Ubiyte Raym полностью

— Това е едната причина. Другата е замърсяването. За да не объркаме местата, на които ти си ходил, с онези, на които е бил извършителят.

— Добре.

Бен кимна енергично, сякаш се страхуваше да не забрави това правило. Погледна в маратонката.

— Пълна е с нещо като едър пясък.

— По дяволите, не сме взели стерилни листове. - Райм се огледа. - Какво е онова списание там? „Пийпъл“ ли?

Бен взе списанието. Поклати глава:

— Отпреди три седмици е.

— Не ме интересува дали любовните истории за Леонардо ди Каприо са актуални. Откъсни страницата с абонамент­ната бланка. Не ги ли мразиш? В момента обаче ще ни свър­ши работа. Излизат от пресата стерилни; подходящи са за поставяне на улики.

Криминологът накара Бен да изтърси съдържанието на маратонката върху листа. После добави:

— Сложи проба на микроскопа.

Приближи се с количката до масата, но не достигаше оку­ляра на микроскопа с няколко сантиметра.

— По дяволите!

— Може да го подържа малко, за да погледнете - предло­жи Бен.

Райм се подсмихна:

— Сигурно тежи петнайсетина кила. Не, ще измислим друг...

Зоологът обаче хвана микроскопа с яките си ръце и го поднесе пред очите му. Райм, разбира се, не можеше да наг­ласи фокуса, но все пак видя каквото го интересуваше.

— Това е натрошен варовик - обяви той. - Пусни проба на хроматографа. Искам да видя какво друго съдържа.

Бен нагласи хроматографския апарат, сложи проба от ва­ровика и натисна копчето.

— Докато чакаме - добави криминологът, - нека разгле­даме пръстта по връзките на маратонката. Да знаеш, Бен, обожавам връзките. Обувките и гумите също. Попиват ули­ките като гъби. Запомни го.

— Добре.

— Отдели малко пръст и да видим дали е от Блакуотър Ландинг, или от друго място.

Без да споделя ентусиазма на Райм, Бен изчегърта малко пръст върху хартията. Пръстта е много важна за криминолога. Полепва по дрехите и оставя следи до къщата на престъп­ника като трохите в приказката за Хензел и Гретел. Има по­вече от хиляда различни видове почва. При анализа ѝ може да се направи връзката между извършителя и местопрестъп­лението. Големият френски криминолог Локар е формули­рал правило, наречено на негово име, което гласи, че между престъпника, жертвата и местопрестъплението винаги се из­вършва някакъв обмен. Райм бе установил, че след кръвта най-често обменяното вещество е почвата.

Проблемът с пръстта е, че се среща навсякъде. За да има тя криминологична стойност, детективът трябва да намери почва, разлияна от характерната за местопрестъп­лението.

Първата стъпка при изследването на почвата, която се предполага, че е пренесена от престъпника, е да се направи контролна проба от местопрестъплението.

Райм обясни всичко това на Бен и младежът взе плика, означен като: „Контролна проба - Блакуотър Ландинг“. Бе­ше записана и датата, на която е взета. Имаше и ръкописна бележка с почерк, който не беше на Сакс: „Събрана от поли­цай Джеси Корн“. Райм си представи как младият заместник-шериф послушно изпълнява нарежданията на Амелия. Бен изтърси от контролната проба върху друг лист хартия. Сложи го до листа с пръстта от връзките на Гарет.

— Как ще ги сравним? - попита младежът, гледайки апа­ратите на масата.

— С просто око.

— Ама...

— Само ги разгледай. Сравни ги по цвят.

— Как да го направя?

Райм едва се сдържа да не избухне.

— Просто ги разгледай.

Бен загледа едната купчинка пръст, после другата.

„Хайде, по-бързо - мислеше Райм, - не е толкова сложно.“

Опита да запази спокойствие - едно от нещата, които най-трудно му се удаваха.

— Едната проба е пo-тъмна, сър - заяви накрая зоологът. - Тази от Блакуотър Ландинг. Вижте.

Показа ги на Райм, но той се намуси.

— Бъркам ли нещо, сър?

— Не, не. Виж само дали тази проба не е влажна.

— Ъъ... как?

— Пипни я с пръст.

— Доста е мокра.

— Първо ще се наложи да я изсушим. Не можем да ги сравним, ако не са еднакво влажни.

Райм огледа стаята. Ако ги изсушат на слънце, цветът на пробите можеше да се промени. На сянка пък щяха да съх­нат много дълго. Погледна Том и си спомни, че болногледа­чът е запален готвач.

— Микровълнова печка! - възкликна криминологът. - Виж дали наоколо няма някоя закусвалня. Там сигурно имат. По­моли ги да ти изсушат пробата.

Бен излезе, държейки листа, сякаш е новородено коте.

Том кимна към врата:

— Това момче умира от притеснение.

— Тътри се като охлюв... и е свит като... не знам какво. Едва се сдържам да не избухна.

— И по-трудно ще ти стане.

Бен се върна след няколко минути. Носеше листа с проба­та върху пластмасова паничка. Сега почвата бе значително по-светла.

— Сравни ги пак - накара го Райм. - Има ли разлика?

— Ъ... не мога да кажа, сър.

— Ъ... погледни ги под микроскопа тогава.

Бен постави двете проби на един микроскоп с по-малко увеличение и погледна през окуляра.

— Не съм сигурен. Трудно е да се каже. Предполагам... може би има някаква разлика.

— Дай да видя.

Младежът отново поднесе микроскопа пред очите на Райм.