Върна повдигна рамо.
— Както казах и преди, не е ли той винаги прав?
— Но, Върна, ти и Годфри сте постоянно тук — намеси се Оливър Прауд, който, изглежда, споделяше недоумението на Ричард.
— Боже мой, момчета, май наистина сте доста глупавички? — отвърна Върна. — Знаете ли какво ви пречи да разберете? Нещо типично за мъжете — фокусирате се само върху интелектуалната страна на нещата. Никога не поспирате да се замислите как би се чувствал човек. Мосю Поаро обаче е различен. Той разбира човешката душа, нали, мосю Поаро? — Върна въздъхна дълбоко. — Продажбата на тази къща означаваше, че „Кингфишър Хил“ вече не е наш. Беше на Девънпорт. Беше ми приятно да им гостувам в тяхната къща, след като тя вече не е моя. Разбира се, защо не?
— Приятно ви е било, да — каза Поаро, — но бяхте ли щастлива да го правите?
— Нямах избор — отвърна тя прямо. — Годфри и Сидни бяха обсебени от „Пийпърс“, което означава, че искат да са заедно през цялото време. Можех да остана у дома сама, но това не би било забавно, нали така?
— Кажете ми, мадам, а какво беше забавното в това да гостувате на семейство Девънпорт?
— Нямаше нищо забавно. Току-що ви казах, Годфри постоянно беше тук, така че нямах избор.
— Значи не сте намирали за забавно да идвате тук и да давате воля на омразата си към Сидни и Лилиан Девънпорт?
По лицето на Върна Лавиолет плъзна лукава усмивка.
— Ами, сега, когато го представяте от този ъгъл…
— Двамата с Кечпул не можехме да разберем в началото — каза Поаро. — Описаха ви пред нас като мил и внимателен човек, първо Хелън Актън, а след това и Хестър Симли. Но в наше присъствие вие винаги изглеждахте… различна. Зад думите и вашето comportement40 винаги прозираше жестокост. Едва наскоро осъзнахме, че с Кечпул сме ви виждали само в компанията на семейство Девънпорт — хората, които, така както вие виждате нещата, са ви прогонили от „Кингфишър Хил“. И сте намирали за непоносимо да изпитвате доброта и симпатия към Сидни и Лилиан Девънпорт в тяхно присъствие, n’est-ce pas?
Върна хвърли поглед към Дейзи, после към Ричард.
— Не храня лоши чувства към никого от вас двамата — каза тя. — Надявам се да го знаете.
— Знам го — отговори веднага Дейзи.
Спомних си, че Върна Лавиолет беше от онези, на които тя е подарила екземпляр от „Среднощна сбирка“. Зачудих се дали Дейзи не харесва Върна точно защото е доловила негодуванието на възрастната жена към Сидни и Лилиан?
— Лилиан дори не ме попита как бих се чувствала, ако те купят къща тук — обясни Върна. — Представяте ли си? Дори не ме попита?
— Мадам Лавиолет, вие не само излъгахте защо сте продали тази къща — каза Поаро. — Излъгахте също и че сте видели Лилиан Девънпорт да слиза по стълбището сутринта на убийството на Уини Лорд. Но не сте видели нищо такова. Просто искахте да замесите Лилиан, надявайки се, по чисто злонамерени причини, да я видите обвинена в убийство. И тя, и Сидни дадоха напълно различни от вашите показания. И двамата се заклеха, че между десет и единайсет часа са били заедно в спалнята на Лилиан и никой от тях не е излизал от стаята. Така че, за да осъществите вашия злостен план, е било необходимо да направите две неща: да хвърлите съмнение върху алибито на Лилиан и да измислите алиби за двамата, които не са го имали — Дейзи Девънпорт и Оливър Прауд, Те не са излезли в градината заедно в онази сутрин — вие излъгахте за това, мадам Лавиолет. Веднага сте се усетили, нали така, че Уини Лорд трябва да е била убита или от Дейзи, или от Оливър?
Върна мрачно каза:
— Не знаех, че е била Уини, но… да, в гостната определено ставаше нещо. Наблюдавах през полуотворената врата на моята спалня и видях как Оливър изскочи от гостната. Дейзи се втурна вътре… После, малко по-късно видях, че Дейзи е с други дрехи.
— Моите бяха целите в кръв, след като размазах главата на Уини — обърна се Дейзи към Поаро. Баща й издаде звук, наподобяваш ръмжене. — Сложих си чисти и изгорих окървавените, заедно с тези на Уини.
— Достойна си за презрение, Върна — изрече тихо Лилиан.
— Е, знаеш как е, сестро. — Върна се огледа разстроена. — Ще престанете ли всички да ме гледате така? Лилиан и без това вече е с единия крак в гроба. Какво би променило това? Харесвам Дейзи и Оливър и не искам никой от тях двамата да загази.
— Вероятно и двамата са били изненадани и очаровани да чуят вашата измислица как са били на разходка в градината, което всъщност не е вярно — отбеляза Поаро. — Веднага се втурнаха да потвърдят историята, за да се изчистят от подозрение. Мадмоазел Дейзи, може би вие ще пожелаете да обясните бележката, която написахте и оставихте върху тялото на Уини Лорд, за да бъде намерена от полицията. Може ли първо всички да чуем какво беше написано върху бележката, моля?
Сержант Гидли изрецитира съдържанието: „Зае седалка забранена, сега шапката ти разбита е с ръжена!“
