— Органично вещество от групата на терпените, съединение на въглерода и кислорода. Получава се от растения. Използва се за производство на пестициди, но е забранен в началото на осемдесетте. Най-много се е употребявал в края на деветнайсети век за осветление. Било е революционно откритие - дотогава са ползвали китова мас. Бил толкова популярен, колкото е природният газ в наши дни. Неизвестен извършител ли търсиш?
— Не е неизвестен, Мел. Напротив, много добре го познават. Просто не можем да го открием.
— Чудна ваканция караш, Линкълн!
— Каква ти ваканция! Значи камфенът показва, че се крие в някаква стара сграда?
— Може. Но има и друга възможност. Тук пише, че в момента камфенът се използва в различни есенции.
— Какви например?
— Парфюми, афтършейв и други козметични продукти.
Райм се замисли.
— Какво е съдържанието му в крайния продукт?
— Под един процент.
Значи много ниско. Райм обичаше да казва, че криминологът не трябва да се страхува да прави смели заключения.
Сега обаче времето го притискаше и той реши да не хаби енергия с фантастични теории.
— В този случай трябва да залагаме само на сигурно - каза той. - Ще приемем, че камфенът е от стара лампа, не от парфюм. Слушай, Мел, ще ти пратя и фотокопие на един ключ. Искам да разбереш откъде е.
— Лесна работа. От кола ли е?
— Не знам.
— От къща?
— Не знам.
— Наскоро ли е произведен?
— Нямам представа.
— Май ще е по-трудно, отколкото си мислех. Прати го все пак, ще видя какво мога да направя.
След като свършиха, Райм накара Бен да фотокопира двете страни на ключа и да изпрати копията по факса на Купър. След това се опита да се свърже със Сакс. Радиостанцията не работеше, затова ѝ се обади на мобилния телефон.
— Ало?
— Сакс, аз съм.
— Какво ѝ е на радиостанцията?
— Не работи.
— Накъде да вървим, Райм? От другата страна на реката сме, но загубихме следата. И, честно казано... - тя понижи глас - местните са бесни. Люси още малко, и ще ме изяде.
— Направих началните изследвания, но не знам как да тълкувам данните. Сега чакам онзи човек от фабриката в Блакуотър Ландинг. Давет. Ще дойде всеки момент. Слушай, Сакс, има още нещо. Открих значителни количества амоняк и нитрати по дрехите на Гарет и в обувката.
— Да не е бомба? - попита удивена тя.
— Така излиза. Пък и тази корда е прекалено тънка за каквато и да било риба. Мисля, че я използва за капани. Внимавайте къде стъпвате! Ако видите нещо, което прилича на улика, помни, че може да е клопка. Изчакайте още малко. Надявам се скоро да ви кажа накъде да вървите.
Гарет и Лидия минаха още пет-шест километра. Слънцето печеше безмилостно; вероятно минаваше обяд. Въпреки че бе пила в кариерата, Лидия бързо ожадня, започна да ѝ се вие свят.
Гарет сякаш го усети, защото я успокои:
— Още малко! Там е по-хладно и има вода.
Местността бе открита. Редки гори и блата. Никакви къщи или пътища. В различни посоки се отклоняваха стари, обрасли пътеки. Ако някой тръгне да ги търси, надали щеше да разбере откъде са минали в този лабиринт.
Гарет я поведе по тясна пътека. От едната ѝ страна се издигаха скали, от другата зееше пропаст. Вървяха около километър. Изведнъж Гарет спря и се извърна рязко. Изтощена и отпаднала, Лидия се облегна на едно дърво и загледа жилавото хлапе, мръсните му ръце и крака, гъстите му вежди, безумните очи.
„Ще те хванат, негоднико! - помисли си тя. - Ще те разкъсат на парченца.“
Гарет явно остана доволен, че никой не ги преследва. След това се завря в храстите и извади тънка корда за въдица. Опъна я през пътеката, на няколко сантиметра над земята. Беше почти незабележима. Върза я за една пръчка, която пък опря в голяма стъклена бутилка, пълна с някаква мътна течност. Лидия долови лека миризма на амоняк. Това я ужаси; в болницата често виждаше изгаряния от основи. Такова количество амониева основа можеше да причини сериозни поражения на десетина души.
— Не можеш да го направиш! - прошепна тя.
— Тебе пък кой те пита? Сега свършвам и отиваме вкъщи.
„Вкъщи ли?“
Момчето замаскира голямата бутилка с клонки. Лидия си представи как съдържанието ѝ опръсква хората, тръгнали да я спасят, как ги ослепява, изгаря кожата им.
Преди години Лидия бе участвала в момичешката скаутска организация, но задачите, които ги караха да изпълняват там, ѝ бяха скучни. Завиждаше на момчетата, които учеха полезни неща: да се ориентират по компас, да поставят капани, да добиват вода от различни растения, да познават ядивните плодове. Тя не знаеше точно къде се намират, но имаше добра ориентация за посока и предполагаше, че са изминали около осем километра на североизток от Блакуотър Ландинг, въпреки че Аутърбанкс, накъдето очевидно се бяха запътили, се намираше на изток от Танърс Корнър. Явно целта на Гарет бе не да отидат по най-прекия път при Мери Бет, а да подмами преследвачите да навлязат още по-дълбоко в опасните земи на север от Пако.
