До масата се приближи сервитьор, за да напълни чашите им с Газирана кръв — фюжън питието на Роман от синтетична кръв и шампанско. Друг сервитьор обикаляше около масата и поставяше купи с храна пред всяка от тях.

Дарси се намръщи при вида на неравната, тъмночервена смес в купата си.

— Какво е това?

— О, Грегори ни разказа за него. — Маги взе лъжица и я мушна в гъстата лепкава течност в купата си. — Той е направил първия вкусов тест за Роман.

Лейди Памела повдигна вежда.

— Да не би да предлагаш да ям тази странна смесица?

— Да. — Маги вдигна лъжицата, за да я погледне. — Роман го е измислил точно за приема. Нарича се Червен кадифен пудинг — смес от синтетична кръв и бяла сватбена торта.

— Колко отвратително. — Принцеса Джоана бутна купата си към центъра на масата.

Веднъж поне Дарси в действителност да бъде съгласна с тираничната, стара, средновековна вампирка. С пристъп на гадене, тя премести купата си настрана.

Маги остави лъжицата си и се загледа към булката и младоженеца, които танцуваха валс на дансинга.

— Изглеждат много щастливи.

Смехът на Шана прозвуча, когато тя, без да иска, настъпи крака на Роман.

Лейди Памела подсмръкна.

— Очевидно никога не се е облагодетелствала от подходящ учител по танци.

— Si — кимна Мария Консуела и конусовидната й шапка се залюля. — Можеш да я облечеш в чудесна рокля, но това не променя истината. Тя не е нищо друго, освен нисш крепостен.

Роман спря в средата на едно бързо завъртане, за да наведе жена си настрани и да положи дълга целувка върху устните й.

Маги въздъхна замечтано.

— Това е толкова романтично. Точно от този тип неща, които би направил дон Орландо.

Ванда изсумтя.

— От това, което чух, дон Орландо предпочита да танцува в хоризонтално положение.

Маги се намуси.

— Тези слухове са лъжа. Дон Орландо чака подходящата жена. Мен.

Дарси размени поглед с Ванда. И двете се надяваха сърцето на Маги да не бъде разбито.

— О, вижте, и други хора започват да танцуват. — Кора Лий потупа устни с бялата си ленена салфетка. Дарси потръпна, когато осъзна, че южняшката красавица в действителност бе излапала цялата си купичка с Червен кадифен пудинг.

Кора Лий отвори жълтото си ветрило.

— Трябва да обявя, че се надявам някой да ме покани на танц.

— Мен също — каза лейди Памела. — Просто обожавам да танцувам. О, браво. Конър идва насам. Той танцува превъзходно менует.

Дарси настръхна. Стисна здраво двете си ръце и се съсредоточи върху чистата бяла покривка пред себе си. Беше достатъчно трудно да се изправи пред него преди. С малко късмет, той щеше да покани лейди Памела или Кора Лий на танц.

— Добър вечер, дами. — Ниският му глас се понесе като приятна музика, която Дарси някога мислеше за очарователна. Но сега й донесе само спомени за онази ужасна нощ.

— Я виж ти, Конър, толкова мило от твоя страна да спреш тук. — Кора Лий запърха с ветрилото си. И с миглите си. — Опита ли пудинга? Беше поразително вкусен.

— Не съм го пробвал още. — Последва неловко мълчание.

Лейди Памела си играеше с копчето на бледорозовите си ръкавици.

— Времето е прекрасно.

Конър беше мълчалив. Дарси погледна нагоре и откри, че той я наблюдава с тази нотка на съжаление в сините си очи. Спомените от онази ужасна нощ проблеснаха в ума й. Ужасът се смеси с миризмата на кървавия пудинг. Стомахът й се разбунтува.

— Изглеждаш прекрасно, Дарси — каза меко Конър.

Тя преглътна трудно жлъчката в гърлото си. Да, гнилото зелено винаги е било нейният цвят.

— Искаш ли да танцуваме?

Тя поклати глава, избягвайки тъжните му очи. Маги я сбута под масата и я стрелна с неодобрителна гримаса.

— Аз… Аз съжалявам. Не мога — прошепна Дарси.

Маги стана.

— За мен ще е удоволствие да танцувам с теб.

Конър кимна.

— Благодаря ти, моме. — Той повдигна ръка и придружи Маги до дансинга.

Ванда се наведе близо до Дарси и прошепна:

— Защо си толкова гадна с Конър? Той те е спасил.

Дарси поклати глава, неспособна да обясни. Тя стисна очи, за да блокира гледката на Газираната кръв и Червения кадифен пудинг.

Ванда въздъхна.

— Трябва да спреш да се бориш с това. Спомни си какво казва Маги — всичко се случва с причина. И ти е трябвало да бъдеш тук.

Тук? Когато умът й крещеше с всеки удар на сърцето й да счупи оковите и да избяга? Тя все още мечтаеше за слънцето. Копнееше да бъде със семейството си. Искаше да тича по плажа. Желаеше да бъде с Аполон, богът на слънцето. Адам. Искаше да бъде с Адам.

Пое дълбоко дъх и се приготви за болката от реалността. Тя я заля, изми мечтите й и я остави да се чувства измръзнала и празна.

— О, не! — ахна лейди Памела. — Виж кой тъкмо влезе в балната зала.

Дарси погледна назад. Корки Кърант и екипът й от ДВК бяха пристигнали. Корки огледа залата и махна на оператора си да я последва. Тя тръгна към дансинга, с намерение очевидно да вземе най-напред интервю с новобрачните.

— Тази жена е зла — оповести Мария Консуела. — Вярвам, че е била мъчител по време на Испанската инквизиция.

— Това не е нищо повече от слух — увери я принцесата. — Но тя работеше за Хенри VIII в лондонската кула.

Перейти на страницу:

Похожие книги