— Както знаете процесът и екзекуцията тази вечер се предаваха на живо във всички сектори. Изглежда, че в резултат на бягството на киборга, хората… са се разбунтували. В няколко сектора само, макар че камерите са възстановени, но обхващат едва десет процента от населението. СБ-1 е най-близкият, който камерите показват, но значителна тълпа е тръгнала към Артемизия и от далечния АТ-6.
— Тя не се е спасила! — гласът на Левана прозвуча глухо, напрегнато, сякаш щеше да се разпадне. Каи отстъпи с още крачка назад. — Тя е мъртва! Кажи на хората, че е мъртва. Не би могла да оцелее след това падане. И я намерете! Намерете я!
— Да, кралице моя. Незабавно ще направим изявление, с което ще уведомим народа ни за смъртта на Лин Синдер. Но не можем да гарантираме, че това ще бъде достатъчно, за да потуши размириците…
— Достатъчно! — Левана изблъска чародея от пътя си, с гневни крачки влезе в тронната зала и застана пред трона си. — Барикадирайте тунелите за влизане и излизане от Артемизия. Затворете аеродрумите. Никой няма да влезе или излезе от този купол, преди да открием киборга, а гражданите да се покаят за действията си. Ако някой се опита да мине през барикадите, застреляйте го!
— Почакайте — обади се европейският министър-председател Бромстад и хукна към Левана. В тронната зала нямаше нито един благородник. Бяха останали само слугите, които разчистваха труповете, и земляните, които се опитваха да не изглеждат тъй слисани и уплашени, колкото в действителност бяха. — Не може да затворите аеродрумите. Вие ни поканихте на сватба, а не във военна зона. Аз и моят кабинет заминаваме тази вечер.
Левана вдигна вежди и от този простичък, елегантен жест космите по врата на Каи настръхнаха. Тя се приближи до министър-председателя и макар Бромстад да се държеше мъжки и не отстъпи назад, Каи видя, че съжалява за думите си. Зад него останалите водачи се събраха по-плътно един до друг.
— Значи искате да заминете тази вечер? — измърка отново Левана. — Е, позволете ми тогава да ви помогна.
Наблизо един прислужник, който се стараеше да изглежда невидим, спря да търка пода и вдигна една вилица. На колене и с наведена глава, мъжът подаде вилицата на Бромстад.
В мига, в който министър-председателя хвана вилицата, по лицето му се изписа страх. Не просто страх. А страх, че държи оръжие и Левана може да го накара да направи всичко, всичко, което поиска.
— Спри! — Каи улови Левана за лакътя.
Тя се изсмя.
— Както казах и преди, няма да те направя моя императрица, ако нападнеш водач на съюзническа страна. Пусни го. Всички пусни. Достатъчно кръв се проля за един ден.
Очите на Левана горяха като въглени и в един миг Каи си помисли, че ще изтреби всички и просто ще завладее Земята с армията си, след като световните водачи разчистят пътя й.
Той знаеше, че тази мисъл е минавала през ума й.
Но на Земята живееха много хора, много повече, отколкото на Луната. Нямаше да успее да контролира всички. Един бунт на Земята щеше да се овладее по-трудно, ако тя се опиташе да я заграби със сила.
Вилицата изтрака на пода и Бромстад въздъхна шумно.
— Тя няма да те спаси — изсъска Левана. — Мислиш си, че е жива и че жалкият й бунт ще успее, но се лъжеш. След два дни аз ще стана императрица, а тя ще бъде мъртва. Ако вече не е. — Кралицата се овладя и приглади с ръце роклята си, сякаш така можеше да заличи катастрофалните събития от изминалия час. — Не знам дали ще те видя пак преди коронацията, скъпи съпруже. Боя се, че ми прилошава, като те гледам.
Благодарение на предупредителния поглед на Торин, Каи преглътна коментара си за неочакваното разочарование.
С едно щракване на пръстите Левана нареди на един от прислужниците да занесат вана в покоите й и сетне бързо излезе от тронната зала. Подгъвът на роклята й бе напоен с кръв.
Каи си отдъхна, замаян от събитията. От ненадейното оттегляне на кралицата. От мириса на кръв, примесен с острата миризма на почистващите препарати и аромата на задушено говеждо, който още се долавяше. Ушите му пищяха от изстрелите, а пред очите му все беше Синдер, която се хвърля от терасата.
— Ваше Величество? — чу се сух, уплашен глас.
Каи се обърна и видя Лин Адри и Пърл, сгушени в ъгъла. Лицата им бяха мръсни и по тях се спускаха вадички от сълзи.
— Може ли… — Тя преглътна, гърдите й се повдигаха уплашено. — Дали ще бъде възможно да… изпратите мен и дъщеря ми у дома? — Тя подсмръкна, а очите й отново плувнаха в сълзи. Лицето й се сгърчи, раменете й се отпуснаха. Тя едва стоеше на краката си. — Готова съм… искам да се прибера у дома. Моля ви.
Каи стисна зъби и я съжали почти толкова, колкото я презираше.
— Няма да стане, никой няма да си тръгне, преди всичко това да свърши.
Водата я връхлетя като цимент. Силата на удара отекна в тялото й. Всяка част от нея завибрира, отначало от падането, а сетне от леденостудената вода.
