Вампирите и градът полностью

— Това е самата истина. — Принцеса Джоана махна към бележника. — Номер едно трябва да бъде богатство. Номер две — хубаво лице.

Дарси изстена вътрешно, но се въздържа от намеса. Все пак, това щеше да бъде техният господар.

— Отлично. — Лейди Памела написа решенията им.

— Сега, за номер три предлагам добри маниери. Някой, който знае как да се държи в изтънченото общество и да се обръща към нас с подходящата титла.

— Съгласна съм — обяви принцеса Джоана. — За номер четири, той трябва да има гласа на трубадур и да е способен да очарова дама с прекрасни думи.

— О, това ми хареса. — Кора Лий кимна и русите й къдрици подскочиха. — И трябва да бъде добре поддържан. Да се облича елегантно.

— Наистина. — Лейди Памела добави и тези неща към списъка.

— И трябва да бъде много добър танцьор — възкликна Кора Лий.

— И добър любовник — каза ухилено Ванда. — Той трябва да знае как да ни задоволи.

— Първокласно — подигра се лейди Памела. — Аз нямам намерение да се забърквам физически с никой мъж.

— Чудесно — измърмори Ванда. — Но е по-добре да сме сигурни, че обича жените и прави добре вампирски секс. И трябва да има прекрасно тяло. Ще се налага да го гледам векове наред.

Дарси беше готова да се разкрещи. Какво се беше случило с интелигентността, честността или надеждността?

— Вие изглежда се справяте много добре, така че ще ви оставя. — Тя избърза да излезе от стаята преди чувството й на безсилие да избухне. Техният идеал за мъж беше добре облечен ласкател-трубадур, който може да танцува и да прави вампирски секс? Уф.

Отправи се към стаята за почивка, която беше до записващите студия в задната част. Когато зави зад ъгъла, налетя на Грегори.

— Здравей — каза тя и после поздрави компаньонката му: — Симон.

— Bonsoir — отговори Симон със самодоволна усмивка. Нищо чудно, че бе станала известен модел, защото беше наистина зашеметяваща. Висока, опасно слаба, с кафяви очи с формата на бадем и дълга черна коса. Беше облечена в дрехи, които й бяха запазена марка — очертаващ фигурата черен гащеризон с колан, покрит с блестящи камъни.

— Симон току-що се телепортира от Париж — обясни Грегори. — Тази нощ ще започнем да работим по ДВД с упражнения.

— Колко интересно — измърмори учтиво Дарси.

— Беше идея на Роман — продължи Грегори. — След като в днешни дни вампирите вече не хапят, той се притеснява, че можем да изгубим кучешките си зъби от неизползването им.

— Ах — кимна Дарси. — Не трябва да позволяваме тези зъби да изпадат. — Но няма ли това да е хубаво?

— Аз же бъда звехздата в ДВД-то — обяви Симон със силен френски акцент. Тя прехвърли през рамо косата си. — Чакаме изхвестен рхежисьор от Милано, Джовани Белини. Naturellement13, рхаботя само с най-добхрия.

— Естествено — кимна Дарси.

Точно навреме един нисък мъж в омачкани дрехи и черна барета заобиколи, без да бърза, иззад ъгъла.

— Ах, bellissima14. Ето къде си, красива както винаги. — Той целуна Симон по двете бузи.

— Синьор Белини, това е Грегори. — Симон се поколеба, когато погледна към Дарси. — Забрхавих името на тажи жена, но не е вахжно.

— Благодаря. — Тя изскърца със зъби. — Аз съм Дарси.

Джовани й кимна, след което се обърна към Симон.

— Bellissima, това ще е най-великият вампирски филм на всички времена. Предвиждам да направим определени неща основно в черно и бяло, за да изразим черното отчаяние от модерния свят.

Грегори прочисти гърло.

— Господин Белини, това е просто програма за упражнения за нашите зъби.

Джовани отстъпи назад, притискайки длан към гърдите си.

— Дори упражненията могат да бъдат обрисувани като качествено изкуство. Представете си конфликта. Човек срещу собствената си покварена, бездейна природа. Ела, bellissima. — Той я придружи до студиото.

Грегори потрепери.

— Не трябваше да го наемам, но Симон настоя.

— Имаш предвид bellissima! — Дарси го потупа по рамото и се усмихна. — Късмет.

— Да, ще имам нужда. — Грегори пристъпи тежко в студиото и затвори вратата. Червената светлина светна.

Дарси забърза към собствения си офис. Отвори вратата и замръзна.

Адам Олаф Картрайт седеше на бюрото й.

Той вдигна поглед и се усмихна.

— Здравей, Дарси.

Сърцето й забумтя в гърдите. Не беше ли животът й достатъчно смахнат и без този мъж, който се опитваше да го обърне с главата надолу? Докато затваряше вратата, тя се питаше, защо той седеше на бюрото й. Дали бе преровил документите й? Обърна се и застана лице в лице с него. Той все още се усмихваше. Ако бе ровичкал из нещата й, не изглеждаше засрамен от това. А и защо Адам ще се интересува от данните на доставчиците или агенциите за лимузини под наем?

И защо тя реагираше по този начин всеки път щом го види? Сърцето й препускаше, но всичко друго, сякаш забавяше своя ход. Тя забеляза всеки малък възхитителен детайл в него. Забави отговора си поне с десет секунди, защото мозъкът й отказваше да работи нормално. Ако продължаваше в същия дух, той щеше да я помисли за глупачка.

— Добър вечер.

Остин се изправи и заобиколи бюрото.