И ако съдя по израженията на лицата, никой от останалите в стаята не го знаеше.
— Франк Девънпорт трябва доста да ви е говорил за стария си приятел Оливър, нали?
— Да — въздъхна тя, — говореше много за Оливър, двамата бяха все още партньори в бизнеса, макар вече да не се срещаха.
— C’est ca — каза Поаро. — Дами и господа. Франк Девънпорт не е знаел за годежа на Оливър Прауд със сестра му Дейзи. Не е поддържал връзка с нито един от двамата, така че как би могъл да знае? По същата причина нито Дейзи Девънпорт, нито Оливър Прауд са знаели за годежа на Франк и Хелън Актън.
— Защо ни разказвате всичко това? — попита Лилиан Девънпорт. — Каква връзка би могло да има?
— Мадмоазел Хелън — обърна се към нея Поаро, — Франк Девънпорт казвал ли ви е някога, че Оливър Прауд е тъмнокос и красив?
Хелън го погледна изненадана.
— Не, мъжете обикновено не говорят подобни неща за други мъже. Говорил ми е само за характера на Оливър и техните отношения.
— И значи не е споменавал нищо за външния му вид?
— Не.
