Покрай стените бяха наредени десетина кашона. Един полицай се мъчеше с количка, върху която бе натоварен огромен телевизор „Тошиба“. Друг носеше два кашона с бутилки от сок, пълни с някаква бистра течност. Райм ги изгледа любопитно. Бел се изсмя:
— Характерните престъпления за Танърс Корнър: кражби на електроника и нелегално производство на алкохол.
— Това алкохол ли е? - попита Сакс.
— Оригинално менте. Отлежало трийсет дни.
— Марка „Оушън спрей“, а? - отбеляза Райм.
— Това са любимите бутилки на производителите. Защото имат широко гърло. Ти пиеш ли?
— Само шотландско уиски.
Бел кимна към бутилките:
— Това е чиста отрова. ФБР и Данъчният отдел се интересуват от печалбата им, ние се тревожим за живота на гражданите. Тази партида не е лоша, но в много ментета има фор- малдехид, разредител или химически торове. Годишно имаме средно по две смъртоносни отравяния.
Райм огледа стаята. Кимна към контакта:
— Ще имаме нужда от допълнителни мощности.
— Ще прекараме кабели - обеща Бел. - Веднага ще накарам някой да се заеме.
Натовари един полицай с тази задача, после каза, че бил поръчал спешно уредите, които бе поискал Райм, от лабораторията на щатската полиция в Елизабет Сити. Апаратурата щяла да пристигне след не повече от час. На криминолога това му се стори светкавична бързина за окръг Пакенок; явно случаят бе много спешен.
„При отвличане по сексуални подбуди жертвата трябва да се открие още през първите двайсет и четири часа; след това похитителят престава да гледа на нея като на човешко същество и повече нищо не го възпира да я убие.“
Дали тази статистическа извадка бе вярна, или не, Райм не можеше да каже. Повечето похитители убиват жертвите си много скоро след отвличането. Причините може да са най- различни: паника, объркване, грешна преценка на ситуацията. Вероятно Мери Бет вече бе мъртва, а на Лидия, медицинската сестра, не ѝ оставаше много време.
Полицаят се върна с два дебели кабела с много щекери.
— Това е достатъчно - каза Райм. - С колко хора разполагаме?
— Имам трима старши помощник-шерифи и осем редови полицаи. Разполагаме с две телефонистки и пет секретарки. Използваме ги заедно с Градоустройствения отдел, което е голям недостатък, но сега заради спешността на случая ще работят само за нас. Окръжният управител го одобри, вече говорих с него.
Райм погледна стената и се намръщи.
— Какво има? - попита шерифът.
— Трябва му черна дъска - обясни Том.
— Мислех си за карта на района, но да, искам и черна дъска. Голяма.
— Нямате грижи - каза Бел.
Райм и Сакс се спогледаха и се засмяха. Това бе любимият израз на братовчед му Роланд Бел.
— Кога мога да се срещна със старшите ви заместници? За инструктаж.
— И климатична инсталация - добави Том. - Трябва му и климатична инсталация.
— Ще видим какво може да се направи - каза небрежно Бел. Явно като южняк не разбираше нуждата на хората от северните щати от по-умерени температури.
— Не е хубаво да стои в такава жега - настоя болногледачът.
— Това не е голям проблем - възрази Райм.
Том вдигна вежди и погледна Бел:
— Стаята трябва да се охлади, иначе го връщам в болницата.
— Том! - опита се да противоречи Райм.
— Страхувам се, че нямаш друг избор - заяви спокойно болногледачът.
— Добре, ще го уредим - успокои го Бел. Викна към вратата: - Стив, ела за малко.
На прага се появи млад полицай с късо подстригана коса.
— Това е шуреят ми, Стив Фар - представи го шерифът.
Беше най-високият от всички полицаи в градчето, които Райм бе видял досега - сигурно над метър и осемдесет. Големите му уши стърчаха смешно. Видът на Райм явно не го притесни много и той скоро се усмихна непринудено. Бел му възложи задачата да намерй климатична инсталация за стаята.
— Веднага ще се заема, Джим - каза полицаят, завъртя се на пети като войник и излезе.
На вратата се показа някаква жена:
— Джим, Сю Макконъл е на трета линия. Направо не е на себе си.
— Добре, свържи ме - каза Бел, после обясни на Райм: - Майката на Мери Бет. Горката жена... Съпругът ѝ почина от рак, няма и една година оттогава. Сега и това. Лоша работа. Аз самият имам две деца. Представям си как...
— Добре, Джим - прекъсна го безцеремонно Райм, - би ли пратил някого за картата и черната дъска?
Бел примигна, изненадан от резкия тон на криминолога.
— Разбира се, Линкълн. Виж, ако решиш, че действаме много по южняшки, ако сметнеш, че много се мотаем, не се притеснявай да ни дадеш малко зор.
— О, не се и съмнявай, че ще го направя, Джим.
Единият от старшите заместник-шерифи изглеждаше радостен да се запознае с Райм и Сакс. Другите двама кимнаха сдържано и очевидно предпочитаха странните янки да са си стояли на север.
Онзи, който им се зарадва, бе синеок полицай около трийсетте на име Джеси Корн. Той бе присъствал сутринта на местопрестъплението и гузно призна, че Гарет е измъкнал Лидия точно под носа му. Когато пък стигнал до другия бряг на реката, Ед Шефър бил почти мъртъв от ужилванията на осите.
