— Ще продължа битката срещу злото. Все още ще бъдем на една страна.
—
Остин затвори вратата след себе си. Алиса и Ема обикаляха наоколо с притеснени изражения на лицата. Той свали служебната си карта и я подаде на Ема.
— Не трябва да напускаш — прошепна тя. — Ти си най-силният сред нас.
— Аз все още се боря срещу лошите. — Остин се усмихна тъжно. — Пази се. — Той излезе и взе асансьора до приземния етаж.
Беше прецакал всичко. Шон знаеше къде се снима риалити шоуто и беше достатъчно вбесен, за да отмъсти на вампирите, които са там. Остин трябваше да се върне в пентхауса, за да се увери, че Дарси и приятелите й са защитени. Оставаше само една нощ за снимки. Веднъж, след като приключеше всичко, Дарси и приятелите й щяха да са в безопасност.
А какво щеше да прави той след това? Загуби работата си. Загуби момичето. Опита се да направи нещата правилно, но всичко се бе разпаднало.
Неуместният избор на думи на Остин, продължи да преследва Дарси. Не можеше да се омъжи за него. Как би могла да го обрече на живот, изпълнен с тъмнина и жена, която можеше да се превърне в чудовище във всеки един момент? Тя все още потръпваше всеки път, когато си спомняше болката от удължаването на зъбите й, мощния порив да ги използва и непреодолимата жажда за кръв.
За щастие реакцията й на ужас и отвращение беше също толкова силна, колкото и нуждата й за кръв. Само това й бе помогнало да запази достатъчно контрол над себе си, за да се сдържи да не ухапе Остин. Ами ако се случваше отново и отново? Какво щеше да стане, ако тя бавно свикне с мисълта и ужасът от това изведнъж изчезне? Тогава нямаше да има нищо, което да я спре да ухапе Остин или да го превърне против волята му. А след това, той щеше да я намрази. Точно, както тя мразеше Конър.
Очите й се замъглиха от сълзи. Доколкото знаеше, тя и Грегори бяха единствените вампири, които винаги са били изцяло на изкуствено хранене. Знаеше, че останалите от приятелите й вероятно са хапали хора в миналото, но винаги й бе било трудно да си го представи. Сладката малка Маги да забие зъбите си в някого?
Но сега знаеше как можеше да се случи. Когато зъбите й се удължиха, тя отчаяно жадуваше за кръв. И ако това се случваше нощ след нощ, в крайна сметка щеше да загуби страховитата си аура и да се превърне в нещо нормално. С течение на времето, дори щеше да стане приятно.
Не можеше да въвлече Остин в този капан. А да прекара вечността в пиянски унес, бе жалко. Единственото решение, което успя да измисли бе много работа. Поне щеше да е продуктивна. И да държи мислите си далеч от Остин.
В сряда тя пристигна в ДВК скоро след здрач и веднага се захвана с работата си по третото шоу, което щеше да се излъчи тази събота. След няколко часа Слай надникна в кабинета й. Дарси бе изкушена да хвърли телбода към него, затова че се е държал толкова отвратително към Маги.
— Е, Нюхарт, разбра ли кое е момичето в горещата вана?
— Не. — Тя се бе концентрирала върху работата си, така че той знаеше, че я прекъсва. — Страхувам се, че завинаги ще бъде загадка.
— Хмм. — Слай се почеса по брадата, без да забелязва намеците й, че я притеснява. — Повечето от телефонните обаждания и електронни писма показват, че хората се колебаят между Кора Лий или лейди Памела.
Дарси въздъхна и продължи да работи.
— Все още получаваме електронни писма за това колко лошо са облечени дамите — продължи Слай. — Погрижи ли се за този въпрос?
— Да. Тоалетите на всички им са изцяло обновени. Няма да се види в следващите няколко епизода, но мисля, че ще бъдеш много доволен.
— Хубаво. — Слай се подпря срещу касата на вратата, сякаш възнамеряваше да остане поне още пет минути.
Дарси потисна стона си.
— Все още ли си по график? — попита той. — Записваш последното шоу този петък, нали?
— Да, сър. Ще имаме победител в петък вечер. — И по-добре това да бъде Роберто или с нея беше свършено.
— Чудесно. Планирам да бъда там за финалната церемония, за да мога да дам чека. Подготвил съм страхотен голям чек.
— Звучи добре.
— И казах на Корки Кърант да бъде там, така че да може да направи няколко интервюта след церемонията.
— Звучи вълнуващо — промърмори Дарси.
— Вълнуващо е! — Слай обърна глава, защото вниманието му бе привлечено от нещо в коридора. — Хей, Тифани! Закъсня. — Той върна погледа си върху Дарси. — Имам среща. Ще се видим по-късно — каза той и затвори вратата.