— И на какво дължим това щастливо събитие? Предполагам, че преговорите са били доста мудни.
— Похитителите ми имаха множество искания. Пари, естествено, а също пожелаха да прекратя настоящето издирване на бегълците Лин Синдер и Карсуел Трън.
Левана намести ръцете в скута си и воалът й потрепна.
— Сигурно са се страхували, че ги грози залавяне — рече тя с безразличие. — Макар че не виждам как е възможно, след като вие не можахте да ги задържите, докато се намираха в собствения ви дворец.
Усмивката на Каи не трепна.
— Аз приех условието им. Но не можах да им дам гаранции от името нито на останалата част на Съюза, нито на Луната. Вярвам, че тези престъпници ще бъдат заловени и изправени на съд за престъпленията им, в това число нападението срещу мен и отвличането ми.
— Дано — рече Левана. Каи знаеше, че тя му се присмива, но за първи път това не го ядоса.
— Те имаха и допълнително искане. — Каи стисна силно ръце зад гърба си, съсредоточавайки напрежението си в тях. — Настояха да се откажа от споразуменията с вас. Поискаха да се сложи край на сватбата.
— А! — възкликна кралицата със злостен смях. — Ето че стигнахме до причината да се свържете тъй спешно с мен. Сигурна съм, че приемането на това нечувано условие едва не ви е погубило.
— Не бих казал — отвърна безизразно Каи.
Левана се облегна назад и той видя как раменете й потрепериха.
— И защо им е на тези престъпници да се занимават с междугалактическа политика? Нима не им е известно, че носят отговорността за войната между нашите народи? Нима не смятат, че ще намеря начин да седна на трона на Републиката, независимо от вашата егоистична сделка?
Каи преглътна мъчително.
— Може би интересът им се корени в твърдението на Лин Синдер, че тя е изчезналата принцеса Селена.
Тишината се спусна между него и нетскрийна, неподвижна като лед върху езеро.
— Тя смята — продължи Каи, — че ако сватбата и коронацията се състоят, това ще отслаби претенциите й за лунния трон.
— Разбирам. — Левана беше възвърнала спокойствието си и отново говореше с насмешлив и снизходителен тон. — Аз през цялото време се питах дали не ви е напълнила главата с измишльотини. Не се съмнявам, че сте били зрител по неволя.
Той сви рамене.
— Корабът беше доста малък.
— Вие вярвате ли, че това е истина?
— Честно ли? — Каи събра целия си кураж. — Дали това е истина, или не, мен не ме интересува. Под моята закрила живеят други пет милиарда души, а през изминалия месец всеки от тях си е лягал вечер с мисълта дали тази нощ неговият дом ще бъде нападнат. Дали тази нощ прозорците му ще бъдат счупени, децата му — измъкнати от леглата си, съседите му — осакатени на улицата от вашите… от тези
— Трогателна реч, млади ми императоре. Но с нашия съюз е свършено.
— Нима? Изглежда, сте убедена, че бих склонил глава пред приумиците на разни престъпници и похитители.
Тя замълча.
— Аз ви дадох дума дълго преди да дам думата си на Лин Синдер. Следователно за мен договорът ми с вас има преимущество. Може би ще се съгласите с мен.
Воалът се размърда, сякаш Левана си играеше с нещо в ръцете.
— Виждам, че дългото ви отсъствие не е повлияло на забележителните ви дипломатически умения.
— Надявам се, че не е.
— Значи вие желаете първоначалното ни споразумение да продължи.
— Да, при същите условия. Двамата се съгласихме военните действия да се прекратят незабавно навсякъде по Земята и в Космоса. След вашата коронация за императрица на Източната република всички лунни войници ще бъдат оттеглени от наша земя, а вие ще ни позволите да произвеждаме и разпространяваме лекарството за летумозис.
— А какви гаранции ще ми дадете, че сватбата ни няма да се превърне в същия позорен спектакъл като последния път? Вашият киборг и приятелите му със сигурност няма да се зарадват да научат, че не сте спазили исканията им.
— Боя се, че нямах време да измисля някакъв план. Разбира се, ще увеличим охраната. Ще доведем военни подкрепления — знам, че сте им заклет почитател.
Левана се изсмя.
— Но Лин Синдер се оказа находчиво момиче. Едната възможност е да проведем церемонията тайно и да не огласяваме сватбата преди коро…
— Не! Няма да оставя никакво съмнение в съзнанието на земляните, че аз съм ваша съпруга и тяхна императрица!
При тези думи Каи стисна зъби, за да не повърне.
— Разбирам. Тогава може да сменим мястото на церемонията, да изберем някое по-отдалечено, безопасно място. На космически кораб, да речем? Или дори…
Той се поколеба, като се опитваше да не изглежда уплашен от собствените си недоизречени мисли.
— Или дори какво?
