Ултиматумът на Борн полностью

— Накарах Норман да подпише тези документи преди осемнадесет месеца — обади се адютантът. — Бях назначен за постоянно в канцеларията му в Пентагона и разквартируван в дома му. Просто трябва да попълня датата, да напиша името си и някакъв адрес за писма до поискване, който с Рейчъл вече сме го измислили.

— Това ли е всичко?

— Остава само да се обадя на няколко души и на адвоката на Норман, който ще се погрижи за всичко. После отиваме на летището.

— Изглежда сте го обмисляли много дълго — може би години…

— Как иначе! — прекъсна го генералската съпруга. — Както се казва, уредили сме си сметките.

— Но преди да подпиша тези документи и да си проведа разговорите, трябва да съм сигурен, че ще се измъкнем сухи от водата, и то веднага — добави Фланаган.

— Което означава никаква полиция, никакви журналисти и нищо общо със станалото тази вечер. Просто не сте били тук — каза Борн.

— Казахте, че това е трудна работа. Колко са големи дълговете, които имате да прибирате?

— Вие просто не сте били там — тихо и бавно повтори Борн, загледан в стъкления пепелник с изцапаните от червило угарки, поставен на масата до него. После вдигна отново поглед към генералския адютант. — Нищо не сте пипали тук. Няма никакви следи, които да ви свързват със самоубийството… Наистина ли сте готови да заминете след няколко часа?

— Дори и след тридесет минути, Делта — обади се Рейчъл.

— Но все пак двамата сте живели тук…

— Не искаме нищо от този живот, освен това, което е на гърба ни — изрече твърдо Фланаган.

— Това имение е ваше, нали, госпожо Суейн?

— Ами! Прехвърлено е на името на някаква фондация, попитайте адвоката. Той ще ми изпрати това, което ще наследя, ако изобщо получа нещо. Ние искаме да се махнем оттук и толкова.

Джейсън гледаше ту единия, ту другия — каква странна двойка…

— Нищо не ви спира.

— Откъде можем да сме сигурни? — пристъпи Фланаган.

— Ще трябва да ми се доверите. Каква алтернатива имате? Да речем, че останете тук. Независимо какво ще направите с него, резултатът ще е един и същ — той няма да отиде в Арлингтън нито утре, нито вдругиден. Рано или късно някой ще дойде да го потърси. Ще има въпроси, обиск, разследване и е ясно като бял ден, че медиите ще прелеят от догадки. Много скоро ще надушат „връзката ви“!

Старши сержантът и приятелката му се спогледаха.

— Той е прав, Еди — съгласи се тя. — С него все пак имаме някаква възможност, а без него — не.

— Прекалено лесно ми се струва — заяви Фланаган. — Как ще се справите с всичко?

— Това си е моя работа — отвърна Борн. — Дай ми всички телефонни номера и се обади само в Ню Йорк. Ако бях на твое място, щях да го направя от кой да е тихоокеански остров.

— Ти си откачил! В мига, в който новината се разчуе, „Медуза“ ще ме привика, а и Рейчъл също. Ще искат да знаят какво е станало.

— Кажи им истината или почти истината. Обзалагам се, че дори и премия ще получите.

— Съвсем си се побъркал!

— Никога не съм бил побъркан — нито във Виетнам, нито в Хонконг, нито сега, сержанте… Върнали сте се с Рейчъл, видели сте какво се е случило, прибрали сте си багажа и сте заминали. Не сте искали да ви задават никакви въпроси, а тъй като мъртвите не говорят, сте предпочели да не попадате в някой капан, който могат да ви поставят. Сложи с един ден по-задна дата на документите, изпрати ги по пощата, а останалото остави на мен.

— Не знам…

— Нямаш избор, сержанте — рязко каза Джейсън и стана от стола. — А освен това не искам да губя повече време! Като искате да си вървя, ще си тръгна. Сами се оправяйте — и Борн ядосано се запъти към вратата.

— Не Еди, спри го! Ще направим както казва — поне ще си опитаме късмета! Иначе с нас е свършено и ти го знаеш.

— Добре, добре… Успокой се, Делта, ще направим както кажеш.

Джейсън се спря и се извърна.

— Всичко, което кажа, сержанте, до най-малката подробност.

— Съгласен.

— Първо ще отидем до твоята хижа, докато Рейчъл си събере багажа. Ще ми дадеш всичко което знаеш — телефони и номера на коли, имената, които помниш, всичко, което можеш и за което те моля. Разбрахме ли се?

— Да.

— Да тръгваме тогава. Госпожо Суейн, зная, че имате много дреболии, които сигурно бихте искали да вземете, но…

— Оставете, господин Делта. Нямам спомени тук. Това, на което наистина държа, много отдавна е изпратено на десетки хиляди километри оттук и е на сигурно място.

— Божичко, и това ако не е подготовка!

— Не съм ли права? Този ден щеше да дойде — рано или късно, нали разбирате? — Рейчъл бързо мина покрай двамата мъже и влезе в хола. Там се спря, после се доближи до старши сержант Фланаган.

— Ей, Еди — каза тихичко тя, — май наистина ще стане. Ще живеем, Еди, разбираш ли?

— Да, мила. Знам.

Двамата мъже излязоха в тъмнината и се отправиха към хижата.

— Наистина няма време за губене, сержанте, започвай — заговори Борн. — Какво можеш да ми кажеш за това имение на Суейн?

— Готов ли си?

— В какъв смисъл? Разбира се, че съм готов. — Но не беше. Закова се на място, когато чу думите на Фланаган.

— Като начало — това е гробище.