— Предай се, Харис - извика Люси зад гърба му. - Всичко свърши.
— Добър номер. Успя да ме метнеш.
Той се обърна. Държеше пушката на нивото на кръста си, скрита в тревата и насочена към нея. Люси бе по фланелка.
— Хвърли пушката - заповяда тя.
— Вече я хвърлих.
— Вдигни си ръцете. Хайде, Харис. Последно предупреждение.
— Слушай, Люси...
Тревата бе висока над метър. Можеше бързо да клекне и да стреля в краката ѝ. Но беше рисковано.
Изведнъж забеляза нещо: погледа ѝ. Беше прекалено несигурен.
Блъфираше!
Той се ухили:
— Свършили са ти патроните.
Отчаяното ѝ изражение потвърждаваше предположението му. Той вдигна пушката и се прицели.
— Моите обаче не са - чу се нечий глас наблизо.
Червенокосата! Той бързо се обърна. Мислеше си: „Няма да стреля. Тя е жена? Тя е...“
Чу гръм. Последното, което почувства, бе лек натиск отстрани на главата.
Мери Бет се показа на вратата и извика, че Кюлбо е мъртъв, а Райм и Гарет са добре.
Амелия Сакс се приближи до трупа на Шон О’Сараян. Люси отиде да провери Харис Томъл. Наведе се и вдигна скъпата пушка. Даде си сметка, че би трябвало да изпитва ужас, че взима оръжие от ръцете на мъртвец, а всъщност се интересуваше само дали е заредено.
На двайсетина метра от нея Сакс оглеждаше О’Сараян с насочено към него оръжие.
Люси взе блузата си и я облече. Беше надупчена, но тя се чувстваше неловко да ходи само по фланелка. Застана до дървото и продължи да наблюдава Сакс.
„Предадена от тялото си, от съпруга си, от Господ, а сега и от Амелия Сакс...“
Погледна Харис Томъл. Между него и гърба на Сакс имаше пряка видимост. Сценарият беше правдоподобен: Томъл се криел в тревата, изправил се, застрелял Сакс в гърба...
Люси вдигна пушката. Имаше чувството, че е лека като перце. Допря я до бузата си. При допира до студения метал си спомни как след операцията лежеше, долепила лице до хромираната табла на болничното легло. Прицели се в гърба на Сакс. Щеше да умре бързо и безболезнено.
Също като Джеси Корн.
Зъб за зъб.
Допря показалец до спусъка.
После свали пушката и се обади на щатската полиция.
Медицинският хеликоптер пристигна първи, санитарите превързаха Том и го откараха в болницата. Един остана да се грижи за Линкълн Райм, чието кръвно налягане се беше покачило до критични граници.
След малко кацна и полицейският вертолет. Командосите арестуваха първо Сакс. Оставиха я да лежи в прахта със заключени зад гърба ръце, след което влязоха в бараката за Гарет Ханлън.
Том щеше да се оправи.
Лекарят от спешното отделение на Университетския медицински център в Ейвъри заяви лаконично:
— Куршумът ли? Минал и заминал. Не е уцелил важни органи.
Въпреки това болногледачът нямаше да е в състояние да изпълнява задълженията си месец-два.
Бен Кър доброволно се отказа от лекциите в университета за няколко дни, за да помага на Райм.
— Не заслужаваш да ти се помага, Линкълн - изръмжа той. - Изобщо не разтребваш след себе си.
Понеже не беше свикнал още с шегите за инвалиди, той бързо погледна Райм, за да види дали този вид са позволени. Киселата гримаса на криминолога бе красноречива. Райм обаче преглътна шегата, защото работата, с която предлагаше да се нагърби младежът, изискваше човек да ѝ посвети цялото си време, пък и бе доста неприятна, особено ако пациентът е Линкълн Райм. Доктор Шерил Уивър обеща да осигури болногледач от медицинския център.
— Все пак се навъртай наоколо, Бен - каза Райм. - Може да ми потрябваш. Повечето ми болногледачи не издържат дълго.
Разследването срещу Амелия Сакс вървеше зле. Балистичната експертиза доказа, че куршумът, причинил смъртта на Джеси Корн, е изстрелян от нейния „Смит и Уесън“. Въпреки че Нед Спото бе мъртъв, Люси Кър разказа какво ѝ е казал за злополуката. Браян Макгуайър обяви, че ще иска смъртно наказание. Добродушният Джеси бе любимец на жителите на града, пък и беше загинал при изпълнение на служебния си дълг. Делото щеше да има голям отзвук.
Джим Бел и щатската полиция се опитаха да разберат защо Кюлбо и приятелите му са искали да убият Райм и останалите. Един следовател от Роли откри десетки хиляди долари, скрити в домовете им.
— Множко, за да са само от незаконно производство на уиски - отбеляза детективът. После, сякаш четеше мислите на Райм, добави: - Близо до бараката сигурно има някаква нарколаборатория. Сигурно са сметнали Гарет за заплаха за бизнеса си. Ще говорим с него за това. Може да е видял нещо.
Бел, също както Райм, подозираше, че двамата мъже, които се бяха опитали да изнасилят Мери Бет, също са замесени в производството на наркотици. Щатската полиция започна издирване.
Райм седеше в инвалидната си количка (работеща въпреки дупката от куршума) в импровизираната лаборатория и чакаше да пристигне новият му болногледач. Тъкмо размишляваше върху съдбата на Сакс, когато на прага се появи сянка.
Криминологът вдигна очи и видя Мери Бет Макконъл.
— Господин Райм?
Беше красива, усмихната, с хубави зелени очи. Нищо чудно, че Гарет бе хлътнал по нея. Главата ѝ беше бинтована.
— Как е главата? - попита Райм.
