Дарен изпусна огромна въздишка на облекчение. Тя оформи с уста думите „Благодаря ти“ към Ванда. Сега на Остин нямаше да му бъде натресен харем. А тя ще може да запази работата си.

Маги влезе с Роберто. Той тръгна към дамите и се поклони. Лейди Памела повтори въпроса.

Усмивката на Роберто беше толкова мазна, колкото и зализаната му назад коса.

— Позволете ми да кажа, че за мен ще е голяма чест да бъда ваш господар.

— Благодарим ви, добри господине — отговори принцеса Джоана. — Но как бихте разрешили разногласие между нас?

Роберто сви рамене.

— Въпросът е спорен. Няма да има разногласия.

— Не ви разбрах? — каза лейди Памела.

— Като господар, само моето мнение ще е от значение. Следователно, вие винаги ще сте съгласни с мен, и ще живеем в мир и хармония.

Последва тишина. Роберто се усмихна, очевидно убеден, че ерата на мира и хармонията е започнала.

Очите на Ванда се присвиха.

— А ако не сме съгласни с вас?

— Аз съм господарят. Ще правите каквото кажа и ще вярвате в това, в което ви кажа да вярвате.

Още тишина. Жените размениха погледи.

— Би ли излязъл за момент? — Грегори направи жест към вратата. — Дамите трябва да направят окончателния си избор.

Роберто се поклони, след това излезе от стаята.

— Е — въздъхна Кора Лий. — Поне беше добре облечен.

— Красив е — промърмори лейди Памела. — И… се покланя добре.

— И все пак — каза принцеса Джоана, — в него има нещо, което ме кара да искам да откъсна главата му.

Мария Консуела кимна.

— Лош е.

— Той е едно арогантно копеле — допълни Ванда.

— Не са ли това добри качества за господар? — попита Кора Лий.

Ванда изсумтя.

— Ако това е вярно, не искам господар.

— Но ние имаме нужда от такъв! — настоя лейди Памела. — Не можем да се грижим за себе си.

— Добре се справяме — отговори Ванда. — Нямаме нужда от мъж, който да се грижи за нас.

Принцесата се намръщи.

— Но имаме нужда от пари, за да оцелеем. Трябва ни господар, за да имаме пари.

Кора Лий наклони глава.

— Може ли някой да ми напомни какво не беше наред с Адам?

Дарси преглътна.

— Не. — Ванда се изправи. — Всички се съгласихме. Адам отпада.

— Не беше добре облечен — отговори лейди Памела.

— Дреболия — изпуфтя Кора Лий. — Ние просто ще научим мъжа как да се облича.

Мария Консуела се изправи пред тях.

— Беше неучтив. Той отказа да ни помогне да разрешим спора си.

— Вярно е — надигна се бавно принцеса Джоана. — Но той отказа, защото вярваше, че бихме могли сами да разрешим проблема. Каза, че сме интелигентни.

Кора Лий скочи на крака.

— Искаш да кажеш, че той няма да се опитва да ни казва какво да мислим? Или говорим?

Принцесата кимна.

— Страхувам се, че преценихме погрешно Адам.

Ченето на Дарси увисна. Тя стрелна Ванда с отчаян поглед.

— Чуйте! — Ванда вдигна ръце. — Нямаме нужда и от двама им. Справяме се добре и сами.

— Аз гласувам за Адам — обяви принцеса Джоана.

— Аз също — изчуруликаха Кора Лий и лейди Памела едновременно.

— И аз — каза Мария Консуела. — Трябва да изберем Адам.

Дарси изстена вътрешно. Можеше да се сбогува с кариерата си.

— Гласувам с „не“ и за двама им — настоя Ванда. — Вижте колко далеч стигнахме. Не захвърляйте всичко сега.

— Гласуването е направено и мнозинството печели.

Грегори направи знак на дамите да седнат. Той взе специалното фенерче от сейфа на стената. Маги отвори вратата и покани двамата мъже да се върнат. Остин изглеждаше нервен, но усмивката на Роберто излъчваше увереност.

Слай пристъпи напред.

— За мен е чест да обявя победителя, който ще носи титлата „Най-сексапилния мъж на планетата“.

— Ако по някаква причина — прекъсна го Грегори, — победителят не е в състояние да изпълнява задълженията си на „Най-сексапилният мъж на планетата“, подгласникът ще получи титлата и паричната награда вместо него.

Слай държеше картонения чек пред гърдите си. Очите му искряха от вълнение.

— Роберто от Буенос Айрес?

— Да? — Роберто пристъпи напред. Очите му блестяха докато се протягаше за чека.

— Ти отпадаш. — Слай се засмя на жестоката си шега.

Усмивката на Роберто замръзна.

— Какво?

Лицето на Остин пребледня. Той отстъпи назад.

— Най-сексапилният мъж на планетата е Адам от Уисконсин! — обяви Слай.

Грегори побутна напред зашеметения Остин.

— Поздравления! — Слай грабна ръката на Остин и я разтърси енергично. — Ето го чека ти за пет милиона долара. — Той бутна огромния картонен чек в ръцете на Остин.

Дамите, с изключение на Ванда, изръкопляскаха изискано.

Слай махна към жените.

— А това е чисто новият ти харем!

Преглъщането на Остин беше ясно доловимо.

— Аз… не заслужавам това. — Той се опита да върне чека обратно на Слай.

Слай се засмя.

— Хайде сега, не се стеснявай. Дамите те избраха.

— Тогава са глупачки! — извика Роберто. — Как биха могли да изберат този… този грубиян пред мен?

— Тихо — каза му Маги.

— Вижте — каза Остин. — Не искам харем.

Дамите ахнаха.

— Не ни искаш? — изхленчи Кора Лий.

— Сигурен съм, че сте много приятни дами, и аз в действителност започнах да ви харесвам, но вие не ме искате. Не… не съм ваш тип.

Принцеса Джоана се намръщи.

— Мъже ли предпочиташ?

Очите на Барт светнаха. Буквално.

Перейти на страницу:

Похожие книги