Ултиматумът на Борн полностью

— Защо, по дяволите, сте се захванали с рулото?

— Заради червения сос — подхвърли Панов.

— Няма ли най-накрая да се заемем с това, за което сме се събрали? — безизразно запита Джейсън Борн.

— Извинявай, скъпи.

— Ще работим с руснаците — започна бързо Конклин в отговор на репликите на Борн и Мари. — Всичко е наред. Познавам връзката от години, но Вашингтон не подозира това. Казва се Димитрий Крупкин, както казах на Mo, но може да се купи за пет сребърника.

— Дай му тридесет и един, за да сме сигурни, че ще е на наша страна — прекъсна го Борн.

— Предполагах, че ще кажеш така. Определил ли е някакъв таван?

— Не.

— Не бързайте — каза Мари. — От каква сума ще започнем да се пазарим?

— Икономистът заговори — провъзгласи Панов, като пресуши чашата си.

— Като имам предвид положението му в парижкия клон на КГБ, бих казал около петдесет хиляди американски долара.

— Предложи му тридесет и пет и го остави да те принуди да качиш до седемдесет и пет, а в краен случай и до сто.

— За Бога! — извика Джейсън, като все още се сдържаше. — Става дума за нас, за Чакала! Дай му колкото поиска!

— Колкото по-лесно го купиш, толкова по-лесно ще се продаде на друг, при това още по-скоро.

— Наистина ли? — втренчи се Борн в Конклин.

— Нищо чудно, но в случая трябва да е равностойността на разработена диамантена мина. Никой повече от руснаците не желае смъртта на Чакала и този, който им донесе трупа му, ще стане героят на Кремъл. Не забравяй, че е обучаван в Новгород. Москва винаги помни това.

— Тогава направи както тя ти казва, но непременно го купи.

— Ясно. — Конклин се наведе към него. — Ще му се обадя довечера. И двамата ще говорим от телефонни будки и ще уредим въпроса. После ще поискам да се срещнем утре и да обядваме някъде извън Париж, но по-раничко, преди да са дошли постоянните посетители.

— Защо не го направим тук — предложи Борн. — И без това не можеш да отидеш по-далеч, пък и аз вече знам пътя.

— Защо не? — съгласи се Конклин. — Ще говоря със собственика. Но не за четиримата — само за Джейсън и мен.

— Бях предвидил това — студено каза Борн. — Не бива да намесваме Мари. Тя не бива нито да се вижда, нито да се чува, ясно ли е?

— Дейвид, моля те…

— Не, аз те моля.

— Ще отида при нея през това време — бързо се намеси Панов. — А месно руло ще има ли? — запита той, явно за да намали напрежението.

— Нямам кухня, но наблизо има един ресторант, където сервират прясна пъстърва.

— Ще трябва да се прежаля — въздъхна психиатърът.

— Смятам, че трябва да се храните в стаята — гласът на Борн беше непреклонен.

— Няма да бъда затворничка — тихо каза Мари, впила поглед в очите на съпруга си. — Никой не знае кои сме и къде сме. Освен това, една жена, която се заключва в стаята си и никога не излиза, привлича вниманието повече, отколкото една най-обикновена французойка, която води нормален живот.

— Права е — отбеляза Алекс. — Ако Карлос е пуснал хората си, всеки, който се държи неестествено, може да привлече вниманието им. Освен това, Панов се появи съвсем изневиделица — преструвай се, че си лекар, Mo. Никой няма да ти повярва, но ще се издигнеш в очите ми. Никога не съм могъл да разбера защо лекарите обикновено са извън подозрение.

— Неблагодарен психопат — измърмори Панов.

— Да се върнем на въпроса — отсече Борн.

— Много си груб, Дейвид.

— Нямам търпение да слушам празни приказки.

— Добре, добре, успокойте се — каза Конклин. — Всички сме изнервени, но нещата трябва да се изяснят. Дойде ли Крупкин при нас, първото нещо, което ще стори, е да открие номера, който Гейтс е дал на Префонтен в Бостън.

— Кой какво е дал и на кого? — слиса се психиатърът.

— Не си в течение, Mo. Префонтен е дискредитиран съдия, който се е свързал с един от хората на Чакала. Накратко: този човек е дал на съдията телефонен номер в Париж, на който да се свърже с Чакала, но той не съвпада с номера, който Джейсън вече има. Без съмнение обаче човекът — адвокат на име Гейтс — е влязъл във връзка с Карлос.

— Рендолф Гейтс?

— Същият.

— Боже Господи! Какво говоря, какъв Господ, та аз съм евреин. По дяволите какъв съм, това е такъв шок!

— Огромен. Трябва да разберем на чие име е този телефон в Париж. Крупкин може да стори това. Голяма загадка е, но трябва да се справим.

— Загадка ли? — запита Панов. — Да не би да сте решили да нареждате рубик-куба на арабски? Или пък да попълвате кръстословица с двойно засичане в лондонския „Таймс“? Какъв, по дяволите, е Префонтен? Съдия, съдебен заседател или нещо друго? Името му е като на кисело младо вино.