Ubiyte Raym полностью

— Не ме докосвай, Бел - изръмжа дребосъкът, но се под­чини и седна. - Боже Господи, какъв фарс. Да разпитвате шестнайсетгодишно момче без...

— Млъквай, по дяволите. Не съм се опитвал да изтръгна самопризнание и дори да беше дал такова, нямаше да го из­ползвам. Имаме предостатъчно улики да го тикнем зад ре­шетките завинаги. Искаме само да намерим Мери Бет. Зна­ем, че е някъде на Аутърбанкс, а това е прекалено голям ра­йон, за да я открием без чужда помощ.

— Няма начин. Той няма да ви каже и думичка повече.

— Тя може да умре от жажда, Кал, може да умре от глад. От топлинен удар!

Адвокатът не отговори.

— Кал - продължи шерифът, - това момче е заплаха за обществото. Срещу него има подадени цял куп жалби...

— Които секретарката ми ми прочете, докато пътувах на­сам. По дяволите, повечето са за бягство от училище. А, и една за пикаене на обществено място, когато (това е най- интересното) дори не е бил стъпил в имота на тъжителя, а просто е стоял на тротоара.

— Ами гнездото с оси преди няколко години? - изсъска Мейсън.

— Тогава го пуснахте. Дори не сте го картотекирали.

— А сексуалния тормоз миналата година?

— Голяма работа. Отъркал се в циците на някакво моми­че, както всеки играч във футболния отбор прави стотици пъти, без на никого да му направи впечатление. А неприс­тойното поведение? Предполагам, че не е първият тийнейд­жър, когото са забелязали да мастурбира на публично мяс­то... Извинете за израза, госпожице Сакс.

— Това обаче е различно, Кал - не отстъпваше Бел. - Има­ме очевидци, имаме неоспорими доказателства, а сега и еди­ният от помощник-шерифите ми е мъртъв. Можем да го осъ­дим както си поискаме!

Вратата пак се отвори и в стаята влезе строен мъж, около петдесетте, с оредяла коса.

Той кимна разсеяно на Сакс и погледна мрачно Фредерикс:

— Чух достатъчно, за да заключа, че това ще бъде един от най-лесните ми процеси за предумишлено убийство, отвли­чане и изнасилване от години.

Бел запозна Сакс с Браян Макгуайър, окръжния проку­рор на Пакенок.

— Той е на шестнайсет - изтъкна Фредерикс.

— Всеки съд в този щат ще се отнесе към него като към възрастен и ще го прати зад решетките поне за двеста годи­ни - заяви коравосърдечно прокурорът.

— Хайде, изплюй камъчето, Макгуайър. Надушвам, че ис­каш да предложиш споразумение. По очите ти познавам.

Макгуайър кимна на Бел и Сакс се досети, че прокурорът и шерифът вече са обсъждали този въпрос.

— Разбира се, че предлагаме споразумение - намеси се Бел. - Има голям шанс момичето да е живо и искаме да я открием, преди да е станало късно.

— Имаме толкова много обвинения, Кал - добави проку­рорът, - че ще се изненадаш колко гъвкава може да бъде позицията ни.

— Едва ли ще ме изненадате с нещо.

— Разполагаме с две обвинения за незаконно задържане и две за предумишлено убийство, едно за Били Стейл и едно за заместник-шерифа. Да, господинчо, всяко от тези обвине­ния мога да заменя срещу информацията за момичето.

— Смъртта на Ед Шефър е нещастен случай.

— Проклетият капан беше заложен от момчето! - изръм­жа Мейсън.

— Ще оттегля първото обвинение в убийство, а второто ще пишем убийство по невнимание - предложи прокурорът.

Фредерикс се замисли за момент.

— Я да видим какво мога да направя.

Стана и излезе.

Токчетата му затракаха по коридора към килията на кли­ента му.

Върна се след пет минути. Не изглеждаше никак доволен.

— Какво е положението? - попита Бел, обезкуражен от изражението на адвоката.

— Нямате късмет.

— Отказва ли да говори?

— Категорично.

— Ако знаеш нещо и не ни казваш, Кал, хич не ми пука за отношенията адвокат-клиент... - предупреди Бел.

— Нищо подобно, Джим, наистина. Той твърди, че защи­тава момичето. Казва, че там, където я е завел, ѝ е добре и че трябва да търсите мъжа с тъмния гащеризон и бялата риза.

— Дори не може да ни го опише, а и да го направи, утре ще промени описанието, защото само си измисля.

Макгуайър заглади мазната си коса. Защитникът използ­ваше „Акванет“, Сакс го надушваше. Обвинителят пък беше привърженик на „брилкрийм“.

— Слушай, Кал - каза прокурорът. - Това си е твой проб­лем. Предложението е направено. Ако помогнеш да открием момичето и то е още живо, оттегляме обвиненията. Иначе отиваме на съд. Момчето никога няма да излезе! Много доб­ре го знаеш!

За момент настъпи тишина.

След известно време Фредерикс се обади:

— Имам една идея.

— Така ли? - измърмори скептично Макгуайър.

— Слушайте сега... Преди години имах един случай в Албърмарл. Една жена твърдеше, че синът й избягал от къщи. Не звучеше много правдоподобно.

— Случая „Уилямс“ ли? Онази, чернокожата?

— Същият.

— Слушал съм за него - намеси се Бел. - Бил си ѝ адво­кат.

— Да. Разказваше ни врели-некипели, освен това имаше някакво психическо разстройство. Наех един психолог от Ейвъри с надеждата да ми даде заключение за невменяемост. Той ѝ направи някои изследвания. По време на един от сеан­сите тя се разприказва и ни каза всичко.

— Хипноза ли, тези глупости за събуждане на стари спо­мени ли? - попита презрително Макгуайър.