— Така си е, капитане — отвърна марсовият старшина Хари Пеглър. Верен на думата си, той и мачтовите моряци бяха успели за последните две седмици да монтират всички прибрани мачти, реи и такелаж въпреки виелиците, ниските температури, гръмотевичните бури, засилващия се натиск на леда и силните ветрове. Навсякъде по възстановените стенги, рангоут и такелаж на натежалата горна част на кораба проблясваше лед. На Крозиър „Ужас“ му изглеждаше като обсипан със скъпоценни камъни.
След потъването на КНВ „Еребус“ в последния ден на март Крозиър и Фицджеймс решиха, че макар да е необходимо скоро да напуснат и „Ужас“, ако искат да имат някакъв шанс да се доберат пеша или с лодки до безопасно място преди настъпването на зимата, корабът трябва да бъде подготвен за плаване. Ако се задържаха в лагера на Земята на Крал Уилям до средата на лятото и ледът като по чудо се разчупеше, те биха могли, теоретично, да се върнат с лодките обратно на „Ужас“ и да се опитат да отплават към свободата.
Теоретично.
— Господин Томас! — извика Крозиър на Робърт Томас, втория помощник-капитан, който стоеше начело във впряга на първата от петте шейни. — Водете, когато сте готов!
— Слушам, сър — извика в отговор Томас и опъна силно въжетата. Въпреки усилията на седмината мъже, впрегнати в хамута, шейната не помръдна. Плъзгачите бяха замръзнали в леда.
— Напъни се, Боб! — каза през смях Едуин Лорънс, един от моряците, които бяха впрегнати в хамута. Шейната изстена, мъжете също, ремъците изскърцаха, ледът изтрещя и тежко натоварената шейна потегли напред.
Лейтенант Литъл нареди да потегли втората шейна, където пръв във впряга беше Магнъс Менсън. Благодарение на силите на гиганта втората шейна — макар и по-тежко натоварена от първата — веднага се отлепи от мястото си, тихо скърцайки с дървените си плъзгачи по леда.
Така потеглиха четирийсет и шестимата мъже; трийсет и пет от тях теглеха шейните, петима вървяха с пушки или мускети, очаквайки своя ред да застанат във впряга, четирима старшини от двата кораба и двамата офицери — лейтенант Литъл и капитан Крозиър — вървяха редом с тях, като понякога помагаха в бутането на шейните, а още по-рядко сами се впрягаха в тях.
Капитанът си спомни как няколко дни по-рано, когато втори лейтенант Ходжсън и трети лейтенант Ървинг се подготвяха за поредния поход с шейни и лодки до лагера „Ужас“ — тогава и двамата офицери получиха заповед да вземат хора от лагера за лов и разузнаване през следващите няколко дни, — Ървинг беше изненадал своя командир с молбата единият от двама мъже, зачислени в отряда му, да остане на „Ужас“. В първия момент Крозиър се изненада, защото впечатлението му от младия Джон Ървинг беше, че младши лейтенантът се оправя добре с моряците и е способен да ги накара да изпълнят всяка заповед, но след като чу имената на въпросните мъже, той разбра всичко. Лейтенант Литъл беше разпределил и Магнъс Менсън, и Корнилиъс Хики в отряда на Ървинг и младият мъж учтиво помоли, без да дава никакви допълнителни обяснения, някой от двамата да бъде зачислен в друг отряд. Крозиър веднага удовлетвори молбата му и прехвърли Менсън в отряда, който щеше да напусне с шейни кораба последния ден, а дребничкия помощник-калафатник пусна напред, с лейтенант Ървинг. Крозиър също не вярваше на Хики, особено след едва не избухналия бунт няколко седмици по-рано, и знаеше, че дребният мъж е много по-опасен, когато до него е огромният идиот Менсън.
Сега, докато се отдалечаваше от кораба, виждайки Менсън да тегли шейната на петдесет фута пред него, Крозиър нарочно гледаше само напред. Беше решил твърдо, че няма да се обръща назад към „Ужас“, поне през първите два часа от пътя.
Гледайки мъжете, които бяха навели напред и опъваха ремъците с всички сили, капитанът си мислеше за хората, които не бяха с тях.
Този ден с тях не беше Фицджеймс — той изпълняваше задълженията на командващ офицер в лагера Ужас на Земята на Крал Уилям, но истинската причина да отсъства беше, че той бе проявил тактичност. Никой капитан не би желал да напусне кораба си пред очите на друг капитан, и всички капитани проявяваха голяма чувствителност по този въпрос. Крозиър, който беше посещавал „Еребус“ почти всеки ден, след като корабът бе започнал да се руши под натиска на леда в началото на март, два дни след пожара и нахлуването на тварта от ледовете, твърдо реши да не бъде там по обяд на трийсет и първи март, когато Фицджеймс трябваше да напусне кораба. Фицджеймс му беше върнал услугата тази седмица, когато предложи да поеме командирските задължения далеч от „Ужас“.
Повечето от останалите мъже отсъстваха по доста по-трагична и тягостна причина. Докато крачеше до последната шейна, Крозиър си припомняше лицата им.
