— Свети Мария и Йосиф — прекръсти се Маги.
Ванда изсумтя.
— Никой не очакваше Испанската инквизиция.
Дарси извади поканата за сватбата от чантата си.
— Това е точното време и място — показа я тя на Грегори.
Той поклати глава. Церемонията трябваше да започне преди десет минути.
— Алилуя! — Кора Лий скочи на крака, кринолинът й се изду настрани достатъчно, че да покрие половината пейка. Русите й къдрици, събрани в кичури зад всяко ухо, подскачаха в ритъм с полата й. — Сватбата е отменена! Това означава, че можем да се върнем обратно в къщата на господаря.
— Ох, надявам се. — Лейди Памела притисна кърпичката към гърдите си, по-голямата част от които се подаваха от балната й рокля в стил от епохата на Регентството от намокрена розова коприна.
— Чакайте малко — предупреди ги Грегори. — Дръпнете си юздите и се обуздайте.
Мария Консуела се намуси.
— Кой би довел кон в църква? Колко варварско.
Грегори завъртя очи.
— Вижте, сигурен съм, че има разумно обяснение за това.
— Разумно? — Лейди Памела натъпка кърпичката обратно в чантичката си. — Единственият разумен начин на действие за Роман е да пропъди тази глупава смъртна жена и да я изпрати да опакова вещите си.
Кора Лий затвори ветрилото си.
— Тогава ще можем да получим обратно старите си стаи.
— Точно така! — Принцеса Джоана стана. — Предлагам да се пренесем обратно довечера.
— Чакайте! — Грегори извади мобилния си телефон от вътрешния джоб на смокинга си. — Ще се опитам да звънна отново. Първо трябва да разберем какво става. Така че, дами, успокойте се. Не започвайте да трупате бикините си.
Принцеса Джоана изсумтя и седна отново.
— Сякаш бих облякла подобно нелепо бельо.
— И таз добра. — Грегори отстъпи назад с потрепване. — Дори не искам да мисля за това. — Той набра номер в телефона си. — Трябва да ги разкараш от къщата ми — прошепна той на Дарси. — Не издържам повече.
— Опитвам се. Но можеш да видиш колко са упорити. — Дарси ахна, когато забеляза Конър да влиза в църквата. Тя инстинктивно настръхна. Дъхът й заседна в белите й дробове, затруднявайки дишането й. Мили боже, мразеше начина, по който винаги реагираше, когато той се появеше. Бяха минали четири години и тя все още не можеше да остави онази ужасна нощ зад гърба си. Отвори уста да предупреди Грегори, но думите не искаха да се появят.
Конър говореше тихо на гостите. Някои реагираха като се втурваха навън през предната врата. Други използваха мобилните си телефони, за да се телепортират надалеч. Така че, беше ли истина, че венчавката е отменена? Беше ли размислила Шана относно сватбата с вампир? Дарси често се чудеше как подобна връзка може изобщо да се случи. Просто не беше честно да се въвлича някой в света на вампирите. Тя знаеше това прекалено добре.
— Хей, Конър! — Грегори махна на шотландеца да се присъедини към тях. — Какво става?
Дарси автоматично отстъпи назад, когато Конър се приближи. Сърцето й биеше толкова бързо в гърдите, че чак ехтеше в ушите й.
Шотландецът крачеше към тях, облечен в официална шотландска носия, която включваше бяла риза с дантелено жабо, черно сако и черна чантичка от кожата на мускатен воден плъх. Той се поклони леко на бившия харем.
— Дами. — Погледът му се спря за по-дълго върху Дарси.
Тя се обърна настрани, неспособна да срещне острите сини очи, които винаги я гледаха с нотка на съжаление.
— Имаме спешна ситуация — оповести Конър. — Иън и аз докарахме лимузина, за да помогнем с евакуацията на дамите. Трябва да напуснем незабавно.
— А какво става със сватбата? — попита Грегори.
— Ще обясня по-късно. — Конър посочи към предния вход. — Вашите животи може да са в опасност. Моля, придвижете се тихо и спокойно към изхода.
— Ияк! — Кора Лий повдигна кринолина си и се измъкна към предната врата. Останалите дами забързаха след нея. Дарси се позабави накрая на групата, така че да може да чуе разговора на мъжете. Чувстваше се неудобно да е толкова близо до Конър, но любопитството й беше по-силно. Разбира се, точно нейното невъзможно любопитство беше причината за кошмара й.
— Къде отиваме? — попита Грегори.
— Роматех — отговори Конър. — За приема.
— А майка ми? — попита Грегори. — Тя добре ли е?
— Радинка е добре. Тя е с Роман и Шана. Ангъс и Жан-Люк са там, така че имат достатъчно защита.
Грегори беше наел лимузина за нощта, след като нямаше как да разкарва наоколо десет жени в Лексуса си. Дори така беше доста тясно с всичките тези бални рокли. Бившият харем беше щастлив да се раздели на две групи — половината отидоха в наетата от Грегори лимузина, а останалите пътуваха в тази, която беше докарал Конър.
Грегори се качи в лимузината на Конър.
— Искам да знам какво става. — Той седна толкова близо до седалката на шофьора, колкото бе възможно.
Дарси също искаше да знае, така че се плъзна по дългата седалка, за да седне до Грегори.
