— Бернардин! — извика той, като тичаше към стаята си по тесния пуст коридор и мислеше за отворената врата и стария човек, седнал край бюрото с граната в едната ръка и пистолет в другата. — Остави желязото, улучихме шестица!
— Кой ще плаща? — попита ветеранът от Втори отдел, щом Джейсън затвори вратата.
— Аз — отвърна Борн. — Ако нещата потръгнат така, както мисля, ти ще можеш да прибавиш още нещо към сметката си в Женева.
— Не правя всичко това заради пари, приятелю мой. Този въпрос никога не е стоял пред мен.
— Знам, но след като разнасяме фракове така, като че ли ги печатаме в някой гараж, защо да не получиш и ти своя справедлив дял от тях? Един час — продължи Джейсън, — вече само четиридесет и пет минути, докато разбера, че е истински, действително истински.
Борн се хвърли на леглото с ръце под главата си на възглавницата. Очите му гледаха оживено.
— Запиши го, Франсоа. — Джейсън издиктува телефонния номер, даден му от Сантос. — Купи, дай рушвет или заплаши всяка връзка на високо ниво, която си имал в парижките телефонни служби, но ми дай местонахождението на този номер.
— Молбата ти не е чак толкова скъпа…
— Напротив — възрази Борн. — Вероятно номерът е недосегаем. Само четирима души в цялата му мрежа го знаят.
— Може би тогава няма нужда да ходим на високо, а напротив — трябва да се спуснем под земята. В тунелите на телефонните служби под улицата.
Джейсън отметна глава и погледна Бернардин.
— Не бях се сетил за това.
— Не е и необходимо. Ти не си от Втори отдел. Източниците на информация са техниците, а не бюрократите… Ще потърся един от тях вкъщи, по-късно тази вечер…
— Тази вечер? — прекъсна го Борн и седна на леглото.
— Ще ти струва около хиляда франка, но ще имаш местонахождението на телефона.
— Не мога да чакам до вечерта.
— Ако опиташ да потърсиш човека на работата му, рискът се увеличава. Тези хора са под наблюдение; в телефонните служби никой не вярва на никого. Това е парадоксът на социалистите: дайте отговорност на работната сила, но никаква лична власт.
— Чакай! — каза Джейсън от леглото. — Ти знаеш домашните им телефони, така ли е?
— Да, има ги в указателя.
— Накарай нечия съпруга да се обади. Спешен случай. Някой от тях да се прибере вкъщи.
Бернардин кимна с глава.
— Идеята ти не е лоша, приятелю. Никак даже.
Минутите се превърнаха в десетки, докато бившият служител от Втори отдел разговаряше мазно, угоднически и обещаваше възнаграждение за съпругите на телефонните техници, ако направят това, което ги помоли. Две затвориха телефоните, три го отпратиха с думи, родени край кейовете на Париж; но шестата посред нецензурните думи заяви: „Защо не?“ Стига мух-льото, за който се е оженила, да е наясно, че парите са за нея.
Часът бе изтекъл и Джейсън излезе от хотела, като вървеше бавно и непринудено. Мина четири пресечки, докато видя телефонен автомат на Ке Волтер край Сена. Тъмнината бавно хвърляше покривалото си върху Париж, лодките по реката и мостовете заблещукаха със светлините си. Борн приближи червената кабинка, като дишаше равномерно. Поемаше дълбоко въздух и се застави да се владее по начин, който досега бе смятал за невъзможен. Щеше да проведе най-важния телефонен разговор в живота си, но нямаше да позволи на Чакала, ако наистина се обадеше той, да разбере това. Влезе вътре, пусна монетата и избра номера.
— Да?
Беше женски глас. Френското й oui бе остро и рязко. Парижанка.
— Черни птици кръжат в небето — каза Борн, повтаряйки на френски думите на Сантос. — Всички вдигат голям шум, с изключение на една. Тя мълчи.
— Откъде се обаждате?
— От Париж, но не съм оттук.
— Откъде сте тогава?
— От едно място, където зимите са много по-студени — отвърна Джейсън и усети как по челото му избива пот. Овладей се. Овладей се! — Спешно ми е необходимо да се свържа с черната птица.
Изведнъж в линията настана тишина — празнота без всякакъв звук, и Борн затаи дъх. После се чу гласът — нисък, уверен и така всепроникващ, както и тишината преди малко.
— С московчанин ли разговаряме?
Чакала! Беше Чакала! Гладката, бърза френска реч не можеше да прикрие латиноамериканската следа.
— Не казах такова нещо — отвърна Борн. Френският му диалект, използван често от него, бе с гърления говор на Гаскония. — Просто споменах, че там зимите са по-студени от тези в Париж.
— Кой се обажда?
— Някой, който е направил достатъчно силно впечатление на човек, който ви познава, за да му даде този номер, както и необходимите реплики. Мога да ви предложа най-големия договор в кариерата ви — договора на вашия живот. Цената е без значение — вие ще я определите, но тези, които ще я заплатят, са сред най-силните в Съединените щати. Те контролират голяма част от американската промишленост, а също така и от финансовите институции на страната и имат пряк достъп до нервните центрове на правителството.
— Много странно обаждане. Много необичайно.
— Ако не сте заинтересуван, ще забравя този номер и ще отида другаде. Аз съм просто един посредник. Стига само едно да или не.
— Не се ангажирам със сделки, за които не знам нищо, и с хора, за които никога не съм чувал.
