— Мисля, че вие, американците, му казвате възпиращо средство — отвърна Бернардин. — Въпреки че аз съвсем искрено смятам, че и вие, и Съветите си играете едни с други, като влагате толкова много пари в оръжие, което не използвате. А аз съм човек от друга епоха. Когато тръгнеш, ще оставиш вратата отворена. Ако някой се появи по тесния коридор, ще ме види с граната в ръка. Това съвсем не е някаква си ядрена абстракция — това е истинско възпиращо средство.
— Предавам се — каза Борн и тръгна към вратата. — Искам да приключа с тази работа.
Щом излезе от Монталамбер, Джейсън отиде до ъгъла и, както бе направил при старата фабрика в Аржантьой, се облегна на стената, запали цигара и зачака. Видът му беше спокоен, но мозъкът му работеше трескаво.
Един мъж пресече еднопосочната Рю дю Бак и тръгна към него. Беше приказливият куриер от миналата нощ. Приближи се, поставил ръка в джоба на сакото си.
— Къде са парите? — попита той на френски.
— Къде е информацията? — отвърна Борн.
— Първо парите.
— Споразумението не е такова.
Съвсем ненадейно Джейсън сграбчи за реверите слугата от Аржантьой и го дръпна рязко към себе си. Вдигна бързо свободната си ръка и стисна куриера за гърлото, като заби пръсти в него.
— Ще се върнеш и ще кажеш на Сантос, че ще получи еднопосочен билет за ада. Не работя по този начин.
— Стига! — каза един нисък глас.
Собственикът му се появи от ъгъла вдясно от Джейсън. Огромната фигура на Сантос приближи.
— Пуснете го, Симон. Той няма значение. Сега сме само двамата.
— Мислех, че никога не напускате „Сърцето на войника“.
— Вие променихте това, не е ли така?
— Очевидно.
Борн пусна куриера, който погледна към Сантос. Той го отпрати с жест на огромната си глава.
— Англичанинът ти пристигна — каза Сантос, когато останаха сами. — Носеше куфарче, видях го.
— Да, пристигна и носеше куфарче — съгласи се Джейсън.
— Значи Лондон е капитулирал, така ли? Лондон е много разтревожен.
— Залогът е много висок и това е всичко, което ще ви кажа. Информацията, моля.
— Нека най-напред уточним още веднъж процедурата, какво ще кажете?
— Уточнявахме я няколко пъти. Вие ми давате информацията и моят клиент ми казва да действам съобразно нея. Ако се постигне задоволителен договор, донасям остатъка от трите милиона.
— Казвате „задоволителен отговор“. Кое е задоволително за вас? Как ще разберете, че договорът е твърд? И откъде да знам, че няма да заявите, че той е незадоволителен и да откраднете парите ми. след като осъществите връзката?
— Вие сте човек, който няма вяра на хората, а, Сантос?
— О, да, господин Симон. Този свят не е населен със светци, нали? Моля ви, отговорете на въпросите ми.
— Добре, ще опитам… Как ще разберете, че договорът е твърд? Много лесно. Аз ще знам това, защото такава ми е работата и за нея ми плащат.
— Отговорът ви е мъгляв.
— В нашия свят, господин Сантос, да си мъгляв не е отрицателно качество, нали?… Що се касае до притеснението ви, че бих могъл да ви излъжа и да отмъкна парите, искам да ви уверя, че избягвам да превръщам в свои неприятели хора като вас и мрежата, очевидно контролирана от черната птица, а също и като моите клиенти. Обратното би означавало лудост и доста по-кратък живот.
— Възхищавам се на проницателността ви, както и на предпазливостта ви — каза свръзката на Чакала. — Това, което ще ви кажа, господин Симон, го знаят само четири души на земята и всички те говорят свободно френски. Как ще използвате тази информация си е ваша работа. Но дори ако само намекнете за Аржантьой, аз ще разбера това мигновено и никога няма да напуснете „Пон Роял“ жив.
— Нима контактът може да бъде осъществен толкова бързо?
— С телефонен номер. Но няма да се обадите, преди да е минал поне един час, след като се разделим.
— Съгласен съм… Казвате, че само още трима души знаят този номер? Защо не ми дадете за всеки случай името на някой от тях, който не ви е особено приятен, за да мога да намекна леко за него, ако се наложи.
Сантос си позволи съвсем лека, изопната усмивка.
— Москва — каза меко той. — Високо в йерархията на площад „Дзержински“.
— КГБ?
— Черната птица си подготвя кадри в Москва — винаги в Москва, това му е нещо като мания.
Илич Рамирес Санчес — помисли си Борн. — Обучен в Новгород. Уволнен от Комитета като маниак. Чакала!
— Ще го запомня — за всеки случай. Номера, моля.
Сантос го повтори два пъти, както и думите, които Джейсън трябваше да каже. Говореше бавно, очевидно изненадан от факта, че Борн не си записа нищо.
— Всичко ясно ли е?
— Напълно… Ако нещата потръгнат, в което аз лично вярвам, как искате да ви предадат остатъка от парите?
— Обадете ми се — имате телефона ми. Ще напусна Аржантьой и ще дойда. И никога няма да се върна там.
— Късмет, Сантос. Нещо ми подсказва, че го заслужавате.
— Както никой друг. Пил съм твърде много от отровното биле.
— Сократ — каза Джейсън.
— Не точно. Диалозите на Платон, ако трябва да бъдем точни. Au revoir.
Сантос тръгна и Борн пое обратно към „Пон Роял“. Сърцето му биеше силно и той потисна отчаяно желанието си да затича. Бягащият е мишена, обект на любопитство. Урок от поемите на Джейсън Борн.
