Ултиматумът на Борн полностью

Последвалата тишина беше нарушена от непрекъснатите истерични писъци на жена, която тичаше към отворената врата на хижата. Секунди по-късно съпругата на генерал Норман Суейн влетя в стаята, но отстъпи ужасена от гледката, която се разкри пред очите й, и сграбчи облегалката на стола, като не можа да овладее обзелата я паника.

— Той е мъртъв — изпищя тя и се строполи на земята, като при падането си събори стола. — Той се застреля, Еди! О, Боже, той се самоуби! — крещеше тя и се опитваше да докосне любовника си.

Джейсън Борн се изправи и се приближи до вратата на хижата, която пазеше толкова много тайни. Затвори я, като наблюдаваше спокойно двамата си затворници. Жената плачеше, хълцаше и трепереше, но сълзите й не бяха сълзи на скръб, а на страх. Сержантът примигна и повдигна голямата си глава. На лицето му се четеше гняв и смут.

— Не пипайте нищо — заповяда Борн, когато Фланаган и Рейчъл Суейн колебливо влязоха пред него в генералския кабинет с множество снимки по стените. Като видя трупа на стария войник, облегнат назад в стола зад бюрото, все още със смъртоносния пистолет в отпуснатата ръка, и ужасяващата гледка на наполовина отнесения от изстрела череп, жената потръпна и се свлече на колене, като че ли щеше да повърне. Старши сержантът сграбчи ръката й и я изправи. Гледаше като замаян обезобразеното тяло на генерал Норман Суейн.

— Копеле гадно! — прошепна Фланаган напрегнато и едва чуто. Застана неподвижно и изведнъж изрева: — Изверг! Защо го направи? А сега какво ще правим?

— Обади се на полицията, сержанте — обади се Джейсън.

— Какво? — изкрещя генералският адютант и се извърна бързо към него.

— Не! — изкрещя госпожа Суейн и скочи на крака. — Не можем да направим това!

— Струва ми се, че нямате избор. Вие не сте го убили. Може да сте го докарали до самоубийство, но не сте го убили.

— Какво, по дяволите, имате предвид? — рязко запита Фланаган.

— Версията за една обикновена, макар и нечиста семейна трагедия е за предпочитане, отколкото нещо друго, което би предизвикало задълбочено разследване, не смятате ли? Предполагам, че връзката ви не е… тайна за никого.

— Той пет пари не даваше за „връзката ни“ и това също не беше тайна.

— Той ни насърчаваше по всякакъв повод — добави Рейчъл Суейн, като нерешително приглаждаше полата си и необичайно бързо възвръщаше самочувствието си. Говореше на Борн, но очите й бяха обърнати към любовника. — Той постоянно ни събираше, често дори дни наред… Трябваше ли да останем тук? Боже мили, та аз бях омъжена за този човек цели двадесет и шест години. Сигурна съм, че ме разбирате… това е ужасен удар за мен.

— Трябва да обсъдим някои неща — каза Борн.

— Не тук, моля ви. Да отидем в гостната. Там ще говорим.

Внезапно овладялата се госпожа Суейн излезе от кабинета. Генералският адютант хвърли поглед към подгизналото от кръв тяло, направи гримаса и я последва.

Джейсън ги наблюдаваше.

— Застанете в коридора, където мога да ви виждам, и не мърдайте! — извика той и се доближи до бюрото. — Погледът му отскачаше от един предмет на друг — последните предмети, които Норман Суейн бе видял, преди да лапне дулото на пистолета. Нещо не беше както трябва. Отдясно на големия зелен картон лежеше бележник със знака на Пентагона, името и ранга на Суейн, напечатани под емблемата на американската армия. До бележника, отстрани на зеления картон, в кожена подложка се търкаляше златна химикалка, чието остро сребърно връхче стърчеше, като че ли бе използвано съвсем скоро и този, който бе писал с нея, бе забравил да я щракне обратно. Борн се наведе над масата, на сантиметри от трупа, и усети все още парливата миризма на избухналия заряд и на изгоряло месо. Внимателно разгледа бележника. Страниците му бяха празни, но Джейсън внимателно откъсна горните няколко, сгъна ги и ги пъхна в джоба на панталоните си. Направи крачка назад, но нещо все още го глождеше… Огледа стаята и точно когато погледът му се плъзгаше по мебелите, старши сержант Фланаган се появи на прага.

— Какво правите? — подозрително попита Фланаган. — Чакаме ви.

— На приятелката ви може да й е трудно да стои тук, но не и на мен. Не мога да си позволя да изляза, има твърде много неща, които искам да узная.

— Нали казахте нищо да не се пипа?

— Да не се пипа, а не да не се гледа, сержант. Освен това, ако вземете нещо, никой няма да узнае, защото само вие ще знаете, че е било тук.

Борн внезапно се отправи към гравираната ниска медна масичка, от ония, които могат да се видят на всяка крачка по пазарите на Индия и Средния изток. Тя беше поставена между две кресла, пред малката камина в кабинета. Джейсън се наведе и вдигна стъкления пепелник с жлебове, наполовина пълен с угасени, недопушени цигари. Задържа го в ръка и се обърна към Фланаган.

— Да вземем за пример този пепелник, сержант. Докоснах го и моите отпечатъци са върху него, но никой няма да разбере това, защото го взимам със себе си.

— Защо?

— Защото надушвам нещо — в буквалния смисъл, с носа си, а не с инстинкта си.

— Какво искате да кажете, по дяволите?