Ubiyte Raym полностью

— Прекъсвате ме насред процедурата - измънка съдията. - Можете да говорите след това.

— С цялото ми уважение, ваша милост, спешно е!

Пак влизаше в съдебна зала, като в доброто старо време.

Повечето хора смятат, че единствената работа на криминолога е да открива и анализира улики. Като началник на криминологичния отдел на нюйоркската полиция обаче Линкълн Райм бе прекарал на свидетелската скамейка почти толкова време, колкото по местопрестьпленията. Бившата му жена, Блейн, чес­то казваше, че обичал повече да говори пред публика (включи­телно пред нея), вместо да общува нормално с хората.

Райм приближи количката до масата на защитата. Амелия изглеждаше ужасно. За три дни в затвора беше отслабнала ви­димо, лицето ѝ бе бледо. Червената ѝ коса беше загубила бля­съка си и бе вързана отзад, както когато правеше оглед на мес­топрестъпление. Така лицето ѝ изглеждаше тъжно и измъчено.

Гибърт се наведе към Райм и си зашушукаха. Адвокатът само кимаше, без да си води бележки. Това отначало разтре­вожи криминолога, но после си спомни, че юристът се слави с феноменална памет. Накрая Гибърт се изправи и заговори:

— Ваша милост, разбирам, че сме в процедура, но изник­наха някои нови улики...

— Които можете да представите в съда, ако клиентът ви отхвърли споразумението - тросна се съдията.

— Не искам да представям нищо пред съда. Бих искал да доведа доказателствата до знанието на обвинението и да раз­бера дали уважаемият ми колега е склонен да ги приеме.

— С каква цел?

— Може би да промени обвиненията срещу клиента ми, което ще облекчи задачата на ваша милост.

Съдията извъртя очи, за да покаже, че северноамериканс­кото лукавство няма да постигне никакъв успех в съдебната му зала. Обърна се към прокурора:

— Какво ще кажете?

— Какви доказателства? - попита прокурорът. - Свидетел?

— Не - отвърна Райм. - Веществени доказателства.

— Вие ли сте този Линкълн Райм, за когото толкова се говори? - попита съдията, сякаш в Щата на катранените хъл­мове вилнееха не един, а двама инвалидизирани криминолози.

— Да, аз съм.

— Къде са доказателствата? - попита го прокурорът.

— Под охрана в Шерифството на окръг Пакенок - обади се Люси.

— Съгласен ли сте да свидетелствате? - обърна се съди­ята към Райм.

— Разбира се.

— А вие, господин прокурор?

— Да, ваша милост, но ако уликите се окажат несъщест­вени за делото, ще предявя на господин Райм обвинения за възпрепятстване на правосъдието.

Съдията се замисли за момент, после каза:

— Да се отбележи в протокола, това не е част от процеду­рата. Съдът позволява на страните да направят допълнител­ни уточнения по обвиненията. Изслушването на свидетеля ще бъде извършено в съгласие с Правилника за съдебно раз­следване в Северна Каролина. Свидетелят да се закълне.

Райм спря количката си пред свидетелската скамейка. Сек­ретарката на съдията се приближи неуверено с Библията.

— Не, не мога да си вдигна ръката - спря я Райм; после изрецитира: - Кълна се, че ще кажа истината и само истината.

Погледна Сакс, но тя съзерцаваше изтърканата мозайка.

— Господин Райм, бихте ли съобщили на съда пълното си име, адреса и професията си? - започна Гибърт.

— Линкълн Райм, Западен Сентрал Парк 345, Ню Йорк. Криминолог съм.

— Каква е връзката ви с подсъдимата Амелия Сакс?

— Тя беше мой помощник в няколко разследвания.

— Защо дойдохте в Танърс Корнър?

— Помагахме на шериф Джим Бел в разследването на убийството на Били Стейл и издирването на отвлечените Ли­дия Джонсън и Мери Бет Макконъл.

— И така, господин Райм, твърдите, че имате нови дока­зателства по случая, така ли?

— Да.

— Какви?

— След като разкрих, че Били Стейл е отишъл в Блаку­отър Ландинг, за да убие Мери Бет Макконъл, започнах да размишлявам върху подбудите му. Стигнах до извода, че му е било платено, за да извърши убийството. Той...

— Защо мислите така?

— Очевидно е - изръмжа раздразнено Райм.

— Споделете го пред съда.

— Били не е имал никакви любовни връзки с Мери Бет, не е бил замесен в убийството на семейство Ханлън и следо­вателно не е имал други мотиви освен финансовата изгода.

— Продължавайте.

— Логично е, който го е наел, да е заплатил в брой. Заместник-шериф Кър получи заповед за обиск на дома на родителите на Стейл и откри десет хиляди долара, скрити под дюшека му.

— Какви бяха тези...

— Защо не ме оставите да довърша? - тросна се Райм.

— Добра идея, господин Райм - съгласи се съдията. - Ад­вокатът свърши вече достатъчно работа.

— С помощта на полицай Кър - продължи Райм - анали­зирахме пръстовите отпечатъци на горните и долните банк­ноти на двете пачки. Открихме общо шейсет и един латент­ни отпечатъка. Освен тези на Били, два от тях се оказаха на друго лице, замесено в случая. Заместник-шериф Кър полу­чи заповед за обиск на дома и на това лице.

— Претърсихте ли го? - поинтересува се съдията.

— Аз лично не - отвърна заядливо Райм. - Не е по въз­можностите ми. Наставлявах обаче полицай Кър, докато из­вършваше обиска. В къщата тя откри касова бележка от по­купката на лопата, идентична с оръдието на убийството, осем­десет и три хиляди долара в брой с бандероли, идентични с онези в дома на Били Стейл.