Дали Мейсън я чакаше да се отдръпне, за да се прицели отново? Очевидно не беше добър стрелец. Сакс си представи как куршумът прекъсва гръбначния ѝ стълб.
„О, Райм, подлагаш се на тази операция, за да заприличаш повече на мен; може би днес аз ще стана като теб...“
Джеси Корн се втурна нагоре по хълма, през храсталаци и бурени. Размахваше неистово ръце:
— Мейсън, не стреляй! Не стреляй!
Гарет продължаваше да изучава внимателно лицето на Сакс. Накрая пусна ножа.
Люси притича бързо и му сложи белезници. Сакс се обърна към скривалището на Мейсън. Той се изправи, говореше по мобилния телефон. Погледна я сурово, после прибра апарата и тръгна бавно надолу.
— Какво, по дяволите, правиш? - изсъска Сакс.
— Спасявам ти кожата, госпожичке. Не ти ли направи впечатление, че престъпникът е въоръжен?
— Мейсън - намеси се Джеси Корн, - тя се опитваше да го успокои. Тъкмо го беше склонила да се предаде.
Амелия Сакс обаче не се нуждаеше от защитници. Изправи се срещу Мейсън; беше с два пръста по-висока.
— Извършвам арести от години. Той нямаше да ме нападне. Единствената заплаха за живота ми тук си ти. Можеше да улучиш някого от нас.
— Глупости.
Мейсън се наведе към нея, вонеше, сякаш се беше къпал в афтършейв. Тя се отдръпна малко.
— Ако беше убил Гарет, Мери Бет щеше да умре от глад.
— Тя е мъртва - възрази Мейсън. - Заровена е някъде, никога няма да открием трупа ѝ.
— Линкълн е получил резултатите от анализа на кръвта ѝ. До снощи е била още жива.
Той се замисли за секунда.
— Снощи не е сега - изръмжа.
— Стига, Мейсън - намеси се пак Джеси. - Досега всичко вървеше добре.
Това обаче не успокои полицая. Той вдигна ръце и се плесна по бедрата. Втренчи се в Сакс:
— Не ми е ясно само защо още те търпим!
— Мейсън - сряза го Люси Кър, - стига толкова! Нямаше да открием Лидия, ако не бяха господин Райм и Амелия. Трябва да сме им благодарни. Стига си спорил.
— Тя е тази, която продължава да спори.
— Никой не може да стреля по мен без причина - изсъска Сакс. - Пък и това, че не си успял ти да арестуваш момчето, не е причина да го убиваш.
— Не ме учи какво да нравя. Аз...
— Добре, стига толкова - прекъсна го Люси, - да си вдигаме парцалите и да се връщаме в шерифството. Ще приемем, че Мери Бет е още жива, и ще се опитаме да я открием.
— Я - извика Джеси, - хеликоптер.
Хеликоптерът на медицинския център се приземи на една поляна до воденицата и санитарите изнесоха Лидия на носилка. Имаше лек топлинен шок, а глезенът ѝ бе сериозно изкълчен. Като видяла Гарет да се приближава с нож в ръка, изпаднала в истерия и въпреки че той имал намерение само да отреже парче тиксо, за да ѝ запуши устата, тя все още трепереше. Все пак успя да се успокои достатъчно, за да каже на Люси, че Мери Бет не е в околностите на воденицата. Гарет я бил скрил някъде на брега на океана, на Аутърбанкс.
Не знаеше къде точно. Люси и Мейсън се опитаха да изкопчат информацията от Гарет, но той мълчеше като риба, вперил поглед в земята.
Люси се обърна към Мейсън:
— С Натан и Джеси ще заведете Гарет до Ийздейл роуд. Ще се обадя на Джим да ви изпрати кола. Амелия иска да претърси воденицата. Ще остана да ѝ помогна. Изпратете друга кола на Ийздейл след около половин час.
Сакс погледна Мейсън в очите, но той бързо извърна поглед. Насочи вниманието си към Гарет. Изгледа го свирепо от глава до пети и кимна на Натан:
— Хайде. Тези белезници здрави ли са, Джеси?
— Разбира се, че са здрави.
Сакс се радваше, че Джеси ще е с тях, за да следи Мейсън да не направи някоя глупост. Беше слушала достатъчно за побои над затворници, които уж се опитали да избягат. Нерядко такива случаи завършват със смърт.
Мейсън хвана момчето и грубо го изправи на крака. Гарет погледна отчаяно Сакс, после тръгна след полицая.
Сакс се обърна към Джеси Корн:
— Дръж Мейсън под око. За да намерим Мери Бет, трябва да спечелим доверието на Гарет. Ако го уплашите или ядосате, нищо няма да ни каже.
— Ще се погрижа за това, Амелия. Беше много смело от твоя страна да го закриеш с тялото си. Аз не бих го направил.
— Е, понякога човек действа, без да се замисля.
Хич не ѝ беше до комплименти.
— А, мислех да те попитам... имаш ли някакъв прякор? Как ти викат приятелите?
— Нямам.
— Добре. Значи ще ти викам Амелия.
Той се наведе леко, сякаш да я целуне, но бързо се извърна и се затича след останалите. Като ги настигна, се обърна и ѝ махна весело.
„Ама че глупаво - помисли си тя, - един иска да ме застреля, другият само дето не е насрочил сватбата.“
