Уинтър полностью

— Аз просто… съмнявам се, че идеята ще ви допадне. Ще е нужна доста работа, а аз дори не знам дали е възможно да… но защо не направим сватбата на Луната? Тогава Лин Синдер няма да може да я спре.

Тук императорът замълча и се опита да не затаява дъха си.

Тишината помежду им стана напрегната. Сърцето на Каи затуптя тежко.

Беше прекалил. Беше събудил подозренията й.

Той се засмя и поклати глава.

— Както и да е, идеята беше глупава. — Умът му вече търсеше нов изход. — Сигурен съм, че и на Земята ще се намери подходящо място. Просто ми трябва малко време да…

— Ама сте умен, а?

Сърцето му подскочи.

— Моля?

Кралицата се изсмя сподавено.

— Някое отдалечено, безопасно място. Скъпи ми императоре, разбира се, че трябва да вдигнем сватбата на Луната.

Каи замълча, почака, сетне бавно въздъхна, запазвайки равнодушното си изражение. Мина още миг и той се сети дори да прояви скептицизъм.

— Сигурна ли сте? На Земята вече всичко е подготвено. Транспортът, настаняването на гостите, менюто, изявленията…

— Не ставайте глупав! — Тя размаха пръсти пред воала си. — Как можах да не се сетя по-рано за това. Ще проведем церемонията тук, в Артемизия. Има достатъчно място, където да настаним гостите, и аз не се съмнявам, че ще останете доволен от гостоприемството ни.

Каи сви устни, уплашен, да не би да я разубеди и същевременно да не изглежда прекалено радостен.

— Това проблем ли е, Ваше Императорско Величество?

— Сигурен съм, че Артемизия е… прекрасна. Но сега, като се позамисля, се боя, че това решение може да отблъсне онези гости, които биха се радвали на привилегията да присъстват на сватбата на Земята. Говоря за водачите на Земния съюз.

— Но разбира се, че поканата ще бъде отправена към всички земни дипломати. Ще остана разочарована, ако не дойдат. В края на краищата нашият съюз ще бъде символ на мира не само между Луната и Източната република, но и между Луната и всички земни народи. Ще отправя лична покана към всеки гост от Земята, ако сметнете, че това е уместно.

Каи се почеса зад ухото.

— При цялото ми уважение, но може би някои водачи… ще се поколебаят дали да дойдат. С риск да прозвуча грубо, но как ще ни гарантирате, че ние, че те няма да влязат в капан? Вие не направихте опит да прикриете заплахите си срещу Земята и мнозина подозират, че ще използвате статута си на императрица като трамплин за, така де…

— За световно господство?

— Именно.

Левана се засмя.

— И от какво по-точно се боите? Страх ви е, че докато са тук, ще избия ръководителите на Земния съюз и така ще си проправя по-лесен път към завземането на малките им глупави държави?

– Именно.

Нов вятърничав смях.

— Скъпи мой императоре, това е предложение за мир. Аз искам да спечеля доверието на Съюза, а не да го отблъсна. Имате думата ми, че ще се отнесем към всички земни гости с безкрайно уважение и любезност.

Постепенно Каи отпусна рамене. И за миг не й беше повярвал, но това нямаше никакво значение. Левана действаше така, както той се надяваше.

— Всъщност — продължи кралицата — като знак на добра воля ще уважа молбата ви за незабавно прекратяване на огъня на територията на всяка земна държава, чийто водач приеме да присъства на сватбата ни в Артемизия.

Каи трепна.

Това беше начин да накара повече хора да дойдат.

Той приглади с длани смачканата си риза.

— Не мога да споря с очевидния факт, че нито едно място на Земята не е по-сигурно от Артемизия. Ще обсъдя незабавно поканата ви със Земния съюз.

— Моля ви, направете го, Ваше Величество. И тъй като съм сигурна, че промяната на мястото няма да представлява проблем, аз ще започна с приготовленията за гостуването ви, сватбената церемония и коронацията.

— Добре… ами да привършваме тогава. На коя дата…

— Предлагам празненството по случай сватбата да бъде на осми ноември, а коронацията ще направим на следващия ден след новолунието. Ще насрочим часа така, че да съвпадне с изгрева на слънцето — това е един от най-хубавите дни в годината на Луната.

Каи примигна.

— Но това е… може да съм изостанал с времето покрай пленничеството, но… осми не се ли пада само след седмица?

— След десет дни, Ваше Величество. Бракът ни се отлага твърде дълго. И едва ли някой от двама ни иска да изпита още веднъж моята толерантност. С огромно нетърпение чакам да посрещна вас и гостите ви. — Тя склони глава в любезен поздрав. — Аеродрумите ще ви очакват.

Звуковият сигнал прекъсна с тихо щракване и в товарното помещение настъпи тишина. Крес, която се бе разположила върху празен сандък, огледа всички. Забеляза изопнатите рамене на Синдер, зяпнала празния нетскрийн, Вълка, който потропваше с пръсти по лакътя си, и Ико, вперила поглед в портскрийна в скута си, мислейки следващия си ход в играта, която с Крес играеха през последния час.

— Той успя — измърмори Синдер.

— Естествено — обади се Ико, без да вдига очи. — Ние си знаехме, че ще успее.

Синдер обърна гръб на екрана и разсеяно се почеса по китката.

— Осми е по-скоро, отколкото очаквах. На бас се хващам, че земните водачи ще отпътуват за Луната през следващите четиридесет и осем часа.