На „Ужас“ му беше провървяло повече, отколкото на „Еребус“ по отношение на загубите сред командния състав. От своите главни офицери Крозиър изгуби първия си помощник Фред Хорнби, убит от звяра по време на трагичните събития в нощта на карнавала, втория лоцман Джайлс Макбийн, убит от чудовището по време на похода с шейни през септември предишната година, и двамата си лекари, Педи и Макдоналд, също по време на новогодишния карнавал. Но първият, вторият и третият му лейтенант бяха живи и в сравнително добро здраве, както и вторият му помощник Томас, ледовият му лоцман Бланки и незаменимият господин Хелпман, неговият домакин.
Фицджеймс беше изгубил своя командващ офицер — сър Джон — и своя първи лейтенант Греъм Гор, както и лейтенант Джеймс Уолтър Феърхолм и първи помощник Робърт Орми Сарджънт, всичките убити от чудовището. Беше изгубил и главния си лекар господин Стенли и Хенри Фостър Колинс, втория си лоцман. Така му оставаха само лейтенант Х. Т. Д. Левеконт, вторият помощник Чарлс Девьо, ледовият лоцман Рийд, доктор Гудсър и домакинът му Чарлс Хамилтън Озмър. В студената офицерска столова, където в първите две години около масата се събираха много хора — сър Джон, Фицджеймс, Гор, Левеконт, Феърхолм, Стенли, Гудсър и домакинът Озмър, — през последните няколко седмици се бяха хранили само капитанът, единственият останал жив лейтенант, лекарят и домакинът. А в последните дни, знаеше Крозиър, когато под натиска на леда „Еребус“ се беше наклонил почти на трийсет градуса към десния борд, четиримата мъже в столовата представляваха абсурдно зрелище, принудени да седят на палубата, поставили чиниите си на коленете, запънали крака в дъските на пода.
Хор, стюардът на Фицджеймс, все още беше болен от скорбут и затова задълженията му изпълняваше клетият стар Бриджънс, който сновеше като рак, за да обслужи офицерите, вкопчени в безумно наклонената палуба.
На „Ужас“ му беше провървяло и по отношение на загубите сред младшите офицери. Инженерът на Крозиър, главният боцман и дърводелецът бяха все още живи и дееспособни. „Еребус“ беше изгубил инженера си Джон Грегъри и дърводелеца Джон Уийкс, които бяха изкормени през март, при проникването на създанието на борда през нощта. Другият младши офицер, боцман Томас Тери, беше обезглавен от тварта предишния ноември. На Фицджеймс не му бе останал жив нито един младши офицер.
От двайсет и един подофицери на „Ужас“ — помощниците, кормчиите, старшините на бака, трюма, гротмарса и марса, стюардите, калафатниците и огнярите — Крозиър беше изгубил само един: огняря Джон Торингтън, първия човек, който бе умрял в експедицията много отдавна, на 1 януари 1846 година, на остров Бичи. И младият Торингтън, помнеше Крозиър, беше умрял от туберкулоза, от която бе боледувал още в Англия.
Фицджеймс бе изгубил поредния си подофицер, огняря Томи Плейтър, през март, когато чудовището се развилня на долните палуби на кораба. Само Томас Уотсън, помощник-дърводелецът, беше останал жив след нападението на тварта в трюма онази нощ, но бе изгубил лявата си ръка.
Тъй като оръжейникът Томас Бърт беше изпратен обратно в Англия от Гренландия още преди да се натъкнат на първия истински лед, на „Еребус“ бяха останали двайсет оцелели подофицери. Някои от тях като престарелия шивач на платна Джон Мъри и стюарда на Фицджеймс Едмънд Хор бяха тежко болни от скорбут и не можеха да вършат нищо; други като Томас Уотсън бяха твърде осакатени, за да са от помощ, а трети като бичувания стюард на младшите офицери Ричард Ейлмър се намираха в твърде дълбока депресия, за да са от полза.
Крозиър нареди на един от мъжете, който очевидно беше твърде изтощен, да отдъхне, като повърви заедно с въоръжената охрана, а сам той застана на мястото му във впряга. Макар че с него теглеха още шестима мъже, отслабналият организъм на капитана с огромни усилия издържаше на напрежението от тегленето на повече от хиляда и петстотинте фунта консервирана храна, оръжия и палатки. Дори след като Крозиър влезе в ритъм — той ходеше с отрядите още от март, когато започна да изпраща лодки и провизии на Земята на Крал Уилям, и познаваше добре тегленето на шейни, — болката от врязващите се в болящите го гърди ремъци, тежестта на товара и неудобството от потта, която замръзваше, топеше се и отново замръзваше в дрехите, му действаха убийствено.
Искаше му се да имаха повече здрави старши моряци и морски пехотинци.
„Ужас“ беше изгубил двама от своите старши моряци — Били Стронг, разкъсан на две от съществото, и Джеймс Уокър, който беше най-добрият приятел на Магнъс Менсън, преди гигантът да изпадне напълно под влиянието на дребния, подобен на плъх в лицето помощник-калафатник. Точно от страх да не срещне в трюма призрака на Джими Уокър, помнеше Крозиър, огромният Менсън едва не се беше разбунтувал за пръв път преди толкова много месеци.
