— Номер едно трябва да е Гарт Манли. — Маги намери неговата снимка и я подаде на Дарси.
— Съгласна съм. А номер две трябва да е… — Ванда се протегна за снимка. — Ето го — Аполон, богът на слънцето.
Маги се изкиска.
— Името му е Адам. — Дарси грабна снимката от Ванда. Адам, като първия мъж. В главата й изникна картина — Адам Олаф Картрайт, лудуващ в Райската градина, носещ единствено препаска. Не, нека бъде смокинов лист. Много голям смокинов лист. Такъв, който ще отлети при най-лекия бриз.
По дяволите! Толкова ли абсурдно повърхностна беше, че да бъде зашеметена от великолепно тяло, красиво лице с трапчинки и чифт пленителни сини очи? Тя погледна към снимката му. Е, явно, да.
С тих стон, тя призна, че това бе нещо повече от моментна похот. Адам Олаф Картрайт притежаваше повече от страхотна външност. Тя бе усетила неговата интелигентност, доброта, честност и сила.
— Изчерви се отново — предупреди я Маги внимателно.
Дарси седна с въздишка.
— Това е невъзможна ситуация. Знаете го.
— Може би не е. — Ванда се облегна назад в стола си. — Чувала съм истории за дами, които държат смъртен мъж като сексиграчка.
Дарси трепна.
— Никога не бих могла да направя такова нещо.
— И този вид връзки не траят дълго — добави Маги.
— Съжалявам, Дарси. Ще спрем да те дразним за това.
— Добре. — Тя остави снимките на Гарт и Адам настрани, а след това започна да рови из останалите. — Какво мислите за Джордж Мартинес и Никълъс Поулс? — Тя извади снимките им.
— Стават. — Маги избра още един. — И този също беше добър. Сет Хауърд.
— Чудесно. Значи сме готови. — Дарси започна да рови в папката си за мобилния телефон. — Ще се обадя на Грегори, за да дойде да ни вземе. — Тя го завари в колата му и той прецени, че ще пристигне след петнадесетина минути.
Ванда стана.
— По-добре да се телепортирам вкъщи. Гладна съм, а Гарт Манли изглежда доста вкусен.
— Тръгвай. — Дарси бързо й връчи телефона. — О, и се опитай да убедиш останалите дами, да участват в шоуто с теб.
— Ще се опитам. — Ванда сви рамене. — Но ако са се карали през цялото време, няма да са в настроение да ме изслушат.
— Още нещо — продължи Дарси. — Закълни се, че няма да им кажеш, какво сме правили тази вечер. Трябва да е изненада, че ще има смъртни в шоуто.
Ванда сбърчи нос.
— Каква изненада би било това? Можем да ги подушим от една пресечка разстояние.
— Погрижила съм се. — Дарси събра снимките на всички отхвърлени кандидати в спретната купчинка. — Когато работех в Роматех се случи двама вампири да изгубят контрол. Те ухапаха някои от смъртните служители.
— О, спомням си — каза Маги. — Роман беше бесен.
Дарси кимна.
— Напълно провалиха мисията му да направи света сигурен и за смъртни, и за вампири. И фактът, че това се случи на собственото му работно място, бе много смущаващ.
— И какво направи той? — попита Ванда.
— Първо, предложи безплатна синтетична кръв на всички служители вампири. Това вършеше работа за известно време, но после нападенията започнаха отново. Роман се страхуваше, че смъртните ще го съдят и това ще да доведе до привличане на вниманието към света на вампирите. Затова създаде пластмасова гривна за глезен, покрита с някакъв химикал, който напълно прикрива миризмата на смъртните. Работи като отблъсква вампирите. Когато не усещат миризмата на смъртните, не се изкушават да ги нападнат.
— Ще използваш гривните за глезен в шоуто? — попита Маги.
— Да. Смъртните ще бъдат в безопасност. И ще бъде невъзможно да ги разкрият.
Ванда наклони глава, докато размишляваше.
— Въпреки всичко вампирите могат да разберат кой е смъртен като проникнат в умовете им.
— В шоуто няма да бъде позволено четенето на мисли или контролът над ума — обясни Дарси. — Това ще бъде включено в договорите за вампирите. — В противен случай, никога няма да успеем да проведем справедлив конкурс.
— Има логика. — Ванда набра домашния номер на Грегори. — Трябва да тръгвам. Миризмата от тези мъже, надолу по коридора ме настървява. — Тя направи пауза и после каза в телефона: — Лейди Памела, ще задържиш ли? Ще продължиш ли да говориш?
Дарси задържа телефона, докато Ванда изчезна напълно, а след това го прибра в папката си.
На вратата се почука и госпожа Стайн надникна. Тя огледа стаята.
— Къде… — Тя погледна назад към празния коридор. — Мислех, че сте три.
— Да. — Дарси се усмихна и бързо смени темата. — Взехме своето решение. Това са петимата мъже, които искаме. — Тя подаде петте надписани снимки.
— Добре. — Госпожа Стайн пристъпи леко напред, за да вземе снимките.
— Тук имам някои инструкции и договорите, които трябва да подпишат. — Дарси извади документите от папката си.
Госпожа Стайн ги взе.
— Ще ги дам на бедните… ъъъ, късметлиите.
— Благодаря ви. Те ще трябва да върнат подписаните договори в рамките на пет дни, за да можем да се придържаме към графика. Ако нямате нищо против, ще бъде по-лесно за нас, ако ги върнат тук. Маги ще дойде вечерта на петия ден, за да ги вземе.
— Много добре. — Госпожа Стайн излезе от стаята.
Дарси заобиколи масата.
