— Ще продължа битката срещу злото. Все още ще бъдем на една страна.

— Ти си злото, предател такъв! Махай се оттук — изкрещя Шон.

Остин затвори вратата след себе си. Алиса и Ема обикаляха наоколо с притеснени изражения на лицата. Той свали служебната си карта и я подаде на Ема.

— Не трябва да напускаш — прошепна тя. — Ти си най-силният сред нас.

— Аз все още се боря срещу лошите. — Остин се усмихна тъжно. — Пази се. — Той излезе и взе асансьора до приземния етаж.

Беше прецакал всичко. Шон знаеше къде се снима риалити шоуто и беше достатъчно вбесен, за да отмъсти на вампирите, които са там. Остин трябваше да се върне в пентхауса, за да се увери, че Дарси и приятелите й са защитени. Оставаше само една нощ за снимки. Веднъж, след като приключеше всичко, Дарси и приятелите й щяха да са в безопасност.

А какво щеше да прави той след това? Загуби работата си. Загуби момичето. Опита се да направи нещата правилно, но всичко се бе разпаднало.

* * *

Можеш да се омъжиш за мен или да прекараш остатъка от вечността в пиянски унес.

Неуместният избор на думи на Остин, продължи да преследва Дарси. Не можеше да се омъжи за него. Как би могла да го обрече на живот, изпълнен с тъмнина и жена, която можеше да се превърне в чудовище във всеки един момент? Тя все още потръпваше всеки път, когато си спомняше болката от удължаването на зъбите й, мощния порив да ги използва и непреодолимата жажда за кръв.

За щастие реакцията й на ужас и отвращение беше също толкова силна, колкото и нуждата й за кръв. Само това й бе помогнало да запази достатъчно контрол над себе си, за да се сдържи да не ухапе Остин. Ами ако се случваше отново и отново? Какво щеше да стане, ако тя бавно свикне с мисълта и ужасът от това изведнъж изчезне? Тогава нямаше да има нищо, което да я спре да ухапе Остин или да го превърне против волята му. А след това, той щеше да я намрази. Точно, както тя мразеше Конър.

Очите й се замъглиха от сълзи. Доколкото знаеше, тя и Грегори бяха единствените вампири, които винаги са били изцяло на изкуствено хранене. Знаеше, че останалите от приятелите й вероятно са хапали хора в миналото, но винаги й бе било трудно да си го представи. Сладката малка Маги да забие зъбите си в някого?

Но сега знаеше как можеше да се случи. Когато зъбите й се удължиха, тя отчаяно жадуваше за кръв. И ако това се случваше нощ след нощ, в крайна сметка щеше да загуби страховитата си аура и да се превърне в нещо нормално. С течение на времето, дори щеше да стане приятно.

Не можеше да въвлече Остин в този капан. А да прекара вечността в пиянски унес, бе жалко. Единственото решение, което успя да измисли бе много работа. Поне щеше да е продуктивна. И да държи мислите си далеч от Остин.

В сряда тя пристигна в ДВК скоро след здрач и веднага се захвана с работата си по третото шоу, което щеше да се излъчи тази събота. След няколко часа Слай надникна в кабинета й. Дарси бе изкушена да хвърли телбода към него, затова че се е държал толкова отвратително към Маги.

— Е, Нюхарт, разбра ли кое е момичето в горещата вана?

— Не. — Тя се бе концентрирала върху работата си, така че той знаеше, че я прекъсва. — Страхувам се, че завинаги ще бъде загадка.

— Хмм. — Слай се почеса по брадата, без да забелязва намеците й, че я притеснява. — Повечето от телефонните обаждания и електронни писма показват, че хората се колебаят между Кора Лий или лейди Памела.

Дарси въздъхна и продължи да работи.

— Все още получаваме електронни писма за това колко лошо са облечени дамите — продължи Слай. — Погрижи ли се за този въпрос?

— Да. Тоалетите на всички им са изцяло обновени. Няма да се види в следващите няколко епизода, но мисля, че ще бъдеш много доволен.

— Хубаво. — Слай се подпря срещу касата на вратата, сякаш възнамеряваше да остане поне още пет минути.

Дарси потисна стона си.

— Все още ли си по график? — попита той. — Записваш последното шоу този петък, нали?

— Да, сър. Ще имаме победител в петък вечер. — И по-добре това да бъде Роберто или с нея беше свършено.

— Чудесно. Планирам да бъда там за финалната церемония, за да мога да дам чека. Подготвил съм страхотен голям чек.

— Звучи добре.

— И казах на Корки Кърант да бъде там, така че да може да направи няколко интервюта след церемонията.

— Звучи вълнуващо — промърмори Дарси.

— Вълнуващо е! — Слай обърна глава, защото вниманието му бе привлечено от нещо в коридора. — Хей, Тифани! Закъсня. — Той върна погледа си върху Дарси. — Имам среща. Ще се видим по-късно — каза той и затвори вратата.

Перейти на страницу:

Похожие книги